If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:17:05

Видео транскрипция

В този клип ще говорим за Френската революция. Тя е важна заради постигнатата независимост от монархичната империя, но също и заради отхвърлянето на монархията като начин на управление на Световна сила. Френската революция е важна заради принципите на себеуправление, на които се основава. Макар тези принципи да са вече активни в Америка от 1774 г., Френската революция за първи път ги налага в Европа и отхвърля цяла монархия. За да разберем средата, в която започват тези процеси, нека поговорим за ситуацията във Франция през 1789 г., когато се счита, че е започнала Революцията. Преди всичко, Франция е била бедна страна ... макар днес да е трудно да си го представим. Ако гледаме само Луи XVI, краля на Франция, с неговите одежди, или пък Мария-Антоанета, неговата съпруга, те със сигурност не изглеждат бедни. Те са живели в двореца на Версай, чийто размер е внушителен! Това е огромен дворец, който считаме за един от най-великите дворци на всички времена! Там кралят и кралицата са живели охолно в това градче, което днес е в покрайнините на Париж. Макар и на 20-30км извън града, кралското семейство със сигурност не са били бедни. Но френското правителство е било бедно. Имали са дългове. Току-що са привършили два военни конфликта - единият от които е Американската революция. Франция е била на страната на революционерите, защото Америка и Франция са има общ враг - Великобритания. Франция е помагала със сериозна военна подкрепа. А това не е било евтино, заради разстоянието през Атлантика. А преди Американската революция, Седем-годишната война е свършила през 1763 г. Това е коствало на френското правителство огромно богатство. За тези, които се интересуват от Седем-годишната война, това е конфликт, простирал се в Европа и Америка. Например, в Америка Франция се е била срещу индианците. А в Европа са въвлечени повечето Велики сили – Прусия, Великобритания и няколко немски провинции срещу Франция, Австрия, Русия, Испания, Швеция и дори част от Индия. Било е почти световен конфликт. Франция е участвала в тази война до 1763 г., а след това и в Американската революция около 1774 г. Всичко това оставя Франция без парични средства. В същото време народът гладува. Французите не са имали достатъчно храна. Не се е произвеждало достатъчно зърно, което оставя хората без хляб. Можете да си представите недоволството на гладуващия народ. И на това отгоре, кралското семейство живее охолно. Благородниците също са живели много добре. А те са били само 1,5% от населението на Франция. Били са малко, но всички са ги виждали. Кои са благородниците ли? Това са наследници на много земя и богатства. Обличат се като краля и практически живеят в умалени подобия на Версай. Селяните пък работят на нивите и са задължение да дават част от произведеното на благородниците. Така че не е изненада, че за селяните, тези благородници са изглеждали като паразити. живеещи на гърба гладуващите селяни-данъкоплатци. Представите си недоволството! А в същото време, някои философи започват да говорят за Просвещението. В този период много писатели, поети и философи започват да се чудят защо въобще са нужни крале? В същия смисъл, хората са се питали и защо е нужно поповете да определят какво е добро и какво зло. Може би обществото може да управлява само себе си? А това вече се смята, че се е случило в Америка, чрез тамошната революция. Американската революция е сред първите въстания срещу монархията като институция. Всеки човек иска само-управление. От хората, за хората. Това е било философското движение от него време. Но да се върнем на глада. Невъзможно е да се предвиди на какво са способни хората, когато умират от глад. Така се вплитат интелектуалната гледна точка на Просвещението с тази на глада и бедността. Та това е държавата Франция. Има дълбока финансова криза. Заради това се организира голяма среща на основните групи хора във Франция. Трябва да се решат големите проблеми на нацията – финансовата криза, глада и т.н. Тази среща е позната като "Генерални щати". Това е върховният орган на държавната власт във Франция от XIV до XVIII век. Това е среща на трите съсловия на френското общество, Но кои са те? Можем да ги наречем и три социални класа. Първо е духовенството. Второ е аристокрацията. И трето са всичко останали. "Всички останали" заслужава отделен цвят. Това дава идея за изкривен баланс на силите. Освен това, когато обществените слоеве се групират политически, те и ще гласуват един срещу друг. А духовенството е 0,5% от населението, аристокрацията е 1,5%, докато останалите 98% са в една група. От една страна, всяка група се е считала за равна, но от друга 98%-те процента плащат всички данъци. Те произвеждат всичко, създават богатството на Франция и умират във войните! докато духовенството и аристокрацията получават много повече политическа власт. Това ни поставя в Генералните щати, където представители на всяко съсловие се срещат в двореца Версай, за да решат кризата в хазната. Досега виждаме, че хората от третото съсловие са разгневени. Те смятат, че поемат всички негативи от войните и паричните проблеми. Според тях, не е честно 2% от населението да не плащат данъци, а да живеят на гърба на мнозинството. Дори по-лошо, те очакват да им бъдат наложени още по-големи данъци. Те не виждат никаква жертвоготовност у краля, духовенството или пък аристокрацията. Така народът е вече гневен, а предстои голяма среща, където всички ще бъдат в една голяма зала. Кралят в последния момент се съгласява да даде повече места на народа в срещата. Те получават 600, вместо очакваните 300. Преди това всяка от трите групи е имала по 300 места. Но 98-те процента искат повече от само една трета от местата в голямата среща. Като следваща стъпка, тези 600 човека искат по 1 глас за всеки от тях. Но другите щати, духовенството и аристокрацията, не са съгласни да загубят част от политическата си сила. Според правилата на Генералните щати, третото съсловие губи. Те биват отделени от срещата. Това води до още гняв. Третото съсловие се събира отделно и решава, че ако ще бъде пренебрегвано, тогава ще се организира само и дори ще обяви своята среща като истинските Генерални щати. Те наричат себе си Национално събрание на Франция. Те обявяват, че представят народа и планират да се превърнат в реалния френски парламент, вместо това да е само спешно събрание на Генералните щати. Новата институция дори получава подкрепа от някои представители на духовенството и на аристокрацията. Разбира се, всичко това въобще не се нрави на Луи XVI. Той все пак е абсолютен монарх, което означава, че е свикнал да има властта да прави каквото си пожелае. Вместо това, сега се е появила напълно група хора, която се възползва от извънредното положение. Луи XVI разбира, че новите събития могат да ограничат властта и привилегиите му. Третото съсловие се възползва от ситуацията, за да създаде Национално събрание на Франция. Това събрание се противопоставя директно на идеята за абсолютната власт на краля. Луи XVI разбира заплахата. И за да попречи на новата институция, нарежда залата на Събранието за бъде заключена. Извинението на Луи XVI е, че сградата има нужда от ремонт и Събранието трябва да се отложи. По този начин Луи XVI казва "НЕ": Ако новата институция желае да промяни във властта, то той няма да им позволи да се организират. Дори и само да се съберат и дискутират. Това със сигурност не се харесва на мнозинството. Народът е гладен. Докато аристокрацията живее в охолство. На Третото съсловие се забранява да се събират. Когато Третото съсловие гласува в своята собствена зала и се обявява да истинските представители на народа, кралят заключва залата. Групата на Третото съсловие тогава се мести в тенис кортовете във Версай. Ето и картина от този момент. Това показва колко охолен е Версай – има собствен тенис корт през късния XVIII век! Третото съсловие обявява, забележи, "Клетвата на тенис кортовете" Те не само обявяват Националното събрание на Франция, но и се заклеват да не се спрат, преди да са създали френска конституция. Така Националното събрание се превръща в Учредително събрание. Те имат подкрепата и на някои представители на духовенството и на аристокрацията. Положението става още по-лошо за Луи XVI. Народът е гневен. И всеки опит на краля да попречи на организацията им само ги разгневява допълнително. Третото съсловие взема все по-сериозни мерки. И за да изглежда, че се съгласява с тях, Луи XVI обявява, че желаните промени са позволени в получилата се извънредна ситуация. Луи XVI отстъпва и позволява на Събранието да продължи. Но в същото време народът забелязва войските, които се събират около Париж. Това са войски пред града. Те явно са изпратени от краля. И макар това да са френски войски, част от френската армия, те всъщност са от чужди страни. Точни такива войници са нужни, за да се потуши вътрешно въстание. Точно такива войници са нужни срещу Националното събрание. Това предизвиква страх и объркване сред народа. На това отгоре, финансовият министър на Луи XVI, Жак Некер, е симпатизант на Третото съсловие и на натиска, на който са подложени те. Некер съветва краля да управлява бюджета си по-добре и може би да живее по-скромно. Предвид положението на държавната хазна и на гладуващия народ, той споделя мнението си с краля, и затова е уволнен като финансов министър. Да обобщим – имаме армия около Париж, Клетвата на тенис кортовете и уволняването на финансовия министър. А хората умират от глад. Парижани очакват кралят да опита да потуши бунта. Това става причина гражданите да се въоръжат и подготвят. След което атакуват Бастилията. Ето и картина на събитието. Това е сред най-известните събития от Френската революция – може да сте чували за Бастилията и преди. Там са били задържани политически затворници. Истината е, че в този момент е имало само седем затворници в Бастилията. Не си представяйте хиляди бягащи политически затворници. За бунтовниците, Бастилията е най-важна заради оръжията вътре. Превземането на Бастилията дава големи количества въоръжение за революцията. Сега вече гражданите могат да се отбраняват, ако армията на краля атакува. Това, обаче, е и началото на истинския хаос на Френската революция. В годините след това, този хаос само се задълбочава. За разлика от други революции, периодът след революцията води със себе си ужасни, варварски постъпки, където едни французи убиват други французи. Бастилията е само началото. Управителят на Бастилията всъщност се опитва да договори примирие. Той не иска да позволи кръвопролитието, което предстои да се случи. Но бунтовниците го пленяват, намушкват го, отрязват главата му и я забучват на копие. Тълпата след това пленява кмета на Париж и го застрелва. Ситуацията вече излязла извън контрол. Въпреки всичко това, за много хора превземането на Бастилията е определящият момент на Френската революция. Денят на Бастилията се чества до днес – на 14 юли 1789 г. За да видиш колко бързо се развиват събитията: Генералните щати са свикани през май 1789 г. До август 1789 г., Революцията е в разгара си. Тогава, през август, Националното събрание, чието начало е поставено от Третото съсловие на тенис кортовете, практически обявява независимост от монархията – това е е Декларацията за правата на човека и гражданина Това е техният начин да премахнат монархията. Духът на Декларацията е подобен на този от Американската декларация за независимост. Това все още не е конституция. Това са принципите, върху които да се състави конституция или въобще управлението на новата държава. За сега ще спрем дотук. Но това е само началото на Френската революция. В годините след 1789 г., ще има много повече кръвопролитие и нещата ще се усложнят допълнително. В крайна сметка, Революцията няма веднага да донесе правата и свободите, на които се надяват французите. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България