Френско нашествие в Русия

В предното видео говорех за две военни операции, които в крайна сметка довеждат до падането на Наполеон. Едната от тях беше Полуостровната война. Полуостровната война, в която Наполеон и Френската империя губят значително количество ресурси, опитвайки се да победят Испания. И втората, доста по-директна причина за падението на Наполеон е нахлуването му в Русия. Ще видим в това видео защо е било толкова гибелно за Наполеон. Това със сигурност е една от петте, бих казал, най-известни военни операции в цялата световна история. Нека си припомним връзката между Наполеон, или между Френската империя и Русия. След Четвъртата коалиция, може би си спомняш Тилзитския мирен договор, двете страни са приятели. Русия е част от Континенталната блокада, което означава, че ще бойкотират и няма да търгуват с Великобритания. Също така Великобритания няма да може да използва руските пристанища. А Русия може да прави каквото си поиска по това време с Османската империя. Така че, всичко e наред. Но след това, отиваме към 1811 г. Годината е 1811 и Русия започва да разхлабва Континенталната блокада. Русия отхлабва Континенталната система. На практика това означава, че започват да търгуват по малко с Великобритания. Изведнъж това започва да дразни и да ядосва Наполеон. За да има смисъл от ембаргото, за да функционира Континенталната блокада, всички на континента трябва да не търгуват с Великобритания. Ако някой търгува с Великобритания, Великобритания може на свой ред да търгува с този някой и след това тази търговия да се разпростре из цяла Европа. Тоест, за да проработи това, трябва да е повсеместно. Така че това вече ядосва Наполеон. Особено след като разгромява руснаците в Четвъртата коалиция. Наполеон смята, че е бил мил с тях в Тилзитския мирен договор. "Просто не търгувайте с Великобритания и ще си бъдем супер приятелчета." Но това, което наистина вбесява Наполеон, е, когато през 1812 г. той разбира, че Русия възнамерява да вземе частта от Полша, която е на Френската империя, или Варшавското Херцогство. Така, Русия мисли да вземе Полша. Наполеон решава, че: "Уупс, вече не сме приятели, по-добре да ги атакувам предварително." Въпреки съвета на много хора относно атаката срещу Русия, Наполеон решава да нападне. Това директно води до нахлуването на Наполеон в Русия. Другата му опция очевидно би била просто да защити Полша от Русия. Но Наполеон казва: "Виж, ако ще ме разиграват така, директно ще ги нападна и ще им покажа кой е шефът." Така той решава да нападне през април 1812 г. Наполеон не е глупак. Той осъзнава, че руската зима е наистина ужасна. И така, той казва: "Започвам в късна пролет, бием се, побеждавам ги, и всичко ще е речено - сторено. Ще съм император и на Русия преди в Русия даже да е започнало да застудява." За да ти покажа колко пагубно завършва тази операция за Наполеон, ще използвам една от най-известните диаграми в историята на диаграмите. Някои хора смятат тази диаграма за най-добрата, за най-добре направената диаграма. Тя е направена от Чарлз... ще използвам друг цвят. Все още използвам този. Графиката е направена от Чарлз Джоузеф Минард. Чарлз Джоузеф Минард. Можеш да видиш по-голям вариант на това в Уикипедия. Но беше твърде голяма за моя екран. Така че това е по-малък вариант. Но е удивителна диаграма. Тя показва големината на наполеоновата армия при нападението му над Русия. Големината на армията е показана чрез ширината на тази кафява линия тук. Когато започва нападението си над Русия, той има 450 хиляди мъже. Ако можеш да видиш това число - това е, което показва то. Можеш да намериш уголемени варианти в интернет. Ако просто потърсиш това и "нападението на Русия", ще намериш графиката. Много, много е известна. Освен, че ще научиш доста по история, това е просто една много умно направена диаграма. И нещо, което трябва да имаш възможността да видиш в някакъв момент. Но, както можеш да видиш, и за да имаш малко представа какво се случва, тя не само ти показва големината на наполеоновата армия, тя също така ти показва и пътя, който извървяват. И, както вече виждаш, колкото по-далеч стига армията на Наполеон, толкова повече редиците ѝ оредяват и оредяват. А той непрестанно актуализира бройката. Очевидно тази широчина е по-малка от тази широчина, изглежда, че са останали половината от силите към този момент. И само за да стане ясно накъде отива всичко това, това е карта на Източна Европа. Картата на Чарз Джоузеф Минард започва някъде ето тук ето тук в Литва. Тук войските на Наполеон са най-многобройни. Там той има 450 000 войници. И той се движи ето така. Това тук е Москва. Това е целта. Ако трябва да проследя това тук, ще изглежда горе-долу така. Просто се опитвам да покажа пътя му. Грубо ето така. И той стига до Москва. Тази линия е същата като тази линия. Просто да си я представиш в по-широк контекст в рамките на Европа. Той тръгва от това, което е почти точно североизточната граница на днешна Полша, или югоозападната граница на днешна Литва. Пресича това, което днес е Беларус. И после навлиза в Русия. Както можеш да видиш тук, аз вече подчертах, че докато се движат, докато тези 450 000 души се движат, това са мъже, коне, оръжия и оръдия, всичко това оредява все повече и повече. И едната причина е просто военната логистика. Трябва да се пазят открити каналите за снабдяване. Трябва да се оставят хора, за да пазят тези канали за доставки. Колкото по-дълъг е маршрутът, колкото повече навлизаш във вражеската територия, трябва да оставяш хора, които да пазят назад. И през цялото това време Наполеон продължава да иска да воюва с руснаците. През цялото време, в което той пътува, той очаква, че ще се сражава с руснаците. Но тъкмо преди да се стигне до битка, руснаците се отдръпват малко. И това се случва през цялото време. Имало е кратки сражения, така че очевидно там Наполеон губи по малко войски тук или там. Но повечето са останали да пазят снабдителните линии. В крайна сметка се стига, ако мога да кажа така, до сблъсък, не искам да казвам сблъсък, това всъщност са кратки боеве с руснаците през август при Смоленск. И това е, само да го намеря точно на картата, това е ето тук. Но отново, Наполеон е победител. Руснаците отстъпват, но това не е окончателна победа над руската армия. Наполеон продължава да ги преследва, докато стигнем до 7 септември 1812 г. Вече настъпва есента. А тук, в Русия, много бързо става студено. Така че положението започва да става опасно. Но Наполеон е самоуверен. Той си мисли: "Ако мога решително да победя руснаците, мога да завзема Москва." Москва е пълна с храна. И всичко ще е речено-сторено. И това разкрива още едно нещо. Може би си спомняш, когато говорех за Войната на Третата коалиция, за Наполеон и неговата добра военна тактика да нападне през есента. Защото през есента се прибира реколтата. Това означава, че не трябва да пренася твърде много военни запаси със себе си. Не трябва да се охраняват снабдителните линии твърде строго. Защото просто можеш да вземеш от реколтата на фермерите и да нахраниш войските си. Но руснаците използвали тактиката на "опожарената земя", което буквално означава точно това, което предполага името. Докато отстъпват, руснаците изгарят всичко, което може да послужи на войските на Наполеон. Те изгарят всички поля, докато отстъпват, така че войските на Наполеон да нямат достъп до местни суровини. Така че те трябва да поддържат, ако мога да се изразя така, французите поддържат много скъпа снабдителна верига, вместо просто да се снабдяват на място. И руснаците продължават по този начин и продължават, и продължават. По целия път чак до Москва. През цялото време до септември 1812 година, когато е битката при Бородино, ако го произнасям правилно. Септември 1812 г. - битката при Бородино. В този момент Наполеон има останали само 135 000 от първоначалните 450 000 войници. Останалите са по пътя, за да пазят снабдителните линии. Или са дезертирали, защото вече започват да гладуват. Или са убити, защото е имало малки сражения, които се случват по целия път. И при битката при Бородино, след дълга, протяжна, много кървава битка, в която... ще запиша тези числа... 44... това са приблизителни оценки - 44 000 жертви от страна на руснаците. Повечето са убити, но има също ранени и пленени. И 35 000 фрацузи. Много историци считат, че това е най-кръвопролитната битка до този момент в историята. Французите побеждават. Значи тук имаме победа за Франция. Наполеон се чувства уверен. Бородино е съвсем близо до Москва. И той си мисли: "Просто ще вляза в Москва. Те ще ми дадат ключовете на града. И после моите войски ще си прекарат добре в Москва, като ще могат да ядат от всичката храна, която е там. А аз ще бъда император и на Русия." Така че след около една седмица той влиза в Москва и тя е напълно изоставена. Москва е напълно изоставена. Всички жители са напуснали и са взели всичката храна със себе си. И на всичкото отгоре Москва започва да гори. Москва гори. Има известни спорове защо е опожарена Москва. Някои историци считат, че самите руснаци умишлено са запалили града. Други считат, че е била като кибритена кутийка, готова да пламне, а войниците на Наполеон са били безотговорни къде палят огньове. Не е ясно. Но е излишно да казвам, че Москва е безполезна за Наполеон. И това е един голям обрат. Наполеон смята, че ако победи с неговата армия, както в Бородино, тогава печели. Превзема града. Ще получи храна и подслон. Той е новият император. Но руснаците имат наум нещо съвсем различно. Те казват: "Ти никога няма да превземеш Русия. Можеш да задържиш Москва. Ето ти опожарената Москва. В нея няма нищо. Искаме да те видим как отстъпваш в Московската зима." И според самите думи на Наполеон, това е негов цитат: "Най-ужасната от всички мои битки е битката за Москва." Французите показват, че заслужават победата. Това е при Бородино. Но руснаците показват, че са непобедими. И така няма никой, който да признае Наполеон, да му помогне да се измъкне или да го нахрани, Москва е напълно безполезна. Той решава да се върне назад, особено като се има предвид, че наближава руската зима. И на тази диаграма виждаш, че след целия път до Москва са останали само 135 000 войници. Наполеон губи 35 000 от тях. Така че има 100 000 войници по обратния път. Тази черна линия показва тяхното отстъпление. И тогава започва да става студено. Наистина е много интересна тази диаграма на Минард. В нея има няколко неща. Виждаш маршрутите на Наполеоновата армия, когато навлиза в Русия. После в черно е тяхното отстъпление. Става все по-тънка и по-тънка. И ето къде отиват. Освен това той е показал и температурите по време на отстъплението. Те са по т.нар. скала на Реомюр. Но можеш да умножиш тези числа, ако ги виждаш, да ги умножиш по 1,25. Виждаш, че тук все още не е било толкова зле. Но тук вече са под нулата. Тук са доста под нулата. Най-ниската температура, ако данните на Минард са верни, някои историци ги оспорват, но независимо от всичко е било студено. Достигат -37 градуса, когато навлизаме в ноември и декември. Така че войските на Наполеон имат цялата тази снабдителна линия. Имат опожарена земя. Нямат нищо за ядене тук. Все още нямат нищо за ядене. После започва да става студено. И в този студ, докато отстъпват, някои войници дезертират. Те са нападнати от селяните. Малко по-малко ги нападат различни руски сили. И последната капка е, когато те се опитват да пресекат река Березина. Ето това е река Березина. Можеш да видиш на диаграмата на Минард, че дебелината все още е значителна. И след като опитват да пресекат тази река, става страшно. Почти половината войници умират или изчезват. Това са картини на отстъплението на Наполеон през зимата. Това всъщност е картина на пресичането на река Березина. И когато войските се завръщат в края на 1812 година.. целият път дотук на картата на Минард... са останали само 10 000 войници от 450 000. Връща се един от 45. Другите са заловени, дезертирали или просто умрели. Когато това се случва, можеш да си представиш, не само че Наполеон губи толкова много войници, но губи и около 200 000 коня. Общите загуби в тази война се изчисляват на около 300 000 френски войници. Има изчисления за около 200 000 руски войници. И само за да е ясно, голяма част от френските войници загиват по време на отстъплението. Освен това има голям брой цивилни руснаци сред жертвите. Има и войници от други държави, които участват, особено на страната на французите. Като се сумира всичко това, изчисленията достигат над 1 000 000 жертви от френската инвазия. И освен човешките жертви, Наполеон губи около 200 000 коня. Не си спомням точната бройка, но хиляди оръдия. Можеш да си представиш, че това не е просто голяма загуба за френската армия. В края на тази война останалите държави в Европа виждат най-после Наполеон отслабен. Той вече е претърпял поражение в Пиринейския полуостров и има огромни загуби след опита да покори Русия. Те осъзнават, че сега е моментът, в който могат да съставят Шестата коалиция и да се справят с Наполеон. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България