Френската революция (част 2)

Предното видео свърши в края на 1789 г. Бастилията бе превзета през юли, тъй като парижаните искаха да вземат оръжията от Бастилията и да освободят няколко политически затворници, за да могат, както си мислеха, да се защитят от тиранията на Луи XVI. Луи XVI упорито беше останал зад кулисите и заяви: "Ок, Народно събрание, няма да ви се пречкам повече." Защото вече е разбрал, че всеки път, когато направи нещо, то довежда само до още по-екстремни контра действия. В края на 1789 г. хаосът вече е превзел голяма част от Франция. Националното събрание е в процес на създаване на конституция, което няма да стане напълно до 1791 г. Но те започват да правят необходимото, за да напишат черновата на конституцията. Но през август 1789 г. те вече са направили тяхната версия на Декларацията на независимостта. Декларацията за правата на човека и гражданина. И ако всичко бе наред, щяхме да изчакаме няколко години, щяхме да получим конституция и може би щяхме да имаме някакъв вид конституционна монархия. Но за съжаление, особено за Луи XVI, положението е доста лошо. Вече споменах, че всичко се задълбочава, а и поначало е предизвикано от глада на народа. Имаме фискална криза и глад. През октомври 1789 г. тръгват слухове, че Мария Антоанета, съпругата на краля, трупа житни запаси във Версай. Много хора към този момент, които гладуват, започват да си представят огромни количества в замъка. По това време хората трудно си осигуряват хляба. Хлябът е основна храна за французите. Това предизвиква поход на селски жени към Версай. А те били и въоръжени. Тук виждаш илюстрация на този женски поход към Версай. Жените достигат Версай и дори влизат в самата сграда. Жените също така изискват, понеже са подозрителни, Луи и Мария-Антоанета да се преместят в Париж. Те не им се доверяват да останат във Версай. Това е Походът на жените към Версай. Този поход постига целите си. В резултат от него Луи XVI и съпругата му Мария-Антоанета се местят в Париж, където не са способни да трупат зърно за себе си. В града те са заобиколени от много и може би не твърде дружелюбни хора, за които ще бъде по-лесно да следят действията на кралското семейство. Вероятно основната причина за преместването на краля е, че хората са гладни, а се разнася слух, че кралят трупа запаси от зърно. Според други слухове пък, кралят не е уважавал достатъчно символите на новата Франция, включително Националното събрание. Това допълнително вбесява народа. На всички им е ясно, дори и на Луи XVI, че той не е доволен от това, което се случва. Той не е доволен от този вид конституционна монархия, която се формира, с предаването на власт на Националното събрание. Така се стига до тази много неудобна ситуация в началото на 1790 г., когато кралят и кралицата всъщност са под домашен арест в двореца Тюйлери в Париж. Същевременно Националното събрание изготвя проект на конституция. Те се събират тук, за да съставят новата конституция ... ... ... Те всички са положили Клетвата в залата за игра на топка. И в същото време във Франция има роялистки бунтове. Ето това тук е Франция. В цяла Франция има роялистки бунтове на хора, които не харесват Революцията и случващото се. По-късно те ще бъдат потушени. Хората заговорничат едни срещу други. Тук е и аристокрацията, която казва: "О, знаете ли какво? Не ни харесва начинът, по който се случват нещата. Видяхме твърде много насилие. Хората са ядосани. Ние просто ще си вземем парите и всичко, което може да се опакова, и ще напуснем страната. Ще емигрираме далеч от страната." И така аристократите започват да напускат Франция. Наричали са ги "Емигре" (емигрантите). Знам, че не го произнасям правилно. Имало е това разбиране, че хората са били добре във Франция, но вече не ги чака нищо хубаво, затова е по-добре да заминат. И сега идва 1791 г. 1790 година е била доста трудна. През 1791 година същата идея да опитат да избягат от опасностите хрумва на Луи XVI и Мария-Антоанета. Но те не могат да напуснат страната. Те нямат доверие на Великобритания. Те не вярват на никоя друга страна, че ще им даде безопасно убежище. Един от техните генерали, който е техен симпатизант, им казва: "Хей, елате тук на границата, където можете да се скриете от всички тези размирици, които се случват. И така преоблечени като техните истински слуги... това може да ти подскаже какви хора са всъщност... те се обличат като прислужници. И карат своите прислужници да се облекат като аристократи, за да поемат опасността в случай на нападение по време на тяхното бягство от Париж. Облечени като слуги, кралят и кралицата... опитват да избягат в имението на този генерал. Но когато са във Варен, ето тук, те били забелязани. Хората наистина ги заловили и ги върнали в Париж. Това се нарича, както можеш да се досетиш, бягството във Варенс, бягството от Париж което наименование предпочиташ. И така Луи XVI започва да осъзнава ясно какво се случва. Те се опитват да избягат, но хората ги връщат обратно. И вероятно се досещаш, че много хора вече не харесват краля. Те не харесват самата идея да имат крал. Най-радикалните, най-крайните елементи се наричали Якобинци. След опита за бягство на краля и кралицата и тяхното връщане, те си задавали въпроса: "Какъв изобщо е смисълът да има крал?" Защо вие в Националното събрание изобщо се опитвате да напишете конституция, която дава изобщо права на краля? .... Ние трябва да създадем република. Което означава.... тук има много тънки нюанси в определението за република, но най-простото е, че това е държава, която няма крал, без император, без кралица. И те казват: "Не ни е нужна... Вие в Националното събрание си мислите, че сте радикални. Но вие не сте достатъчно радикални. Ние искаме да премахнем самата идея за монархия напълно и изцяло. И фактът, че монархът, че Луи XVI направи опит за бягство, ние го приемаме като опит за абдикация от трона." Абдикация означава отказване от престола. И те започнали да се организират в Париж. Ето това тук е Марсово поле (Шан дьо Марс). Произнасям го напълно грешно, знам. Това е съвременна снимка на Марсово поле в Париж. Те започнали да събират подписи в този обществен парк В Париж, за да кажат "Ние не искаме крал. Искаме да създадем собствена република. Това Национално събрание не е достатъчно радикално. Хората започнали да се събират тук на Марсово поле и се стигнало до свади. Били изпратени войници, за да успокоят обстановката. Това били войници, които били под контрола на Националното събрание. Хората, които основно имали властта от третото съсловие. Но нещата се объркали. Започнали да хвърлят камъни по някои от войниците. Първо войниците започнали да стрелят във въздуха. Но после всичко се много се объркало, те започнали да стрелят в тълпата. Загинали около 50 човека. Това било касапница. Известно е като Разстрелът на Марсово поле. Знам, че не го казва правилно. Но това не е видео за френското произношение. И както се досещаш, това още повече разярило хората. Хората все още гладували. Този проблем не бил изчезнал. Кралят и кралицата били много.... всички подозирали, че те ще опитат вероятно да се върнат на власт. Те направили опит за бягство. Когато якобинците, по-точно обикновените революционери, които били водени от якобинците, те предлагали да се установи република. Изобщо не ни трябва крал. Те събрали хората тук, но изведнъж войници, които били под разпореждане на Националното събрание стреляли в тълпата и убили цивилни граждани за това, че хвърлят камъни. Това може и да са били големи камъни. Досещаш се, че всичко това ще разгневи гладните и подтиснати хора още повече. И за да подсилят подозренията, че кралят и кралицата могат евентуално да си върнат властта, се появяват изведнъж две важни сили, които се опитват да се внедрят в редиците на Френската революция. Тук ще направя едно отклонение. Това е нещо, което, поне когато аз учих за пръв път европейска история, го намирах много объркващо. Имаме тези държави, можеш да ги наречеш така. Имаме Австрия, която съм оградил в оранжево. Това тук е съвременна карта. Но в оранжево съм очертал Австрия, такава, каквато е била по онова време - около 1789, 1790, 1791 година. С червено съм оцветил Прусия. Искам да покажа, че те са били много различни от съвременната единна Австрия. Австрия днес е тази държава ето тук. Прусия изобщо не съществува в днешно време. И имаме тази представа за Свещената Римска империя, която обхваща всички тези царства или империи, или както искаш да ги наречеш. Искам малко да се отклоня. Свещената Римска империя, както гласи прочутата мисъл на Волтер, "не е нито свещена, нито римска, нито империя." И той е бил прав. Това било една много свободна конфедерация от германски царства и държави. Основно германски царства и държави. Можеш да видиш, че това съвпада донякъде с днешна Германия. И двете най-влиятелни сили в Свещената Римска империя или най-влиятелната сила в Свещената Римска империя били австрийците. Австрийският владетел носи титлата Свещен император на Рим. Тогава това бил Леополд II. Леополд II бил свещеният римски император. Но той не е бил като римските императори от древността. Римските императори в старо време всъщност са били в Рим. Забележи, че Свещената Римска империя по това време не владее Рим. Така че тя не е римска, не говорим за хора, които говорят латински. Говорим за хора, които говорят германски езици. Тя не е била и империя. Не е имало здраво преплетени властови структури. Това била една свободна конфедерация от държави. Но с най-голямо влияние бил този регион, който който се управлявал от Хабсбургите в Австрия или Леополд II. Той не само държал контрола, нито просто носел титлата Свещен римски император, но той всъщност контролирал Австрийската империя, ако мога да се изразя така, по това време. Той бил брат на Мария-Антоанета. Леополд II е неин брат. Така че Леополд II и Фредерик Уилям II от Прусия, което е друга основно германска държава... Ще използвам по-подходящ цвят. Значи Фредерик Уилям II Те съставили Декларацията от Пилниц. Ще запиша това. Това ще добави още повече обида към страданията на обикновения френски народ. Пилницката декларация. Това станало през август, и искам да обясня много добре какво се е случило. През юни 1791 г. кралското семейство прави опит за бягство, и са заловени във Варен. После, през юли 1791 г. е Разстрелът на Марсово поле. Така че хората са вече много сърдити на монархията. Идеята, че не се нуждаят от нея все повече се разпространява и хората стават все по-ядосани. И тогава идва Пилницката декларация от тези чужди сили, единият от които е брат на настоящата френска кралица. И тази декларация всъщност казва, че те искат да върнат на власт френската монархия. Те не казва, че непременно ще го направят по военен път или по друг начин. Но те декларират, че не харесват това, което се случва във Франция. Възможно е дори те самите да не са я приемали толкова сериозно, но хората във Франция я приемат сериозно. Тези големи сили са на границата им ето тук. Това са австрийците и прусаците. Така че това не е нещо, което хората биха пренебрегнали. Така че това само увеличава страха, че кралското семейство ще направи нещо, за да се върне на власт и наистина ще потиска народа. Това дава повече основания на якобинците да настояват за някакъв вид република. Ще спра с този урок до тук. Както видяхме в първото видео, нещата се влошават. Сега всичко става наистина много зле. Франция е в хаос. Хората се съмняват дали изобщо им трябват крал или кралица. Намесват се външни сили, които заявяват, че те не харесват това, което се случва със краля и кралицата, които са свалени. Това би могло да вдъхнови и техните народи. А междувременно той е неин брат, така че той иска да помогне също. Това уплашва още повече хората. Сегашното Национално събрание, което е един вид началото на революцията, те самите в някакъв момент убиват хора. Така че това води до много напрегнати и тъмни времена във френската история. И ще видиш, че това ще кулминира в т.нар. Царство на терора или Големия терор. Ще видим това в следващото видео. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България