If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:5:45

Видео транскрипция

Това е карта на Източна Азия през 19-ти век, където се вижда значителния империалистически контрол на западноевропейските сили. Британската Източноиндийска компания е в Индия, французите отначало слагат ръка върху Югоизточен Виетнам, тази област в оранжево, но евентуално те ще завладеят целия регион, където днес са Виетнам, Лаос и Камбоджа. Холандците са в Индонезия, а испанците са във Филипините, но сега ще се фокусираме върху европейските и главно британските опити да отворят китайските пазари за британската търговия. Китай по това време се управлява от династията Цин. Много преди това време китайските стоки са били търсени в Европа, по-точно китайският порцелан и китайската коприна. За съжаление на европейците, китайците не са имали голям интерес към европейските стоки, така че този дисбаланс в търговията е бил проблем. Тези продукти се изнасяли от Китай за Европа, но насреща много твърда валута отивала в Китай. Затова империалистичните сили, по-специално британците, търсели решение, и те евентуално установили, че опиумът, отглеждан в Индия, който е много пристрастяващ наркотик, той е основна съставка на хероина и морфина, може да е пристрастяващ за китайците и може би може да помогне за решаване на търговския проблем, така че среброто да се връща от Китай. Можем да се досетим, че китайското правителство, династията Цин, не са били заинтересовани опиумът да се внася в Китай, защото това е разрушително за обществото. Това е наркотик, но през 1839 г. британците решават за засилят нещата и така се стига до известната Първа опиумна война. На тази картина е Втората битка при Чуенпи, където британския кораб Немезис, който всъщност е бил собственост на Британската Източноиндийска компания, който унищожава китайските кораби и поради демонстрацията на военно превъзходство, те са успели да спечелят Първата опиумна война и да получат важни концесии на династията Цин. Китайците трябвало да отворят пет пристанища за търговия с британците, те трябвало да дадат остров Хонконг на британците завинаги и британците запазват контрола над него чак до края на 20-ти век. Китайците трябвало да платят опиума, който унищожили, трябвало да платят репарации на британците, за да покрият разходите си за войната. И за да стане още по-зле, британците не били доволни, и през 1856 година започва Втората опиумна война, когато те се опитали да получат още повече концесии от Китай, след като опиумът бил легализиран. През цялото време опиумът наводнявал страната и наистина компрометирал социалната структура на обществото. За да се влошат нещата още повече за Китай, по това време има голяма гражданска война, Тайпинското въстание, което започва от тази християнска секта, която считала, че е предназначена да свали династията Цин. Това е една от най-кървавите граждански войни, които някоя държава е претърпяла в цялата история, с над 20 милиона убити, и историците считат, че концесиите, дадени от Цин на британците и после на французите, както и опиумът, разрушил китайското общество, били важен фактор за тази дълга и кървава гражданска война. Опиумните войни често се цитират от японците за този период, като причина те да се индустриализират и да се превърнат в имперска сила, така че да не могат да бъдат атакувани по същия начин като династията Цин от европейците. Но трябва да кажем, че това било противоречиво дори в Европа. Уилям Гладстон в началото на Първата опиумна война бил млад парламентарист във Великобритания, като в края на 19-ти век той ще стане много значителен британски премиер-министър. Но когато започнала опиумната война, той изнесъл прочута реч в Парламента: "Съвсем сигурно е, че ако ние спрем износът на опиум от Бенгал и прекъснем доставките в Линтин, и забраним отглеждането в Малва, ако сложим морална стигма върху него, тогава ние ще затрудним, даже направо ще спрем търговията с него." Великите принципи на справедливостта са свързани с този въпрос. "Вие" – мисля, че той се обръща към Външния министър, който е агресивен поддръжник на опиумната война, "Вие ще трябва да посочите причина за настоящето си намерение да започнете война с Китай. Те ни предупредиха да спрем контрабандната търговия, търговията с опиум. Когато разбраха, че ние няма да спрем, те имаха правото да ни изгонят от техните брегове заради нашето нахалство да продължим този недостоен трафик." Опиумът е бил пристрастяващ и Уилям Гладстон е имал личен опит с това, тъй като неговата сестра се пристрастила към опиума. Той продължава: "Аз не съм компетентен да преценя колко може да продължи тази война, но мога да кажа, че няма друга война, която да е по-несправедлива като причина, по-сигурна в хода си да покрие тази страна с постоянно безчестие, за такава нито съм чувал, нито съм чел." Няколко дни по-късно той пише: "Ужасявам се от божията присъда над Англия за нашето национално престъпление спрямо Китай."