If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:20

Видео транскрипция

В това видео ще обсъдим развитието на Япония от една от най-изолираните страни в света по време на шогуната Токугава, до превръщането и в първата азиатска държава, която напълно се индустриализира и става световна сила. Историците често категоризират империализма или колониализма в една от следните две категории: преселнически колониализъм и икономически колониализъм. Пример за преселнически колониализъм са Северна и Южна Америка, Австралия, Южна Африка, където империята изпраща хора от своята държава да населят тези територии, често прогонвайки местни жители и вземайки властта. От друга страна е икономическият колониализъм, чиято главна цел е да удовлетвори основните нужди на Индустриалната революция. Индия и Индонезия са добър пример за това. Търсят се суровини, за да се поддържа увеличаващата се продуктивност. Търсят се и пазари. В този контекст, като помислим за развитието на Япония от изключително изолирана страна, до империалистическа сила, да помислим коя от тези причини е бил основна за Япония. А може би е имало трета причина? Нека започнем с 19-ти век. Япония се управлява от шогуната Токугава, който затваря страната за чужденци. Една от основните причини е страхът от влиянието на християнските мисионери още през 17-ти век. По това време британците са в Индия. Испанците са на Филипините за вече няколкостотин години. Холандците контролират голяма част от това, което в последствие ще бъде Индонезия. Този оранжев цвят показва къде французите вече имат солидно влияние в Индокитай и югоизточна Азия. А този прасковен цвят показва какво в последствие ще бъде контролирано от тях, като преминем към по-късната част от 19-ти век. Но за да може напълно да разберем японските мотиви през 19-ти век, трябва да се помисли за това какво се случва в китайската династия Цин, за което говорим във видеото за Опиумните войни. Британците и други империалистически сили искат да достигнат китайските пазари. Европейците искат китайски порцелан и китайска коприна. Но китайците не се интересуват от търговия с европейците. Европейците, особено британците, впоследствие откриват нещо, което китайците искат и това е опиум, който е пристрастяващ наркотик. Опиумът е основната съставка на хероина и морфина. Китайското правителство, разбира се, не иска опиума в държавата си, но както споменаваме в предишни видеа, британците успяват да навлязат в Китай чрез Първата опиумна война, често определяна като военна дипломация. И след спечелването на Първата опиумна война британците успяват да накарат китайците да отстъпят, включително и да отворят своите пристанища. Но дори и това не задоволява британците. Следва Втората опиумна война от 1856-та до 1860-та година, след което опиумът, този пристрастяващ наркотик, е легализиран. И за да стане ситуацията за Китай още по-лоша, по време на същия период те преживяват изключително кървава гражданска война с над двадесет милиона жертви. Историците смятат, че това става донякъде заради липсата на вяра в династията Цин, породена от Опиумните войни и самият опиум, който вреди много на обществото. Японците наблюдават всичко това и те също имат взаимоотношения със Запада. През 1853-та година американският комодор Матю Пери идва с няколко от корабите си на пристанището Едо, което е днешен Токио и успява да убеди японците да търгуват със САЩ. Терминът "убеди" трябва да бъде използван внимателно, защото тук отново става дума за военна дипломация. Японците виждат корабите, с които комодор Пери пътува и те знаят какво се случва по време на Първата опиумна война. И не желаят същото нещо да се случи с тях. Особено когато комодор Пери се завръща през 1854-та година с още повече кораби, японците си казват: "Защо да им се противопоставяме? Ще отворим границите си и ще позволим малко търговия." И това е много важен момент. Спомни си как шогунатът Токугава затваря страната за повече от двеста години, но сега японците виждат надвисналата опасност. Те не могат да се предпазят от американските военни кораби. Както в Китай, заради отстъпките на Япония към американците доверието в шогуната Токугава започва да отслабва. И за да се разбере какво си мислят хората през средата на 19-ти век в Япония, ние сме избрали няколко цитата от Шимазу Нариакира, който е даймьо на Сацума, която се намира в южния край на Япония, точно ето тук. Той е смятан за водещ мислител по това време. Тази снимка не е толкова ясна, но се смята за първата снимка, направена от японците. Това ни връща във времето, когато дагеротипията започва да се използва. "Немислимо е, че Китай пропадна до такава степен." Спомни си, става дума за Опиумните войни и за Тайпинското въстание. "С огромната си територия и население, няма как да е имало недостиг на верни и предани патриоти. И все пак след Опиумната война, управлението им е в безредие и е неефективно. Поразено е от въстание, докато Англия и Франция нахлуват отвън. Япония се намира на изток от Китай и е в състояние да направи нужните незабавни действия за подготовка срещу същата съдба, която сполетява китайците. След като Англия изпълни плана си в Китай със сигурност ще насочи цялата си военна сила на изток. Ако поемем инициативата, можем да доминираме. Ако ли не, ние ще бъдем доминирани." Последното изречение е често цитирано. "Ако поемем инициативата, можем да доминираме. "Ако ли не, ние ще бъдем доминирани." Почти проповядва реакционен имперализъм. Стани империя или стани част от империята на някой друг. Това е пътят, по който Япония тръгва. През 1867 г. младият император Мейджи встъпва на власт, като е едва на 15 или 16 години по това време. Това е началото на така наречената Реставрация Мейджи. Може да се каже, че тя е връщане на властта обратно към императора. Императорът съществува дори по време на шогуната, но е фигурант. Шогунатът държи властта. Но сега императорът си връща властта от шогуната. Реставрацията Мейджи е вероятно още по-важна, защото променя Япония от затворена феодална страна само за няколко десетилетия в модерна индустриална империалистична власт. Ето малко показателни данни за това: 1875 г. – произведени 600 000 метрични тона въглища. 1913 г. – 21,3 милиона. Почти 40 пъти нарастване. 1873 г. – 26 парахода. 1913 г. – 1514 парахода. Железопътна линия: 1872 г. – само 30 км (18 мили). През 1914 г. - 11 000 км (7100 мили). Император Мейджи умира през 1912 г., а през 1914 г. започва Първата световна война. Както говорим в други видеа, индустриализацията на Япония я прави важен участник в Първата световна война. Към края на 19-ти век и началото на 20-ти век Япония изпозва максимално индустриалната си мощ, която виждаме в данните тук, за завладяване на територия и за да се превърне в империалистическа сила. Ярко червеното е това, което Япония успява да завладее до края на Втората световна война. Завладяват Корея в началото на 20-ти век. Въпреки че нахлуването на Хитлер в Полша е често определяно като началото на Втората световна война, Японската много брутална окупация на североизточен Китай е често смятана за истинското начало на Втората световна война. В хода на Втората световна война Япония успява да завземе все повече територии. Френски Индокитай, Британска Бирма, Нидерландските Индии, Индонезия, Филипините. Тази империя приключва едва когато Япония се предава в края на Втората световна война през 1945 г. Обратно към предишния въпрос. Какъв вид колониална сила е Япония? Определено иска природните ресурси, особено по време на военни действия се нуждае от достъп до нефт, който Индонезия има. Нуждае се от достъп до природни ресурси, които всички райони имат, но също така иска да има основно участие на международната сцена, страхувайки се, че ако няма такова, може да стане жертва на колонизация. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България