Александър Велики завзема Персия

В предишното видео стигнахме до момента, в който Александър Велики затвърди властта си над Македонската империя. И по-конкретно, потуши въстание в Тива, унищожи града, което кара другите градове-държави в Гърция да си кажат, че няма да се шегуват повече с този човек. И тогава Александър казва: Сега ще завладея Азия. Ще завладея Персийската империя, ще направя това, което баща ми искаше да направи, преди да почине. И така, той назначава един от генералите на баща си, сега на негово подчинение, да се грижи за Гърция – Антипатър. Обявява го за регент, и след това повежда войските си на, нариченото от много хора най-великото или, според историците, най-великото приключение на всички времена. Неговият опит за завладяване на Персийската империя и да стане цар на Азия. Годината е 334 г. пр.н.е. и първата голяма битка, с която Александър и армията му се сблъскват, е на реката Граник, днес Бига намираща се в съвременна Турция. Имай предвид, че армията на Александър, в зависимост от това кое време гледаме, наброява между 40 и 50 хил. войници, голям брой от тях пехота, други – кавалерия. И повечето битки, които води особено следващите две срещу персийските сили, той е изключително числено превъзхождан. Но на река Граник той всъщност има предимство от гледна точка на броя на пехотата, която има. Той има малко по-малобройна конница, но той е в състояние да победи персийските сили. Тези персийски сили са значителни. Те са водени от персийските сатрапи, това са управителите на териториите, предполагам, че може да се каже така. Персийските региони или провинции в тази област на Мала Азия. И той е в състояние да ги победи. Но, колкото и важна да е река Граник, Александър все още не се изправил директно срещу Дарий III. Дарий III е шах на шаховете, царят на царете, царят на Персия. И да не се бърка Дарий III с този Дарий, който напада Гърция 150 години преди това. Така че сега имаме Александър, първата му решителна победа срещу персите. Той проправя пътя си надолу по Анатолския бряг, в представите си, освобождава голяма част от тези градове, които са били гръцки преди това. Сега, ако увеличим малко, можем да видим начина, по който тази карта е направена. Нека увелича малко. На местата, където виждаш прекъсната линия около град, това означава, че силите на Александър са обсадили града. Заобиколили са го и не позволяват на нищо да влезе или да излезе, докато градът не се предаде. Виждаш пътя на Александър и войските му. Продължаваме с 333 г. пр.н.е. Освен движението напред на Александър и войските му и способността им да завземат цяла Мала Азия, много от съвременна Турция, в рамките на малко повече от година, това, което също се случва през 333 пр.н.е., тъй като може би се чудиш какво става със Спарта. Филип Македонски никога не завзема Спарта. Остават ли независими завинаги? И простият отговор е не. В 333 г. пр.н.е. Антипатър поразява спартанците в битката при Мегалополис и ги вкарва в това, което днес наричаме Коринтския съюз. Нека сега се върнем към местоположението на Александър. Антипатър очевидно е способен да поддържа реда в Гърция. Следващата голяма битка, която Александър и войските му водят, е на Иса. Това, което прави Иса значителна е, че те са изключително числено превъзхождани. Историците спорят за точния брой. Не забравяй, че войските на Александър са около 40 или 50 хил. души, докато персите при Иса, в зависимост кое описание погледнеш, са най-малко 150 хил., вероятно над 100 хил. човека. Още древните описания говорят за стотици хиляди или дори един милион войници. Иса е също значимо място, защото там е първият път, в който Дарий III, шахът на шаховете, царят на Персия, се изправя директно срещу Александър. За пореден път Александър е в състояние, или поне тук е в състояние, въпреки малката вероятност, да победи персийската войска, карайки Дарий да отстъпи. А той отстъпва толкова рязко, че дори оставя лагер, в който са майка му, съпругата му и двете им дъщери. Александър ги пленява, но се държи много добре с тях и в крайна сметка се жени за една от дъщерите на Дарий. След това поражение Дарий е в отстъпление и Александър... или след този провал за Дарий и победата на Александър той продължава към Левант, което се намира на територията на съвременна Сирия, Ливан, Израел и Палестина. Както виждаш, той обсажда градовете Тир и Газа, но докато се справи с това, вече е 332 г. пр.н.е. и той си поправя път към Египет, и не среща много съпротива. Сатрапите в Египет си казват: "Знаеш ли какво? Припознаваме те." Те се отнасят с него като с освободител и Александър дори прави голям обход, за да посети оракулът на бога Амон, и там отново се уверява, че е син на Амон. Майка му Олимпиада вече му е казала, че той е синът на Зевс, и много хора наричат ​​Александър, и дори и той нарича себе си вече Александър Зевс Амон, син на Зевс Амон. Така за пореден път той се опитва да се издигне сам, или може би самият той вярва, че е наполовина бог, че той е полубог. След това продължава със своето, предполагам, може да се каже голямо приключение, и не искам да го идеализирам прекалено много, защото, въпреки че по някакъв начин той завладяването и/или обединява тези големи територии има много кръвопролития, загиват много цивилни. Това е много грозно нещо, което само изглежда романтично от разстояние няколко хиляди години. Но когато се замислиш за това, не би било особено приятно да живееш в който и да е от тези градове, през които Александър и войските му преминават. След това той напуска Египет и през цялото време след поражението в Иса, Дарий продължава да му изпраща договори, за да каже: "Хей, може би ще можем да се договорим. Може би ще можеш да спреш на запад от Ефрат. Ще ти дам това или онова." Но Александър продължава да отказва. "Искам да бъде цар на Азия." Има само един цар на Азия. В крайна сметка се срещат отново при Гавгамела. Отново, много значима битка в историята и Дарий пак е там и разполага с значително предимство в силите спрямо Александър. Този път не прави грешката да се сблъскат в сравнително тясна местност, където големината на войската му няма да е предимство. Но дори и при Гавгамела Александър е в състояние да постигне решителна победа. Дарий, от своя страна, трябва да избяга през планините към Екбатана. Моля да ме извиниш, тъй като вероятно не го произнасям перфектно. След това Александър и войската му завладяват Вавилон и Суза (днешен Тул). Суза всъщност е една от столиците на Ахеменидската империя. По пътя те успяват да съберат всички ценности и да ги изпратят обратно в Гърция. В крайна сметка резултатът от загубата при Иса, Гавгамела и постоянното бягство, може да се каже, че Персийската империя вече е паднала или е на път да падне, но това става официално едва през 330 г. пр.н.е. Не забравяй, че това е по-малко от пет години след като Александър започва, и, откъдето и да го погледнем, това е кратък период от време. Но все пак са пехота и конница. Това не е модерна армия, в която има танкове, камиони и самолети. И фактът, че завладяват толкова много територия и империи на възраст над 200 години за толкова кратко време, е някак поразително. Годината е 330 пр.н.е, когато силите стигат до Персеполис, в Ахеминидската империя, която е столица от повече от 200 години, и плячкосват града. И не само го разграбват, но и го унищожават. И ще го повторя още веднъж, Александър Велики, придадена му е романтика, наречен е Велики, но те унищожават този град по начин, който не би направил нито един родител горд. Нека го представя по следния начин. В този момент той е цар на Персийската империя. Дарий официално бяга. И нещо, от което Александър се интересува, е продължение на това приключение на изток към териториите, които днес са Афганистан, Туркменистан, Узбекистан и съвременен Пакистан. Александър иска също така да залови Дарий. Някои смятат, че Александър иска да го убие собственоръчно, други, че иска по някакъв начин, да накара Дарий да го признае за законен шах на шаховете, цар на Азия. И така, може да видиш пътя на Александър и войските му. След като унищожават Персеполис продължават нагоре в северна посока. Минават през всички тези градове тук. След това през 329 г. пр.н.е. те са по следите на Дарий. В крайна сметка Дарий е заловен и убит от един от неговите сатрапи, някой с името Бес. И Бес, който е един от сатрапите на Бактрия, убива Дарий и обявява себе си за Артаксеркс V. Той иска да бъде шахът на шаховете. В последствие Александър залавя Бес през 329 г. пр.н.е. Той е бесен, че Бес е убил Дарий. Вероятно също е ядосан, че Бес претендира да е шах на шаховете. Затова убива Бес по изключително брутален начин. Има различни разкази за това как се е случило убийството, но всички те описват различна степен на жестокост. От там войските на Александър продължават на изток към това, което сега е Афганистан и Пакистан. Там се провежда знаменитата битка с цар Пор. където среща 200 военни слона. Но за пореден път той е велик военен тактик и той е в състояние да победи царя. И по време на всички премеждия е важно да се спомене, че Александър създава всички тези градове, формира 20 Александрии. И в близост дори създава град, кръстен на коня си Буцефал – град Буцефала. Александър е нетърпелив да продължи завоеванията си. След като побеждава цар Пор, той си казва, "Искам да завладея останалата част на Индия." Ала войските му са далеч от дома и са уморени, отслабнали са и се разболяват. Не са заинтригувани от плановете му. Така че, в крайна сметка, Александър казва: "Добре, съгласен съм с вас. Нека да се върнем." И войниците са наистина щастливи. Връщат се обратно. Можеш да видиш пътя им назад, и можеш да видиш как следват река Инд в Пакистан. Стигаме до 323 г. пр.н.е. Александър се завръща във Вавилон. И там той умира, в "дълбока старост", едва на 32 години. Потресаващо е колко много се случва през 12-те години, когато той е император на македонците или дори шах на шаховете в Персия. Той е в състояние да победи над 200-годишна империя. Значимото тук е, че докато завладява, насърчава войските му да се асимилират. В действителност, той е критикуван за асимилирането малко повече от необходимото. Александър умира във Вавилон и не е ясно каква е причината. Пиел е много. Някои казват, че е от алкохолно отравяне. Други мислят, че е директно отравяне. Но е излишно да се казва, че това е едно от най-значимите десетилетия в човешката история, тези завоевания на Александър Велики. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България