If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:5:49

Видео транскрипция

Това е карта на Северна и Южна Америка около 1750 година. Както се вижда, тези земи, в по-голямата си част, са разделени като колонии между няколко европейски държави. Най-изявена е Испания. В този прасковено-розов цвят можеш да видиш, че тя е владее всичко на юг до днешно Чили и Аржентина и всичко на север чак до днешните Тексас и Калифорния. Виждат се и значителните владения на португалците, това, което днес е Бразилия. По това време и французите имат някои територии, особено в Северна Америка и няколко острова на Карибите. И, разбира се, британците, имат владения по източното крайбрежие на Северна Америка. Те също имат няколко острова в Карибския регион и в Атлантическия океан. Сега отиваме сто години по-късно, когато ще видим драматична промяна. Забележи, че след около сто години по-късно повечето от колониите на европейските държави са постигнали независимост. В други уроци ще разгледаме подробно периода 1776 - 1783 г., когато е Американската война за независимост. Но на тази карта сега виждаш, че Съединените щати са независима държава. От 1791 г. до 1804 г. Тусен Лувертюр вдига бунт срещу френската власт, с което извоюва независимостта на Хаити. От 1807 г. до 1830 г. има серия от революции в Латинска Америка, много от които са предвождани от Симон Боливар, който е бил креол или венецуелец. Думата креол има много значения днес, но в този контекст означава човек с предимно испански корени, който е роден в Новия свят. Симон Боливар играе активна роля за извоюването на независимостта от Испания на Венецуела, Колумбия и Панама, Еквадор, Перу и държавата, която ще бъде наречена на него - Боливия. Тук има един интересен въпрос. Каква е причината за всички тези революции? Картата, която ти показах по-рано, е колониалната карта на Америките. Тези колонии са просъществували няколкостотин години преди тези революции. Защо всички тези революции избухват приблизително по едно и също време? Преобладаващото мнение е, че в началото на XVIII век се разпространява едно интелектуално движение, известно като Просвещението. Има много автори и много съчинения, които се свързват с Просвещението, но може би най-известно е Енциклопедията, или енциклопедиите, които имат намерение да съберат по-голямата част от научното и политическо знание по онова време и се счита за един от централните трудове на Просвещението. Това са серия от статии, публикувани от 1750 г. до 1770 г. За да добиеш представа, ето един откъс от една статия на един от авторите Дени Дидро, който се счита като основна фигура за Просвещението. "Никой човек не получава от природата правото да властва над другите. Свободата е божи дар и всеки представител на даден вид има правото да й се радва, доколкото се ползва от нея разумно." И така, когато стигаме до Декларацията на независимостта, написана от Томас Джеферсън, той взаимства много от идеите на Просвещението. Революцията в Хаити е частично вдъхновена от тези идеи на Просвещението, но е подпомогната и от факта, че във Франция избухва вътрешна революция по същото време и тя не може да налага силно властта си в една далечна колония. Френската революция продължава от 1789 г. до 1799 г., когато Наполеон поема властта във Франция и започва Наполеоновите войни. Наполеон се опитва да запази властта над земите, които ще станат съвременната страна Хаити, защото те са много ценен ресурс. Там се произвежда голяма част от кафето и захарта в света. Хаити е изключително доходоносна колония за плантаторите и за френската държава. Но между идеите на Просвещението и Френската революция, робите в Хаити, водени в началото от Тусен Лувертюр успяват да ги свалят и да основат собствена държава, което е първият път, когато това се случва след успешен бунт на роби. На тази карта е империята, която основава Наполеон в нейния разцвет и както можеш да видиш, Франция успява да завладее голяма част от днешните Германия и Италия. Той воюва с Португалия и Испания също така. И двете са значителни колониални сили в Южна Америка. Така че имаме Просвещението през XVIII век. Имаме примера на Американската война за независимост. 13 колонии обявяват независимост от една от най-големите сили по това време. След това има успешен бунт за създаване на собствена държава срещу друга голяма сила. И тъй като Испания и Португалия воюват с Наполеон, в комбинация с идеите на Просвещението, с примера на Съединените щати и на Хаити, това вдъхновява цяла серия от бунтове в Латинска Америка, много от които са водени от Симон Боливар. И така, докато стигнем в 1850 г., голяма част от европейския империализъм в Америките вече намира своя край. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България