If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:23:29

Видео транскрипция

Там, където спряхме в последното видео, нещата вече бяха почнали да загрубяват. Още през октомври 1789 година наблюдаваме Похода към Версай, тъй като има подозрения, че кралският двор се запасява с жито. Така че хората се отправят към Версай и в общи линии го щурмуват като принуждават кралските особи, Луи XVI и Мария-Антоанета да се преместят отново в Париж. Ситуацията продължава да е напрегната. Има въстания. Кралят не знае какво да прави. Очевидно положението не му харесва. Хората започват да имат все повече съмнения по отношение на краля. Благородниците напускат държавата, емигрират извън Франция. Кралят и кралицата започват да се паникьосват, че боже, знаеш ли, може би хората имат още по-радикални представи от тази конституционна монархия. Може би самите ние трябва да избягаме. Тогава през 1791 г. – нека го запиша това, в една линия на времето – сега сме 1791 година. Това е преговор на предишното видео. През юни кралските особи се опитват да избягат. Кралят опитва бягство. Но са заловени във Варен и изпратени обратно в Париж, поставени под домашен арест в Тюйлери. Това е ето тази сграда, тя вече не съществува. Но ако идете в Париж и посетите Лувъра, ще видите, че Лувърът има вход през улицата към градините Тюйлери. Ето къде се е намирала сградата. Та кралят и кралицата са под домашен арест в Тюйлери. Това се случва през юни. През юли 1791 г., - отново, това е преговор на последното видео - хората си казват: "Хей, те се опитаха да избягат, това е равносилно на абдикация от трона. Те не искат да ни бъдат крал и кралица, а ние така или иначе нямаме нужда от крал и кралица." Така че най-радикалните леви елементи, най-вече якобинците, започват да организират петиции на Марсово поле в опит да накарат хората да кажат: " Хей, нямаме нужда вече от кралство. Искаме република! Трябва ни държава без крале и кралици." Но тогава Националното събрание изпраща войска и нещата загрубяват. Хвърлят се камъни, има изстрели и 50 души умират. Това е Клането на Марсово поле. Клането на Марсово поле. Положението наистина се нажежава. След това в края на 1791 г. нещата се влошават още повече, дори не сме накрая. През август е подписана Декларацията от Пилниц, в която владетелите на Австрия и Прусия заявяват, че не им харесва какво се случва в кралския двор във Франция. По очевидни причини, една от които е, че Леополд II е брат на Мария-Антоанета. Но по-скоро никак не им харесва идеята хората да въстават срещу монарха. Това може да подхвърли на поданиците в техните собствени империи или държави идеи какво да правят със самите тях. Дори тази декларация да не е била направена съвсем на сериозно от тези крале, тя предизвиква още по-голяма паника у хората във Франция. Докато всичко това се случва, сигурно сте се сетили за Клетва в залата за игра на топка, която се случва няколко години преди това. Когато те обещават да създадат конституция и конституция е създадена. Така че през 1791 г. Националното събрание, или Учредителното събрание, наистина създава конституция през 1791 г., която обявява Франция за конституционна монархия. Те казват: "Да, ние все още имаме крал, но той е само формално глава на държавата, а не задължително този, който създава законите. Националното събрание ще отговаря за това. Кралят ще има силата да налага вето върху закони, но повечето от правомощията му са отнети." Така че това е конституционна монархия. Конституционна монархия. Всичко следва линията на събитията, които вече се случват във Великобритания. В някои отношения имат огромни постижения - клетвата да се създаде конституция. Но в други отношения нещата загрубяват доста във Франция и особено в Париж. Революцията се фокусира най-вече върху това какво се случва в Париж и във Версай. Там нещата стават толкова груби, че превръщат това в маловажна случка. В някаква степен самите бунтовници вече искат повече от конституционна монархия. Започват да си мислят дали да не поискат република. Виждаме това по време на Клането на Марсово поле. Хората започват да подписват петиция, която подкрепя идеята за република. А след това стрелят по тях, което вероятно ги кара още повече да искат република. Може би си спомняш от първото видео кое е нещото, което предизвиква цялата тази революция. Поне според мен една от основните причини, които провокират революцията, е фактът, че Франция е разорена. А хората са гладни. Това се случва през цялото време, докато политиците, революционерите и кралят се придвижват наоколо и се опитват да си намерят стратегическа позиция. През цялото това време никой не е решил тези проблеми. Във Франция няма пари. Има глад, хората гладуват. Без значение дали става дума за Луи XVI, хайде да го погледнем пак, винаги е хубаво да знаеш как е изглеждал. Без значение дали става дума за Луи XVI, който е под домашен арест, или за голяма част от революционерите, всеки започва да си казва: "Как можем да решим този проблем? Хората ще ни изхвърлят, ако не решим този проблем на глад и разорение." Както ще видиш много пъти в историята, най-добрият способ за това, смятаното за най-добро решение е да се започне война. Затова обявяват война на Австрия. Ако разсъждаваш от гледната точка на Луи XVI, това е ситуация, от която можеш само да спечелиш. Ако войната е успешна, а той я подкрепя А така и се случва - нека да запиша датите, това винаги помага да се подреди кое кога се случва. Това е краят на 1791 г., войната е обявена през април, това е вече 1792 г. А това тук е април. Ако се замислиш, това при всички положения е печеливша ситуация поне за Луи XVI. Ако те спечелят войната, това може да издигне имиджа му, да го направи по-силен. Биха могли да плячкосат богатствата на други държави и така да напълнят френската хазна. Ако войната потръгне зле и Франция загуби, тогава какво ще се случи? Тогава Австрия и вероятно другите, с които Франция е във война Ще видим скоро, че Франция влиза във война с повечето европейски сили. Но ако загубят войната, тези сили, които са управлявани от монарси, ще се отърват от революционерите и вероятно ще върнат Луи XVI отново на власт. Така че от гледна точка на Луи XVI това е било добра идея. Революционерите също искат да решат тези два проблема. Те казват: "Oк, би било добре да плячкосаме други държави. Ако откраднем жито от другите държави, можем поне да нахраним част от французите. А може и да разпространим революцията. Да свалим всички тези други крале. Тогава няма да бъде просто Френска революция, а ще бъде революция на цяла Европа." И така обявяват война на Австрия. Много скоро се опитват да атакуват Австрийска Нидерландия, която е откъсната от останалата част от Австрия. Така че те нападат Австрийска Нидерландия. Но нещата там се забатачват, кампанията не е толкова успешна, колкото те са смятали, че ще бъде. А Прусия, вероятно си спомняш, че участва в Декларацията от Пилниц, решава да се включи във войната на страната на Австрия. Прусия атакува и отначало има доста успехи. Успява да навлезе във Франция. Тогава генералът начело на пруската войска, херцогът на Брунсвик, издава т.нар. Манифест на Брунсвик. Нека го запиша. Манифестът на Брунсвик е в общи линии е подобен на декларацията от Пилниц, но вече има доста повече тежест. Заради него, херцога на Брунсвик, той всъщност има войска, атакуваща Франция и обявява в този манифест, че възнамерява да свали цялото това революционно правителство. И възнамерява да възстанови краля на трона. Възстанови властта на краля. Всичко това се случва през април 1792 г. На краля му се струва, че да обяви война на Австрия е абсолютно печеливш ход. Революционерите искат да разпространят Революцията и да плячкосат други държави. Изведнъж Прусия скача и атакува Франция и твърди, че ще върне краля на престола. Можеш да си представиш, че това още повече паникьосва революционерите относно това какво да правят с краля. Те мислят, че кралят има тайно споразумение с прусаците или с другите им врагове. Така че през август 1792 г., това е само няколко месеца по-късно, четири или пет месеца по-късно, през август 1792 г., ставаме свидетели на Парижката комуна. Парижката комуна, всъщност това е правителството на Париж по това време. То е доминирано от още по-революционно настроени хора, най-вече якобинци. Те щурмуват двореца на кралската фамилия, Тюйлери, тази сграда тук. Тази картина изобразява революционерите, основно якобинци, които щурмуват двореца Тюйлери. Те хвърлят в затвора Луи XVI и Мария-Антоанета, защото казват: "Хей, прусаците имат войска и вече са обявили намерението да възстановят краля на трона. Ние ще арестуваме краля, защото не знаем какво може да направи." Така че те хвърлят в затвора Луи XVI и Мария-Антоанета. Успяват също да направят някои машинации в самото Национално събрание. Има жалко подобие на заседание на Националното събрание, което означава, че много от опонентите им не присъстват. На това заседание има предимно левичари, радикали, якобинците са там. През август на това проформа събрание събранието обявява републиката. Което е равносилно на това да кажат, че Луи XVI вече не е крал и тази нация, тази държава никога няма да има крал. Вече е република. Вече е управление без крал. Докато всичко това се случва, разни банди обикалят района около Париж. Съдят и убиват хора, които просто им изглеждат подозрителни или свързани по някакъв начин с благородниците или с краля, или въобще роялисти, които искат монархията да се върне. В тези бунтове, тези произволни екзекуции те всъщност избиват 1400 души. 1400 души екзекутирани по това време. Така че виждaш как нещата се влошават все повече и повече. Кралят е в затвора. Ще видиш, че той няма да остане там дълго. Но нещата няма да приключат добре за него. В общи линии, революционерите вече са обявили, че Франция е вече република. И то докато са във война с две големи сили, австрийците и прусаците. Впоследствие те успяват да задържат положението, когато казвам те, имам предвид френските сили. Те успяват да удържат нахлуващата пруска армия в т.нар. битка Канонадата при Валми, в която не е ясно кой побеждава. Прусаците нямат чак такова желание да навлязат във Франция. Така че не оказват твърде голям натиск и не пращат много подкрепления. Поне временно външната заплаха е обезвредена, така да го кажем. Националното събрание излиза публично и обявява републиката. Но те стигат още по-далече. Това се случва тук през септември 1792 г. Тук е Канонадата при Валми. Канонадата при Валми. След това Националното събрание, или още Народният конвент, обявява, че ще създаде нова конституция. Така че конституцията от 1791 г. не трае твърде дълго. Трае около година. Та нова конституцията. Намерението да се създаде нова конституция. Да уточня, че кръвопролитията, които се случват след като арестуват Луи XVI, тези бунтове в Париж и произволните екзекуции, това е само загатване на това, което ще се случи едва следващата година. Нека го запиша с кървав цвят. Това е 1793 година. Първото нещо, което прави Националното събрание или може би трябва да съм още по-точен През януари 1793 г. те вече са свалили краля, хвърлили са го в затвора, във война са с тези други държави, които са обявили намерението си да върнат краля обратно на власт. Така че първото нещо, което Националното събрание прави, е да екзекутира Луи XVI. Това е картина на екзекуцията. Той е гилотиниран. Това е Доктор Гилотин. Това е гилотината, която всъщност е била изобретена като по-хуманен начин да се убиват хора. Тогава са твърдяли, че убиват хора не с цел те да изпитват болка, а просто за да убият. Затова започва използването на този много по-хуманен инструмент, наречен гилотина. При него се използва острие, което много бързо отсича главата. Тя е изобретена от този лекар тук. Един от първите важни хора, които я изпробват, е Луи XVI, гилотиниран през януари. След това през февруари, ако си спомняш, хората все още гладуват, все още имат голямо желание да разпространят революцията, искат да плячкосат други държави. Така че през февруари Националното събрание, революционното правителство, обявява война на Великобритания и на Нидерландската република. И Нидерландската... Вероятно не знаеш коя е тя, ще ви кажа след секунда. Нидерландската република. Сега сигурно си казваш: "Боже, как така Франция, тази едничка държава ето тук, може да воюва срещу Австрия и Прусия, а сега обявява и война на Нидерландия и на Великобритания." Всъщност месец преди това Испания и Португалия се включват във войната на страната на Австрия и Прусия. Така че как тази държава Франция, как може революционното правителство да се защитава от армиите на толкова много държави? Отговорът на това е, че революционното правителство през февруари обявява Levee en masse. Не съм французин, така че със сигурност го произнасям грешно. Levee en masse. Което всъщност е първата версия на това, което наричаме масова военна повинност. Те всъщност казват, че всеки здрав млад мъж във Франция, който не е женен, ще бъде в армията. И така успяват веднага да съберат няколкостотин хиляди войници. В рамките на две години, има няколко версии за това, но е възможно да са били и над милион и отгоре. Което е много различно от бройката, с която тези кралства разполагат в армиите си. Те плащат заплати на професионални войници. Така че по това време те имат по-малки армии от тази, която Франция успява да сформира чрез правителството, което твърди, че е управление за хората от хората. Така че ако сега не се биете за крал, значи се биете за себе си. Биете се за собственото си представителство, за това да не бъдете подчинени на чужди крале. Така че всички се включват в усилията да спечелят войната. Те събират най-голямата армия в Европа. Но, продължавам да повтарям, това се случва в контекста на смутове из цяла Франция. Има роялисти, които искат да се противопоставят на революционерите. Хората гладуват. За да потуши нещата, през април 1792 г. Националното събрание създава Комитета за обществено спасение, което звучи като много хубав комитет. Комитет за обществено спасение. Той на практика се превръща в правителството, можем да кажем, че той е де факто правителството. Поставен е под контрола на този приятно изглеждащ господин Максимилиан Робеспиер. Изглежда като много изтънчен човек. Максимилиан Робеспиер. Но това, в което Комитетът за обществено спасение, е наистина добър е да бъде крайно политически, крайно параноичен. И най-вече под контрола на Максимилиан Робеспиер, който е особено параноичен, ако усетят и намек, че някой не е достатъчно радикален или може би твърде радикален, или някой, който просто не ми харесва или може да ме свали от власт - накратко просто започват да гилотинират хора. Това всъщност е началото на т.нар. Режим на терора. Режим на терора. През следващата година, грубо казано, около 16 000 души са гилотинирани. Отиват при хуманното изобретение на д-р Гилотин. Има само груби предположения за броя. Нямало е добра отчетност на процеса. Но се смята, че може общо около 40 000 души да са били екзекутирани. Което в общи линии значи - ти си виновен за това, аз знам, че си виновен, хей ти там, човека с пушката, моля те застреляй този човек за мен. Това е изключително кървав период. По-голямата част от това се случва във или около Париж. Така че изведнъж, в този един град, макар и главен град, десетки хиляди души са избити просто защото този човек или хората, които заговорничат с него или пък срещу него, усещат намек, че ти не си напълно лоялен към революцията. Впоследствие хората започват да изпитват подозрения към Максимилиан Робеспиер. Те казват, хей, твоята параноя по-скоро вреди на революцията, отколкото да ѝ помага. Така че след това в т.нар. термидорианска реакция - звучи като марка хладилник или печка - термидорианска реакция. Това е ето тук, през юли 1794 г. Нарича се термидорианска реакция и може да направя цяло видео за нея, защото революционното правителство всъщност създава нов календар. Те преименуват месец термидор, който всъщност е юли, той малко се измества. И всъщност променят броя на часовете в деня. Един ден има 10 часа, един час има 100 минути, а една минута - 100 секунди. Въвеждат 3 десетдневни седмици в месеца. Създават цял нов календар. Но термидор е месец юли. Така че всъщност това е юлска реакция, в която на хората им писва от Максимилиан Робеспиер. Така че през юли 1794 г. той също... Каквото повикало, такова се обадило. Това е юли 1794 година. А това е добре изглеждащият господин, който също е гилотиниран. Има още две неща, които бих искал да отбележа. Нека се върнем малко назад през 1793 г. Само като бележка. Видяхме, че през януари Луи XVI е екзекутиран, зависи от собственото ти мнение, за добро или за зло. През октомври Мария-Антоанета също е екзекутирана. Мария-Антоанета, това е през 1793 г., също е екзекутирана. Това е девет месеца след съпруга ѝ. И като малка бележка на това място, можеш да си представиш, че в цяла Франция цари смут. Тогава през 1793 г. има въстание. През юли 1793 г. Това е една година преди края на Режима на терора, т.е. по време на Режима на терора. В пристанищния град Тулон въстават срещу революционното правителство. Въстанието е потушен най-вече с помощта на един амбициозен артилерийски капитан. Артилерийски капитан е този, който отговаря за артилерийските оръдия. Този капитан, който успява да помогне да се потуши въстанието, си спечелва признание от революционното правителство. Неговото име - нека го запиша на ново място, защото това е загатване за следващото видео - през юли 1793 г., в Тулон един артилерийски капитан започва да действа сякаш наистина знае какво прави. Неговото име е Наполеон Бонапарт. За него ще стане дума в следващото видео. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България