Пьотър Илич Чайковски: Симфония No 4, анализ от Джерард Шварц (част 4)

Четвъртата част на симфонията започва много радостно. Човек може да си помисли, че най-накрая Чайковски се радва на живота, и предстои щастлив и положителен край. Говорихме, че първа част на Пета симфония от Бетховен звучи застрашително, но симфонията завършва триумфално. Първата част на Четвърта симфония от Чайковски също звучи мрачно, но симфонията не завършва триумфално. В писмата си Чайковски пише, че последната част от симфонията отразява радостта на другите. Все едно да си кажеш: "Не е ли прекрасно, че другите се радват?" "Не е ли хубаво да виждам радостта на другите?" ("Симфония No 4, 4 част" от Пьотър Чайковски) След експлозивното начало зазвучава мотив от народна песен, изпълнен от дървените духови инструменти. ("Симфония No 4, 4 част" от Пьотър Чайковски) След това началната радостна тема се връща. ("Симфония No 4, 4 част" от Пьотър Чайковски) Следващият откъс също звучи радостно, според мен усещането е като в началото, но медните духови инструменти от ниския регистър имат по-значима роля. ("Симфония No 4, 4 част" от Пьотър Чайковски) Чайковски отново се връща към народната песен, изпълнена от валдхорните, след което, някак застрашително, тромбоните и тубата я изпълняват в най-ниския регистър. Цигулките през това време свирят тези някак свирепо звучащи гами. ("Симфония No 4, 4 част" от Пьотър Чайковски) След това фолклорният мотив се завръща с възможно най-голямата лекота. Дървените духови инструменти свирят тихо, докато струнните изпълняват кратки мотиви, с които допълват красивата мелодия. ("Симфония No 4, 4 част" от Пьотър Чайковски) Това не трае дълго. Не след дълго се завръщаме към драматичното звучене, и следва красив разговор между дървените духови и струнните инструменти. Струнните инструменти свирят една гама: Дървените духови инструменти им отговарят: Прехвърлят си гами, редуват се, и изведнъж се връщат отново към началата тема. ("Симфония No 4, 4 част" от Пьотър Чайковски) Същият тематичен материал, според мен звучи радостно. След това струнните имат честта да изсвирят народната песен. ("Симфония No 4, 4 част" от Пьотър Чайковски) Напрежението нараства. Медните духови също изпълняват тази тема. ("Симфония No 4, 4 част" от Пьотър Чайковски) Става все по-вълнуващо и вълнуващо, след което какво се случва? Дали идва величественият финал? Не, напротив. ("Симфония No 4, 4 част" от Пьотър Чайковски) Вместо това, мотивът за съдбата се завръща, и то по удивителен начин. Много диригенти, когато наближи тази част, правят подготовка. С други думи забавят темпото, но аз смятам, че това е грешка. Според мен Чайковски търси тази ярост, това вълнение, след което рязко сменя тона, и отново ни застига мотива за съдбата. ("Симфония No 4, 4 част" от Пьотър Чайковски) Подобно на първата част на симфонията, мотивът за съдбата постепенно затихва. Вместо кларинетът и фаготът да го продължат до втората тема, този път това се прави от цигулките: (мотив на пиано) Много е трогателно. (мотив на пиано) И тогава започва карнавалът! ("Симфония No 4, 4 част" от Пьотър Чайковски) Първо свирят валдхорните, присъединяват се струнните и дървените духови, отново валдхорни. ("Симфония No 4, 4 част" от Пьотър Чайковски) Продължават да изреждат тези каскадни гами. ("Симфония No 4, 4 част" от Пьотър Чайковски) Карнавалът започна. Повтарят се всички теми отначало. Финалът е тържествен, както споменах, заради всичките удари на чинели. Това е великолепният край, който тази велика симфония заслужава. ("Симфония No 4, 4 част" от Пьотър Чайковски)