If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:27:15

Видео транскрипция

Сега искам да отклоня вниманието си от цялата лудост, която е обхванала Европа, към друга част на света, към една от френските колонии в Карибите, която е Сан-Доминго. Знам, че произнасям лошо името. Сан-Доминго днес се нарича Хаити, което се намира в западната част на остров Испаньола, островът, на който за пръв път стъпва Колумб, когато открива Новия свят. Източната част на острова, която не се вижда на картата, тук се вижда западната му част. Източната му част днес се нарича Доминиканската република. По това време се наричал Сан-Доминго и бил контролиран от Испания. Ще го запиша. Значи това е Испания. Може би жълтото не се вижда много добре. От тази страна е колонизиран от Франция Ще запиша Испания така, че да се вижда по-добре. Ето. Испания е колонизирала източната част на острова, Франция е колонизирала западната част. И сега отиваме във времето на 1492 година... Колумб идва тук и това става испанска колония. Ще говоря само за западната част. Източната част продължава да бъде испанска колония. През 1697 г. тя е дадена официално на Франция, но дотогава е била испанска колония. После от 1697 година до времето, за което говорим, което е края на XVIII век, периодът на Френската революция, това е френска колония. Вероятно си мислиш: "Сал, цялата лудост, която се случва във Франция. Кралете са свалени, хора са гилотинирани. Има войни с всички империи. Защо трябва да отидем на другия край на света и да се занимаваме с този малък остров?" Отговорът, основният отговор, особено от перспективата на французите... има и други причини, които правят това важно. Но основната причина е, че Сан-Доминго по това време е най... ще го запиша – е най-доходоносната робовладелска колония в света. Колониалистите са били силно заинтересовани от печалбите. До голяма степен, в този исторически момент, това е всичко, което ги интересува. Но трябва да помислиш за това. Спомни си какво допринесе за Френската революция, или аз считам, че е основен фактор за избухването ѝ – Франция е разорена. Тук имаме един малък остров. Това е робовладелска колония. Плантациите тук произвеждат тонове захарна тръстика, един много доходен бизнес. Всичко, което се случва в Сан-Доминго, е важно за Франция, защото тя е разорена. И не само, че е разорена, но тя също така води войни почти с всички в Европа. Затова нека да се върнем и да си припомним какво става във Франция по тове време. Връщаме се във Франция. През 1789 г. имаме Събрание на Генералните щати на Франция. Третото съсловие, те били малко ядосани, затова се събрали в залата за игра на топка и се обявили за Национално събрание, като положили Клетвата в залата за игра на топка. Всъщност те се провъзгласили за Национално събрание, и после били изхвърлени от залата. И тогава положили клетвата в залата за игра на топка, като обещали, че ще създадат нова конституция. Те започнали да говорят за свобода, равенство и братство и че всички хора са създадени равни, всички тези велики идеи на Просвещението. И докато се случвало всичко това, в събитията се замесва този бизнесмен – Венсан Оже. Не знам дали го произнасям правилно. Той бил богат, от смесен произход – ще го запиша. Той бил със смесен произход, с 1/4 африканска кръв, 3/4 европеец, от френски произход. Той бил в Париж по работа. Докато бил в Париж започнала френската революция и Събранието на Генералните щати, и той си казал: "О, знаете ли какво? Аз съм богат, образован човек. Притежавам земя в Сан-Доминго." Това са териториите, които днес наричаме Хаити. Той всъщност притежавал роби. Искам да изясня това добре. Той е бил робовладелец. И си казал: "Аз не съм по-лош от тях, от тези чисти европейци около мен, но аз нямам равни права на тях." Всичко това става, докато се обсъжда новата конституция. "Нека да променя това." И той започнал да лобира, заедно с още няколко, може да се каже прогресивни личности. Започнал да лобира за равни права. Той лобирал за равни права, за правото на глас, да не бъдат третирани като второкласни граждани. Лобира за равни права. По това време те били игнорирани. Националното събрание искало да направи хубави неща, но не и нещо толкова крайно, като да приемат този богат, образован, вероятно изискан човек като равен, така че той донякъде бил отхвърлен. И през март 1790 г. Националното събрание приело поправка, която казва, че всички предприемачи трябва... има и други неща, но в крайна сметка – трябва да са активни граждани. Г-н Венсан Оже и неговите съратници приели, че: "О, това е наша победа. Тази формулировка означава, че всеки, който е предприемач – аз притежавам земя, значи съм предприемач, и това казва, че ние сме активни граждани. Това ни дава право да гласуваме." Така че той обявил победа за своите права и правата на хората като него. Той се връща в Сан-Доминго и казва на губернатора: "Виж, цялата тази лудост, която се случва във Франция, там има Национално събрание, което ми даде правото да гласувам." За съжаление, губернаторът на Сан-Доминго го игнорирал, изобщо не го чул... игнорирал думите му и казал: "Изобщо не ме интересува какво става във Франция. Няма да дам на теб и на подобните на теб хора право на глас." Така че това определено не го направило щастлив. Изглеждало, че всичко се развива в негова полза. Дори Националното събрание изглеждало, че действа в негова полза, но губернаторът го игнорира. Затова той започнал бунт след завръщането си, когато бил отхвърлен. Той се връща през октомври 1790 г., пренебрегнат е от губернатора, и започва бунт. Обаче неговият бунт завършва с неуспех. Искам да поясня. Когато се бунтува, той не се бунтува против робството, той не иска да даде на всички черни хора на острова правото да гласуват. Той се бунтува, за да даде на свободните цветнокожи, които имат земя, правото да гласуват и може би това е неговата грешка в бунта. Искам да ти дам малка представа за демографията на Сан-Доминго по това време. Имало е 500 000 роби с африкански произход, 40 000 бели колонисти и 28 000 със смесена кръв, свободни цветнокожи или както искаш ги наричай. Когато вдигнеш бунт, за да защитиш само собствените си права, ще имаш подкрепата само на тези 28 000 срещу добре въоръжени 40 000 души, които са на власт. Може би трябва да погледнем по-широката картина – той всъщност искал да стане част от този клуб, но ако разгледаме нещата по-общо, той може би е могъл да използва гнева на тези 500 000. Но той не го е направил и неговият бунт бил неуспешен, след което той е заловен. И през февруари 1791 година той е екзекутиран. Изглеждало, че всичко това е било за нищо. Той преминал през всички тези трудности, за да получи някаква свобода. Бил е игнориран, вдигнал бунт, но неговият бунт не бил замислен достатъчно добре. Той бил екзекутиран, но идеите му започнали да проникват в съзнанието на хората с африкански произход. И дали неговият бунт директно води до това, което ще се случи през следващите няколко години не е ясно, но все пак той е първият, който наистина опитал да вдигне наистина голям бунт. След неговата екзекуция започнали да се появяват повече недоволства, особено в северната част. Повечето захарни плантации били съсредоточени в Севера, и очевидно – повече плантации означава повече печалби. Тук имало вуду-церемонии, които били провеждани от един човек на име Дути Букман. Търсих негов портрет, но не намерих. За съжаление няма. Той провел вуду-церемония, с която всъщност вдъхновил робско въстание в Хаити, това днес е Хаити, а тогава е било Сан-Доминго. Спомни си демографските данни. Досещаш се, че ако самите роби въстанат срещу всички други на острова, досещаш се, дори да не са така добре организирани или добре екипирани като другите, само чрез груба сила, те вероятно биха се справили доста добре. Така през август 1791 г. започва всеобщо въстание на робите. Вероятно се досещаш, че това изплашва Франция. Като оставим настрана всички проблеми с Революцията и всички идеи на Просвещението, това тук е най-доходната колония в света, и изведнъж избухва това въстание. Хората от двете страни на барикадата били избивани, плантациите били изгаряни. От гледна точка на новото правителство във Франция това означава загуба на печалби. Спомни си, че Франция е разорена. Те воюват с други държави. Франция изпраща делегация, водена от ето този човек. Името му е... знам, че няма да го кажа добре – Сонтонакс. Не знам как правилно се произнася. Той води със себе си 6000 или 7000 войници. Те били изпратени от Франция, за да потушат въстанието на робите, един вид да върнат нещата в началния им вид. И за да обедини един вид всички на страната на Франция, Франция през април 1792... нека да го запиша – април 1792 година. Законодателното събрание, вероятно си спомняш, новата конституция е написана в края на 1791 г. Тя създава ново Законодателно събрание. Те дават пълни граждански права на всички свободни цветнокожи. Пълноправно гражданство. За съжаление Венсан Оже малко е изпреварил своето време. Ако просто е изчакал няколко години, е било излишно да вдига бунт. Или може би той е спомогнал това да се случи. Не е ясно. Може би неговият бунт, който довежда евентуално до въстанието на робите, което евентуално може да е спомогнало Законодателното събрание да приеме неговата идея. Може би е причина да се случи, а може би е щяло да се случи и самостоятелно, но те са направили равноправни граждани свободните цветнокожи хора. И те вероятно са направили това... може да го разглеждаш и в положителна, и в отрицателна светлина. Положителното е, че това съответства на идеалите на Просвещението и на Революцията. Ако искаш да го разглеждаш по-стратегически, те може би са си казали: "Хей, цялата тази лудост, която става в Хаити, може би можем поне да привлечем тези хора на наша страна, за да можем да подчиним тези хора ето тук." И искам да поясня. Много от тези свободни цветнокожи са притежавали роби. Така че поради собствения си интерес те са били много близко до белите колонисти в Сан-Доминго по това време. Ако се разсъждава по-стратегически, те просто са искали да обединят властта на свободните хора на острова, или на земевладелците на острова. Те изпратили съобщение заедно със Сантонакс и 6000 или 7000 войници, че искат да възстановят реда. Но ако си спомниш... това не се харесало на много хора, дори на този остров. Тъй като някои от белите колонисти по това време не са били особено либерално настроени, те не оценили идеята свободните цветнокожи хора да имат съвсем същите права като тях. Очевидно е имало силни настроения срещу този човек, срещу Сонтонакс. И може би си спомняш, че през февруари 1793 година, видяхме го в предишното видео или някое друго предходно видео, през февруари 1793 година започва война с Великобритания. Великобритания владее ето това тук. Това е Ямайка. И само да поясня, тук в зелено е Сан-Доминго. А ето тук е частта от Сан-Доминго, контролирана от испанците. Така че има голям проблем. Сонтонакс е ето тук. Той отблъсква част от белите, той се опитва да потуши въстанието на робите, или поне да върне нещата в техния стар вид. И ето че изведнъж се появяват британците, и много от белите колонисти казват: "Ако Франция ще се държи така, тогава ние сме на страната на британците. Ние ще сме на страната на британците и тогава ще получим помощ от британците, като ще използваме тази помощ от британците, за да наложим нашата воля в Сан-Доминго." Сонтонакс, доколкото мога да кажа, той е бил по-либерално настроен, защото той изпитвал симпатия към каузата на хората със смесен произход, та даже вероятно и към самите роби. Разсъждавайки стратегически, той прозрял истинското положение. Той си казал: "Имаме 500 000 роби и трябва да се справим с британците." И той направил нещо много смело. В историята на робството, това вероятно е една от най-важните декларации. През август 1793 година – и това може да е отражение на неговите собствени идеи, или може да е станало поради заплахата от Британия, но Сантонакс обявява свободата на всички роби. Той не е казал, че те ще имат съвсем същите права като земевладелците, но той на практика премахва робството. Отначало прави това само на Север, но през септември и октомври той го разширява до всички френски владения в Сан-Доминго. Сега можеш да си представиш робите, които се бунтуват през цялото време, че те са били малко подозрителни към този джентълмен. Той е бил изпратен до Сан-Доминго, или това, което днес е Хаити, за да потуши въстанието. Той пристига с 6000 или 7000 войници. Той се опитва да се съюзи с враговете на робите, за да потуши въстанието. И после изведнъж, когато британците са заплаха, той казва: "Аз прекратявам робството сам. Просто обявявам край на робството." Те били мамени преди и казали: "Това вероятно е някакъв номер само да ни накара да се смирим, за да ни подчинят отново." Техните водачи били подозрителни към това, но през февруари 1794 г. това било ратифицирано. Неговата декларация била ратифицирана от Френското Национално събрание. И докато новината достигне до освободените роби, или до разбунтувалите се роби на острова – това е през май 1794 – водач на робите – това име трябва задължително да се знае – Тусен Лувертюр. Това е водачът на въстаниците, който е самообразовал се бивш роб. Той се доказал многократно като един от най-добрите военни генерали в цялата човешка история. През май 1794 г. Тусен Лувертюр – ще запиша името му два пъти – той решава да се присъедини на страната на Френската република, на страната на Сонтонакс. Пак да погледнем тези числа. Имаме Тусен Лувертюр. Той е водач на тези 500 000 току-що освободени роби. Всъщност това е армията на острова. Сега той е водач на острова. Сега можеш да го разглеждаш като нещо като генерал или губернатор на острова, на тази колония. И въпреки факта, че той е имал отлични лидерски качества, той е имал донякъде мегаломанска страна. Така че той се обявил за пожизнен губернатор. През 1801 г. той съставя конституция и се обявява за пожизнен губернатор. В негово оправдание, това не е било необичайно по това време. Имам предвид, че оттатък Атлантика същото прави и Наполеон. Той превзема Френската република и всъщност се обявява за император пожизнено. И този човек казва: "Аз имам същото право да го направя. Аз извоювах свободата на тези хора. Те ми вярват. Ще се обявя за пожизнен губернатор." В негова защита също... нещо, с което той изпреварва много от владетелите по това време – той не е практикувал тактиката на плячкосване и палеж. Всъщност той въвел дисциплина в своята армия. По-късно ще говорим за един от най-приближените му хора – Десалин, знам, че го произнасям грешно. Десалин бил много по-жесток спрямо хората, срещу които воювал. Но Тусен Лувертюр бил много дисциплиниран и когато дошъл на власт той всъщност не се опитал да отмъсти на хората със смесена кръв или на белите собственици на плантации. Той си мислел: "Знаете ли, ние сме новите владетели на тази всъщност нова държава..." Според него това е нова държава. "Нека не създаваме много проблеми. Нека се опитаме да запазим нашето общество и да се развиваме по един разумен начин и да не довеждаме всичко до разруха. Той всъщност не обявява независимост от Франция. Това също е важен момент. Той не е искал напълно да се отдели от Франция и не обявява независимост. Той е бил съгласен да остане част от Френската империя, но той да бъде губернаторът. Сега се досещаш, че Наполеон не харесва това. И ако си спомняш, през 1799 г. и по-специално през 1800 г. Наполеон идва на власт и се обявява за Пръв Консул. Той не харесва основно две неща в събитията в Хаити. Първото е, че това парвеню се обявява за пожизнен губернатор на острова. Никой не може да прави това освен Наполеон. Другият проблем е, че Наполеон изведнъж губи 500 000 роби, които сега стават свободни хора и сега трябва да им се плащат по-добри заплати, вместо просто да бъдат принуждавани да работят и да се получава цялата печалба от острова, така че колонията става много по-малко доходоносна. Така че дълбоко в себе си той искал да върне робството и ще видиш, че го прави по-късно. Наполеон не харесва освобождаването на робите. Така че той изпраща брата на съпругата си. Когато има мръсна работа за вършене, изпращаш някого, на когото вярваш. Така той изпраща зет си Шарл Леклерк с 40 000 войници, така че Наполеон определено е приемал нещата сериозно – с 40 000 войници, за да завземе обратно острова от Тусен Лувертюр. Вероятно се досещаш, че е имало голяма битка на остров Сан-Доминго, или в западната половина на острова, която е контролирана от французите. И те започнали да придобиват надмощие. Не помогнало това, че някои от близките на Тусен Лювертюр генерали и съюзници, осъзнали колко е опасен този човек, за чиито варварски деяния ще разкажа в следващото видео. Но след като генералите на Тусен Лувертюр започнали да усещат накъде духа вятъра, те се обърнали срещу него. Един от тях бил... Той всъщност накрая ще довърши революцията, но докато се биел за Тусен Лувертюр... Това е Жан-Жак Десалин – той и някои от най-приближените хора на Тусен Лувертюр всъщност се присъединили към Леклерк. Леклерк давал вид, че няма за цел да върне робството, че не се опитва да отнеме гражданството на хората с африкански произход. Той се преструвал, че само се опитва да спре амбициите на Лувертюр. Така че този човек казва: "Добре, за доброто на Сан-Доминго аз се съюзявам с теб." В този момент Тусен Лувертюр всъщност е в много тежко положение. Затова Леклерк казва: "Хей, Тусен, хайде да преговаряме и може би ще намерим начин да включим теб и хората, които водиш, в Наполеоновата империя, която се формира сега." Така че Тусен Лувертюр, който е принципен човек, който вярва на хората и е човек на честта, казва: "А, Шарл Леклерк сигурно също е човек на честта." Затова той се среща с него, за да обсъдят условията за асимилация. Но се оказва, че Шарл Леклерк не е човек на честта. Може би трябва да му нарисувам дяволски рога. Когато Тусен Лувертюр идва на тази цивилизована среща, той е арестуван, заловен и изпратен с кораб във Франция, където Тусен Лувертюр умира във френски затвор. Ще прекъсна тук това видео. Това е един много тъжен момент. Имало е временна свобода от робството, а тази историческа личност Тусен Лувертюр повежда робите и се опитва да създаде ново правителство. След което той е насилствено подчинен от хората на Наполеон, от Шарл Леклерк, съпруга на сестра му. Ще завърша това видео с един цитат на Тусен Лувертюр, защото той един вид е предчуствал това, за което ще разкажа в следващия урок. Това е нещо, което той казва на кораба, който го отвежда към Франция след неговото залавяне. Ще дам целият цитат: "Като ме свалихте, вие повалихте в Сан-Доминго само ствола на дървото на свободата. Но то ще поникне отново от корените му, защото те са многобройни и дълбоки." Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България