Раждането на американската конституция

Целият период на Американската революция и създаването на държавата, на правителството може много да обърка хората. В това видео искам да разнищим това, да разграничим събитията и да видим как всички те се напасват. Нека да започнем през 1775 г., защото тогава започва бунтът. всъщност започва бунтът. Тогава се състоят битките при Лексингтън и Конкорд и Пол Ривиър язди, за да каже, че англичаните идват. Бунтът започва срещу данъците, наложени от парламента. Те не са били съвсем наясно за какво точно е бунтът, особено тези от тях, които не са в Масачусетс, където се случват бунтовете, до 1776 г., когато се подписва Декларацията, с която заявяват следното: "Водим война за независимост и нека фактите да се представят откровено", ето защо го правим. И след това тече войната, която е спечелена чак през 1781 г. В периода между 1776 г. и 1781 г. са изработени т.нар. Клаузи на конфедерацията. Това са нещо като правила, според които щатите ще се съединят и ще се самоуправляват. Но всъщност това не създава нова държава. Всъщност просто е съюзяване на отделни щати. на отделните щати. Това следва от идеята на Декларацията за независимост, в която се казва, че те обявяват война по следните причини. Те обясняват участието си във войната, това, в което вярват, но те не създават правителство, те не говорят за това какъв вид самоуправление смятат д а създадат, как ще се самоуправляват, така че Клаузите наистина са първият опит да определят, в случай, че успеят да спечелят тази война за независимост, как ще се организират след нея. Точно така. За какво се борят в тази война за независимост тези 13 отделни щати? Те всъщност не са гледали на себе си като на единна нова държава. Но някои са считали така. Бен Франклин и други считали, че всъщност трябва да бъдат една обединена държава, но когато се събрали , за да съставят Клаузите на конфедерацията, те започнали точно след Декларацията, която била подписана през 1776 г., и ги написали до 1777 година, като те съставили един много скучен документ, в който просто се казвало, че ние сме от различни щати, и ние донякъде ще се обединим, и ще бъдем Съюз от тези щати, но няма да си дадем твърде много власт като едно правителство. Да, имаме го ето тук. Всъщност досега аз никога не съм ги виждал. Чел съм за това, когато учех история. "До всички, до които това ще достигне, ние, долуподписаните делегати на щатите представяме нашите имена и изпращаме поздрави." Искам да кажа, че прилича на нещо, което е написано по лош образец. До всички заинтересовани! Това не е вдъхновяващ документ и той не дава власт на централно правителство. Както каза, това са делегати от различните щати. Те си поставят имената към това и това са Клаузите на конфедерацията и на вечния съюз между тези щати. Едно от най-важните неща, които те не успяват да направят, е да дадат на централното правителство правото да налага данъци. Така че зависело от щатите да събират данъци и после този Конгрес, който е среща, въз основа на Клаузите на конфедерацията, се опитва да моли всеки отделен щат да отдели някаква част от парите си, за да може да продължи да работи. Федералното, централното правителство не можело директно да събира федерални данъци върху доходите, или какъвто и да е вид данъци. Щатите можели да таксуват по какъвто начин им е удобно, и после да отделят по нещо. Забавното е, че след победата в революцията при Битката при Йорктаун през 1781 г. един куриер идва, яздейки в Ню Йорк, където се е събрал този Конгрес. Той един вид се мести от град в град, и той им разказва подробностите и те дори не са имали достатъчно пари да платят на куриера. Трябвало е да бръкнат в собствените си джобове за това. Така че това е един зле написан документ, наречен Клаузи на конфедерацията, с който изглежда се създава Конфедерация на щатите, което означава, че те ще се събират, но няма да има собствени отделни сили и няма да налага собствени данъци. Това е доста объркана държавна структура. Очевидно не е перфектно сравнение, но ако сравним с нашето време, точно това се случва в Европа, където имаме отделни държави, отделни нации, които се опитват да създадат някакъв вид съюз, но не е ясно кой каква власт има. Европейският съюз не налага директни данъци. Точно така. Това е много хубава аналогия с това, което се е случило, защото не е било много ясно дали ще имат обща валута или не. Не са били напълно сигурни каква е властта на щатите в сравнение с централното правителство, и това е било срещано вече в историята. Например гръцките градове-държави, където е имало конфедерации и не е много ясно колко власт има в централното правителство, и колко власт остава в държавите. Като се има предвид, че този документ сега не е действащ, нещо трябва да се е объркало, за да поискат да го заменят. Да. Когато стигаме до 1786 година, става напълно ясно, че този документ не работи. Имало е всякакъв вид спорове. Например Мериленд и Вирджиния са имали ужасни противоречия за корабоплаването и граничните права. Те свикали Анаполиската конвенция, за да се опитат да ги разрешат и повикали щатите. Но дошли само пет от тях. В Масачусетс избухнало така нареченото Въстание на Шейс, което било въстание на бедните фермери в Западен Масачусетс, предвождано от ветерана от Революционната война, офицер на име Даниел Шейс. Не е много ясно какво... Името му е Шейс? Да. Ш-е-й-с. Значи е Шейс, апострофът е след... Да, апострофът е след "с". Казвал се е Даниел Шейс. Той повежда бунта и не е имало централно правителство, което да го потуши. Армиите на Вашингтон са разпуснати. Така че бедните хора от Масачусетс трябвало да създадат милиция, за да спрат Въстанието на Шейс, но нямало федерално правителство, което да се намеси. Това е само един от много случаи, когато всичко се разпадало на части. Нямало всеобщи закони, които да управляват всички колонии, или сега вече всички щати. И тогава хора като Хамилтън, Медисън и други се събрали и казали: "Знаете ли какво?" Конгрес означава събрание. Мисля, че тогава те са се събрали в Ню Йорк. – "Ние трябва да се върнем във Филаделфия, където започна всичко през 1776 г. с Декларацията за независимостта и сега ни трябва Конституционална конвенция. Трябва да създадем изцяло нова Конституция за централно управление на тази нова държава." Повечето щати се съгласили. Някои от тях се притеснявали, че се съставя изцяло нова конституция, така че те не дали право на техните делегати да отхвърлят Клаузите на конфедерацията. Когато започнали в това много горещо лято на 1787 г., донякъде не било ясно дали ще успеят да съставят нова конституция, или просто ще преправят Клаузите на конфедерацията. Това обяснява, че дори след Въстанието на Шейн, дори след граничните спорове между Мериленд и Вирджиния, все още нямало съгласие. Много от щатите все още харесвали своята автономия, тяхната независимост. Дори в този момент те не са били единодушни за това, че трябва да дадат на федералното правителство повече власт. Между другото, на какво прилича това? Прилича доста на дебатите, които имаме днес. Точно така! В нашата държава все още продължаваме да имаме тези дебати колко власт трябва да се даде на централното правителство, колко власт трябва да остане в самите щати, независимо дали става въпрос за здравеопазване или за данъчни закони. Това е едно полезно дебатиране. Да, напълно. И после те успели да стигнат до решение. Много труден бил проблемът с големите щати, които искали да имат пропорционално представителство в новия Конгрес, а малките щати искали еднакъв брой гласове за всички щати. И накрая отново идва Бен Франклин, който отново, като човек, който може да изработи компромис, предложил да има Конгрес и Сенат, като в Сената всички щати да имат равен брой гласове, а в Конгреса всеки щат да има пропорционалне брой гласове. Тогава всички се събрали и се съгласили да подпишат новата Конституция, която давала данъчната власт на федералното правителство, или на Конгренса, на новия Конгрес, федерален данъчен орган, и между другото този документ има преамбюл, който е много по-вдъхновяващ от Клаузите на конфедерацията, които започват с "До всички, до които настоящето трябва да достигне." "До всички заинтересовани страни! Нека да разгледаме преамбюла на конституцията. "Ние, Народът на Съединените щати." Това е обратното на "До всички заинтересовани." Само виж първите две думи! Смятам, че тези две думи са изключително вдъхновяващи. Това не се е случвало никога дотогава. "Ние, Народът" ще създадем тази конституция. Това не са щатите, които са се събрали, за да го направят. Това не е кралят, който възлага властта. Това не е парламентът. "Ние, Народът..." се събрахме тук. Ние сме тези, които ще съставят, много хубава дума, "съставят". "съставяме и приемаме." Това е все едно ние имаме властта, тя не идва от някакво свещено право на краля или от Бога, ние, хората, съставяме и приемаме тази конституция. Имахме друг урок за Декларацията за независимост. Клаузите на конфедерацията изобщо не носят духа и поетиката на Декларацията, докато този преамбюл ги носи. Изглежда почти като продължение. Да, нека да прочетем. "Ние, Народът на Съединените щати, целейки да създадем по-съвършен Съюз." Това е много трансцедентален израз, който означава, че с Клаузите на Конфедерацията те не са напълно обединени. Те искат да създадат съединени щати. Искат да създадат съюз. И това "по-съвършен съюз", това е директна препратка към Клаузите, които са по-малко съвършени, или е нещо друго? Това не е много граматически издържано. Както знаем, нещата или са съвършени, или не са. Идеята да се създаде по-съвършен съюз, да, те имат предвид факта, че вече има конфедерация при условията на Клаузите на конфедерацията, но сега те искат да създадат по-съвършен съюз. Трябва да има истинско единство. После те обясняват каква е целта на конституцията. Първо, да утвърди справедливостта. Това означава, че ще има един общ набор от закони. Осигуряване на вътрешно спокойствие. Това е за Въстанието на Шейс. То все още не е потушено, когато започват да пишат преамбюла. Вътрешно спокойствие означава, че федералното, централното правителство ще има право да поддържа армия и че полицията, отбранителните сили няма да бъдат отговорност само на отделните щати. Ще има по-съвършен съюз, който ще позволи да се осигури вътрешното спокойствие и общата отбрана. Защото континенталната армия на Вашингтон е била разпусната. Не е имало начин да се събират данъци за централна армия. Сега тук се казва, че съюзът на щатите, Съединените щати, федералното правителство ще събира данъци и ще отговаря за общата отбрана. Тук има още един израз: "да повишим общото благосъстояние". Когато хората спорят за конституционализма и какво дава право на централното правителство да осъществява политики, една от тези фрази, които постоянно се използват, е фразата "всеобщото благосъстояние", независимо дали става въпрос за здравеопазване или за нещо друго, може би има неща, с които централното правителство може да повиши "всеобщото благосъстояние". И после стигаме до вдъхновяващите поетични фрази, които се отличават от "До всички заинтересовани страни." "...да осигурим благата на свободата за самите нас и за нашите потомци, съставяме и приемаме настоящата Конституция на Съединените американски щати." Ние сме го използвали след Декларацията на независимостта, но сега гръмко се заявява, че това е една нация, а не 13 отделни щата. Преди си мислех, че "С" не трябва да е главно. Да, в някои от по-ранните документи то не е с главна буква, и тогава ние със сигурност не сме били съединени. Чак с конституцията се появяват Съединените американски щати. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България