Седемгодишната война: битки и последици

Говорихме за Седемгодишната война в Северна Америка. Тя често е наричана също Френската и индианската война, но както споменах в предишното видео, аз считам, че Седемгодишната война е по-подходящо име за този военен конфликт, защото това е била първата глобална война, която се е случила 150 години преди Първата световна война. И тази глобална война по своята същност е била за това коя да бъде доминиращата империална сила в света. Дали да бъде Англия или да бъде Франция? В Северна Америка по време на тази война Англия, Франция и местните индианци като съюзници и на двете страни воювали за територии и по-точно за територията по протежение на Апалачите в горната част на щата Ню Йорк, Канада. Това е тази територия на запад, която е граница между английското заселение и индианските земи на запад. В това видео ще разгледаме как всъщност се развива войната и какви са последствията за Северна Америка и по-късно за Съединените щати. Значи имаме англичани, французи и местни индиански племена, които се борят за позиция в Северна Америка. Това, което най-много дразни британците, е присъствието на французите в долината на река Охайо. И британците, и французите са заявили претенци за тази територия. И двете страни искат да затвърдят техните териториални претенции, като строят фортове и по други начини демонстрират, че притежават тази територия. Те спорят чие присъствие е по-раншно. За да установят английското присъствие в долината на река Охайо, англичаните изпращат младия офицер Джордж Вашингтон да построи форт. Джордж Вашингтон е само на 22 години по това време. Той и неговите хора отиват в тази област и попадат на французи и техните индиански съюзници във форт Дюкен, където реките Алегени и Мононхагела се вливат в река Охайо. Това е днешният Питсбърг. Джордж Вашингтон и неговите съюзници се натъкват на французите. Това не продължава много дълго. Те са победени и отстъпват, като построяват форт Несесити. Защото е било необходимо (англ. necessity = необходимост). Те успяват да го задържат за известно време, но французите, канадците и техните индиански съюзници принуждават Вашингтон да се предаде. И той се връща обратно във Виржиния. Това става през 1754 г. Ще наречем това провал номер едно. След това, една година по-късно, през 1755 г. британците се опитват отново да изтласкат французите от форт Дюкен. Те изпращат генерал-майор Едуард Брадок заедно с Джордж Вашингтон, който вече е на 23 години. Те се връщат при форт Дюкен и това е пълен провал. Този път французите и техните индиански съюзници изненадват англичаните и въпреки че са значително по-малобройни, разгромяват английската войска. Брадок е убит. Джордж Вашингтон трябвало да поеме командването при отстъплението. Това е провал номер две. Тази война не тръгва добре за британците в началото, освен в една област, Акадия, където британците успяват да извоюват контрол и и да изгонят френските заселници, акадийците, които са транспортирани до френското заселение Ню Орлиънс в Луизиана. Където тяхното име е променено и стават известни като каджуни или кадиени. Не акадийци, а каджуни. През 1756 година Англия накрая официално обявява война на Франция. Но ще измине още една година, преди войната да започне да се развива добре през 1757 година. Причината войната да започне да се развива добре за англичаните накрая е, че министър-председателят Уилям Пит решава, че ще вложи пари в това начинание. Той счита, че просто англичаните не са имали достатъчно хора, муниции, пари и индиански съюзници до този момент. Той решава наистина да ангажира Британската империя с изселването на французите от тази област на Северна Америка. Така между 1757 и 1760 година нещата започват да се обръщат в полза на британците. Те успяват да завземат форт Дюкен. Успяват да завладеят долината на река Охайо. Нова Скотия. Горната част на щата Ню Йорк и Квебек. Така до 1760 година голяма част от военните действия приключват в Северна Америка. Англичаните повече или по-малко са изместили французите от източното крайбрежие на Канада. През 1763 година англичаните и французите сядат на масата на преговорите, за да създадат Парижкия мирен договор. Парижкият мирен договор от 1763 година. Извинявам се, но не мога да направя нищо за това, че има милион Парижки мирни договори. Има Парижки мирен договор, с който приключва Революционната война. Има Парижки мирен договор в края на Испанско-американската война. Париж е бил мястото, където се сключват мирни договори, и всички те се наричат Парижки мирен договор. Това е този, който е подписан през 1763 година. Като цяло, това е голяма победа за англичаните. Англичаните не само отнемат голяма част от френските владения в Новия свят. Те взимат Нова Франция, т.е. Канада. Те взимат испанска Флорида. Испания се е сражавала на страната на Франция. Така че те губят това. Те имали куп захарни острови в Карибите. И те до голяма степен били признати като първа сила в Европа. И първа имперска сила. Като най-голямата и най-мощната империя в света. И да не забравяме, че колониалните американски граждани на Масачузетс и Ню Йорк, и Пенсилвания, и Виржиния, са били на страната на победителите. Те воювали на страната на британските войски. Те изгонили французите и техните индиански съюзници. Това дало много голямо самочувствие на младата Америка. Но е имало и други последствия от тази война. От недобрата страна, Седемгодишната война не е била особено добра за местните индианци като цяло. И за тези, които са били съюзници на британците, и за съюзниците на французите. Вече нямало две имперски сили, които спорят в Северна Америка, с които те да играят едни срещу други. Сега индианците имали работа само с британците. Които определено не им оставили полагащото им се място на трапезата. Не дълго след Седемгодишната война те ще съставят прочутата Прокламация от 1763 г., която представлява един вид граница по протежение на Апалачите, която показва докъде се простират заселенията на белите. Те ще резервират цялата земя на запад от Апалачите за индианците. Досещаш се колко много американските заселници са спазвали това. Те напълно игнорирали тази гранична линия. Така индианците били изтласквани все по-далеч на запад. И за да развият повече от т.нар. расово съзнание, представата, че всички те са част от една голяма група, която трябва да обедини силите си, за да спре заселването на англичаните. Другият важен резултат на Седемгодишната война е данъчното облагане. Спомни си, че Уилям Пит спечели Седемгодишната война, като наля пари в нея. В края на Седемгодишната война Англия е затънала в дългове. Те са имали големи проблеми, защитавайки интересите си в Северна Америка. Сега те търсят начини за набавяне на приходи, за компенсиране на дефицита, който е донесла Седемгодишната война, те обръщат поглед към техните северноамерикански колонисти и казват: "Вие ще трябва да си платите за това." И американските колонисти, които са свикнали на повече от век ненамеса, или един вид пренебрежение, сега са шокирани и ядосани, че Британската империя сега ги притиска. И реакцията на колонистите към тези данъци ще тласне колониите към революция. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България