If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:16:48

Френската революция (част 4) - Издигането на Наполеон Бонапарт

Видео транскрипция

Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България Последният урок завършихме с Режима на терора, който, най-общо казано, продължава от април 1793 г. до юли 1794 г., когато самият Робеспиер е задържан и гилотиниран. Изглежда, че във Франция приключва най-трудният етап от революцията. И това е така, поне от гледна точка на френския народ. Така стигаме до 1795 година. Франция бележи успехи на бойното поле, особено срещу останалите европейски страни. Мирни отношения се установяват с Прусия и Испания. Мир с Прусия и Испания. Единствената останала заплаха идва от Великобритания и Австрия. Така, Франция постепенно се справя с враговете си. И това по същество е победа за Франция. Така Франция тържествува с огромната гражданска армия, която е създала. Това е през април 1795 г. И след това - август 1795 г.- нека да бъде в различен цвят - през август 1795 г. е приета новата републиканска конституция. Ратифицирана е с гласовете на народа. Новата конституция е ратифицирана, с което Франция официално става република. Вече не са им необходими крале. Създава се управляваща структура, ръководена по същество от петима директори. Изпълнителната власт се нарича Директория. Така че нямат един президент, а петима директори. Петима директори. А после законодателната власт - това е много важно, защото е първата двукамарна законодателна власт във Франция, с две камари. Едната е Съвет от 500 души, аналогичен на Камарата на представителите на САЩ. Тя включвала 500 членове, 500 представители. Нека го запиша. Тя е била двукамарна. С две камари, също като Конгреса на САЩ. Така - съвет от 500 души. След това идва Съвета на старейшините, състоящ се от 250 представители. Погледнато през призмата на САЩ, това е аналог на Сената. А Директорията, самите директори са били предлагани от Съвета от 500 души на Съвета на старейшините, които после избирали петимата директори - петимата души, съставящи изпълнителната власт на Франция. Нещата вече изглеждат много добре. Но макар да бележат военни победи, все още има доста вълнения. Наоколо още се навъртат роялисти. И Великобритания все още създава неприятности. Великобритания нападала западните региони на Франция. Из целия Париж имало роялисти. И тогава, през октомври 1795 г. имало въстание на роялисти. Роялистите са онези, които искали короната да се върне. Или пък просто били срещу революционното управление. В голяма степен ги притеснявало не само това, че монархията я нямало. Притеснявало ги също, че са изключени от Директорията. Тя изключила роялистите. Така че преди Директорията да успее да придобие значимост, се случило въстанието на роялистите в Париж. Роялисткото въстание в Париж. Те щурмували Тюйлери. Това е същото място, което вероятно помниш от по-рано, отпреди няколко видеоурока, когато кралят и кралицата бяха под домашен арест, а после бяха екзекутирани от революционното правителство. Ето тази картина тук. Това се е случило само 3 години по-рано. В 1792 г., когато затворили кралят и кралицата. А само няколко месеца по-късно екзекутирали Луи XVI. А сега се случвало обратното. Вместо аристокрацията да е в Тюлейри, обсадена от революционерите, революционното правителство е в Тюйлери и е обсадено от роялистите. Всъщност положението на революционното правителство не изглеждала никак добре. Те били по-малко на брой. Изглежда роялистите са ги превъзхождали числено. Но за късмет на революционното правителство точно тогава на разположение бил млад, много амбициозен и самонадеян военен капитан, който е наблюдавал обсадата на Тюлейри, когато Луи XVI и Мария-Антоанета са били заловени. И още тогава си бил направил мислена бележка. Казал си, че биха спрели обсадата, единствено ако имат добра артилерия. Все пак той бил артилерийски капитан. Именно тогава се прочул за първи път. При обсадата на Тулон той умело използвал артилерията, за да потуши бунт. И така - наблюдавал същата сцена 3 години по-късно. И сега, в 1795 г., когато вътре е революционното правителство, а роялистите са на път да превземат Тюйлери, Наполеон, използвайки наученото от първата обсада, съумял да разположи оръдия и артилерия по такъв начин, че да произведе т.нар. изстрел "градушка". Все едно оръдието да изстрелва множество снаряди едновременно. И макар роялистите да ги превъзхождали значително по численост, той съумял да ги помете с оръдията. И така, макар да били по-малко, разполагали с всички тези оръдия. Нека ви нарисувам едно. Ето го оръдието, а амунициите били тези малки топченца. Затова произвеждали изстрел като градушка, изсипвала се градушка от топченца. Когато се изстрелва, топченцата отиват във всички посоки. Лесно можеш да си представиш как помита всеки, който стои на пътя на оръдието. Общо взето така Наполеон съумял да спаси революционното правителство. И позволил на Директорията да запази властта. Така че за пореден път Наполеон е на правилното място в правилното време. А той разбирал много от военна тактика. По всички критерии бил изключително егоцентричен и нарцистичен, но поне знаел какво прави. Така Наполеон става още по-прочут. Това събитие от 5 октомври 1795 г., когато Наполеон защитава революционното правителство, е известно като Вандемиерски метеж, 13-ти вендемер (гроздобер). Вероятно го произнасям неправилно. Както и да е - това е месецът октомври според френския революционен календар. Но след него Наполеон се затвърдил като национален герой и дори като революционенн герой. Хората започват да осъзнават, че той определено знае какво прави. Но същевременно на Директорията не й се хресвало този тип да се навърта толкова близо до управлението. Той определено е бил амбициозен. Определено е бил компетентен. Но същевременно може да представлява заплаха за Директорията. Затова му дали власт. Но се погрижили да го отдалечат доста от Франция. Затова му възложили военната кампания в Италия. И така на Наполеон е възложено това. Не забравяй, че все още има война с Австрия и Великобритания. С Австрия се воюва в Италия. И Наполеон е назначен за главнокомандващ на италианските части. Той жъне невероятни успехи. Това бил най-маловажният военен фронт във войната срещу Австрия по онова време. Но от всички генерали от различните фронтове Наполеон е този, който се доказва като изключителен новатор и тактик, и като добър генерал. И така - Наполеон им сритал задниците в Италия. Наполеон в Италия. За пореден път той се прочува и става дори още по-известен. В последствие Австрия си признава, че няма да успее да победи Франция. Те са ги подредили много добре. И сключват мир с Франция през октомври 1797 г. Италианската кампания се провежда през 1796 г. Той защитава революционното правителство през 1795 г. Завоюва победи в Италия през 1796 г. През 1797 г. се сключва мир с Австрия. Следователно остава само Великобритания. Но мирът с Австрия ще се окаже само временен. Мир с Австрия. Кампоформийски мирен договор. Нека го напиша. Кампоформийски мирен договор. И така - с Австрия е сключен мир и Франция е победителят. Значи имаме поредна победа за Франция. И единственият останал враг е Великобритания. Но основният проблем е, че Великобритания има най-могъщата флота в света по това време. Затова Франция и най-вече Наполеон не може да се изправи срещу Великобритания по море. Това е било противоречиво решение. В 1798 г. - спомни си, че Директорията гледала Наполеон да не се размотава във Франция. Казали му: "Супер - ти си много популярен, добър генерал, направо страхотен. Върви и прави каквото си искаш. Каквото сметнеш за подходящо." Затова Наполеон си наумява да нападне Египет. А хората не били уверени каква е стратегическата цел на едно нападение срещу Египет. И така, в 1798 г. той потегля от Тулон - пристанището, което той помогнал да се овладее. Потегля от Тулон, превзема Малта по пътя и в даден момент пристига в Египет, за да го превземе. Според хората желанието му да завладее Египет се дължи на това да подкопае в даден момент британците в Индия. Вероятно си създава мюсюлмански съюзници в Египет и вероятно подкрепя мюсюлманските безредици, ако щеш. Най-вече се говори за Типу Султан, с когото той искал да се срещне и вероятно заедно да подкопаят британците в Индия. Но никой не е 100% сигурен. Може просто Наполеон да е имал грандомански идеи. А е искал да отиде в Египет и защото някога Египет е бил велика империя. И така, в 1798 г. Наполеон отива в Египет. Това са негови портрети в Египет. И за пореден път успява да впрегне силите на мамелюците, които тогава управляват Египет. Това е Битката при пирамидите. За пореден път Наполеон пожънва успехи. С изключение на един проблем. Той довежда 20 хилядната си войска в Египет на кораби. Те се бият успешно в Египет. Но все още са във война с Великобритания. И какво правят британците с тяхната ненадмината флота? Изпращат Хорацио Нелсън начело на флотилия и той пристига тук, където е паркирана френската флота и просто ги разпердушинва. Хорацио Нелсън разпердушинва френската флота в Битката при Нил. Ето как е изобразено. Това тук е Хорацио Нелсън. Картината изобразява Битката при Нил, която фактически вкарва в капан 20-хилядната армия на Наполеон. Те са заседнали в Египет. Като не може да измисли какво да направи, не може да си тръгне с цялата армия, Наполеон отива в Дамаск, Сирия. И там прави всякакви опустошения с изнасилвания, грабежи и каквото се сетиш. Но все още стои въпросът как да се върнат обратно. Можеш да си представиш как амбициозен егоист като Наполеон не го е било много грижа какво ще се случи с войските му. И така, когато изскача възможност през 1799 г. той си тръгва. Изоставяйки цялата си армия. Това е много показателно за характера на Наполеон - как е готов да изостави цялата си армия в Египет и Сирия, където общо взето ги очаква смърт от ръцете на османците. Тогава той се промъква обратно във Франция. В 1799 г. Наполеон се връща във Франция. Това е през 1799 г., когато Наполеон се връща във Франция. Нека го запиша. 1799 г. Наполеон се връща във Франция. И когато се връща, вижда, че Директорията е изключително непопулярна. Директорията е непопулярна. А главната причина за това е, че всяко френско управление в тази серия от клипове е било непопулярно. Хората все още гладуват. Франция все още е бедна. Забележи как във всеки видео-урок не споменаваме за решение на проблема, че Франция е на практика разорена и че народът е гладен. По време на цялото това насилие и войни Директорията остава много непопулярна. Освен това няколко от директорите - двама по-точно, всъщност трима, искат да заговорничат с Наполеон, който пък е изключително популярен. Общо взето те планират преврат. И начинът, по който успяват да дойдат на власт, е като подават оставка. А после казват на законодателната власт, която заседава в Тюлейри: "Има якобинско въстание и вие сте в опасност." Защо не отидете в това имение западно от Париж. Те принципно заседават в Париж, а им казват да се преместят в имение западно от Париж. И така законодателната власт се мести в това имение. Казват им, че ще ги пази Наполеон. Законодателната власт... И Наполеон и армията му ги пазят. Когато се преместват, Наполеон отива и започва да изнася реч, с която ги обявява за нелегитимни. И изглежда сякаш наистина иска да завземе властта. А те просто го изхвърлят от залата. Но когато го изхвърлят, брат му показва контузиите на Наполеон, а той самият казва на стражата, охраняваща събранието, "Ей, тези типове вътре започнаха да буйстват. Трябва да влезете и да въдворите ред." Това убеждава военните и те влизат и на практика разпускат Съвета на 500-те. В общи линии е разпусната законодателната власт, Наполеон управлява войската, която е разпуснала законодателството. И това позволява на Наполеон и на двама от директорите-заговорници да завземат властта. Те стават тримата консули на Франция. Сформират Консулат т.е. новата изпълнителна власт на Франция. И много скоро след това ще имат собствена конституция. Но точно това е повратният момент, в който Наполеон поема властта във Франция. Защото макар да завзема властта заедно с другите двама, той съумява да се добере до позицията първи консул. Наполеон става първи консул. И с това той поема авторитарното управление на Франция. Така че преминахме през Френската революция от 1789 г., когато имахме абсолютния монарх Луи XVI и 10 години по-късно, в 1799 г., след всички кръвопролития, след множество революции и контрареволюции, най-накрая приключваме с Наполеон, който управлява Франция.