Ранен будизъм

Сега ще говорим за една от най-значимите фигури в цялата човешка история, и това е Сидхарта Гаутама, който по-късно става известен като Буда, приеман от будистите за пробуден или просветен. Преди да се запознаем с живота му, нека да помислим за обстоятелствата, в които той е роден. Виждаме от тази времева линия, че повечето изчисления показват, че раждането му е около 563 г. пр.н.е., въпреки че има някои историци, които смятат, че може да се е родил около 100, 150 години след това. Но по един или друг начин, това би било близо до края на Ведическия период. А ведическият период е кръстен на Ведите, тези хиндуистки текстове, написани от онези индо-арийци, дошли в Индия, както вярват повечето историци, около 1500 пр.н.е., или може би преди това. До времето на раждането на Сидхарта индуизмът наистина започва да се оформя. Много от нещата, които сега бихме разпознали като съвременна индуистка практика, вече съществуват. И той е роден в този свят. На тази карта ще видиш основните места, на които е протекъл животът на Буда. Той е роден в Лумбини, днешен южен Непал, Той медитирал под легендарното смокиново дърво Бодхи, където стига до просветление. Той прави първата си проповед в Сарнат, а след това накрая той умира в Кушинагар. Що се отнася до съвременните будисти, те още ги смятат за свещени места за поклонение. Така че той е роден, според традицията, в Лумбини. Майка му пътувала и ражда по пътя за Лумбини. Майка му умира малко след това, и той е отгледан от леля си, но баща му, който според някои е цар, владетел, той успял да даде на младия Сидхарта Гаутама много добър, много спокоен живот. И този живот продължава и през 20-те му години, успява да се ожени, да има дете. Но на възраст от 29 той е в състояние да напусне родното място. Той е в състояние да види света такъв, какъвто наистина е, различен от този свят, който баща му е създал за него. Той вижда старостта, той вижда болестите, той вижда бедността, и това всява ужас в Сидхарта. Той се чуди защо това е така, защо има такова страдание в света? И така, той се посвещава, бил е на 29 годиини по това време, на търсене на истината, за да се опита да се разбере Вселената такава, каквато е. И не забравяй, че това е в Индия, където е обичайна практика религиозните аскети да излизат в гората и да медитират за истинската същност на реалността, да се опитват да достигнат мокша. Така че той отива и следва същата тази практика. В продължение на шест години той се лута по горите, скита, оставя всичките си притежания, изоставя семейството си. Започва да се опитва да навлезе в състоянието на тези индуски аскети, да се откаже от всичко, включително лишава тялото си от храна и вода и почти се самоубива. Но накрая, на 35 години, той се отправя към град Гая, известен като Бод Гая. И там той медитира под свещената смокиня, по-късно известна като дървото Бодхи. И той медитира там в продължение на седем дни. На седмия ден той получава просветление, има откровение, той се събужда, така да се каже. И според будистката традиция, от този момент той се превръща в Буда, или познат още като „пробуденият“. И за следващите 49 дни той не общува с никого, но в крайна сметка той се отправя към Сарнат. И в един парк с елени той се среща отново с петима от предишните си последователи, които са се отказали от него. Но сега виждат, че има промяна в Сидхарта, сега познат като Буда. И той започва да им обяснява какво е видял, и какво е открил. Това е цитат от Дхармачакра-правартана-сутра, както е била наречена на езика "пали", което е езикът, говорен по времето на Буда. И може да бъде преведено като "завъртане на Колелото на Дхамма“, което е друга дума за Дхарма, привеждане на Дхарма в движение. Дхарма в индуизма представлява този космологичен закон. Какво трябва да следвате в живота си. Дхамма в будизма, или Дхарма, може да означава това, но това може да означава и учението на Буда и на Дхармачакра-правартана-сутра. Проповедта на Буда в Сарнат се счита за първата му проповед към неговите последователи. "Има две крайности, които не трябва да следва този, който е пристъпил напред. Кои две? Първата е склонността към плътско удоволствие към всяка похот, низка, вулгарна, пошла, безсмислена; и втората е склонността към самоизтощение, тежко, позорно и безсмислено. Избягването на тези крайности, средният път води до покой, до точно знание, до самостоятелното пробуждане, до освобождаване." Това се счита за първата споменаване от Буда на понятието за средния път. Интересното тук е, че той казва неща, които са в съответствие с думите на много индуистки аскети по онова време. Да не се посвещаваш на желанието за чувствени удоволствия, на чувствени предмети, пошли, вулгарни, низки, позорни. Но той казва също да не се отива също и към другата крайност. Човек не трябва да се оставя на склонността за самоизтощение, тежко, позорно и безсмислено. Това също няма да те доведе до истината. Той казва да се избягват и двете крайности, Средния път. В Дхармачакра-правартана-сутра той продължава, за да опише това, което е познато, като четирите благородни истини. "Сега това, монаси, е благородната истина за страданието или дуккха, " раждането е страдание, старостта е страдание, смъртта е страдание, скръбта, тъгата, мъката, унинието и отчаянието са страдание. Обединението с неприятното е страдание, раздялата с прятното е страдание, Неполучаването на желаното е страдание." Така в първата благородна истина той описва тази представа за дуккха, това понятие за страдание. И по-късно той се връща обратно, за да го разшири. Казва, че това не са просто традиционните представи за скръб, плач, болка, страдание, но също така и опитът ни да желаем или да преследваме нещо, което е преходно по природа, това в крайна сметка ще донесе дуккха или страдание. "И това, монаси, е благородната истина за произхода на страданието. Копнежът, силното желание, което поражда прераждане, съпроводено от страст и наслада, наслаждаване на това и онова – желание за сетивно удоволствие, желание за съществуване, желание за несъществуване. " Така че причината за страданието е тази жажда. Жаждата за тези непостоянни неща. "И това, монаси, е благороднаjd истина за края на страданието : пълното прекратяване на същото това желание, отказване от него, напускане, освобождаване и отделяне от желанието. " Тук той казва: "Вижте, не е нужно да страдате, има начин да се избегне това." И това е по същество да се спре това желание. Това е третата благородна истина. "И това, монаси, е благородната истина за пътя, водещ до края на страданието." Какъв начин на живот да водите, за да се избавите от това страдание? "Това е този благороден осмократен път", който е още една концепция, която е цитирана много в Будизма, това понятие за тези осем неща, които трябва да направиш, за да се избавиш от това страдание, от този дуккха, от този стремеж: "правилен възглед, правилен стремеж, правилно говорене, правилно действие, правилен начин на живот, правилно усилие, правилно мислене и правилна концентрация." Това е цитат от Дхамапада, което може да се тълкува като път към Дхамма. Буда казва: "Всичко, което ние сме, е резултат на това, което си мислим: основава се на нашите мисли, съставено е от нашите мисли." Това е основна идея в будизма. Че това понятие за отделеност, това е само благодарение на нашите мисли, всичко се случва в нашия ум. Физичната реалност, за която си мислиш, че някак си е по-трайна от преходните мисли, всичко се случва в твоята мисъл, всичко се случва в твоя ум и разделението наистина е една илюзия. И още веднъж, много подобна идея на това, което виждаме в Упанишадите. Сега една последна мисъл, която Буда преподава през целия си живот. Той умира в Кушинагар, едно от четирите святи места, които видяхме на картата. Истинското широко разпространение на будизма, особено извън Индия, е по времето на император Ашока, по време на империята Мауриа. Говорили сме за Ашока, имаме голям видео материал за него. Той приема будизма и го разпространява, той изгражда храмове и спонсорира мисионери, които да разпространяват будизма от Европа чак до Китай. И така Буда е очевидно централна фигура, но Ашока е катализаторът на разпространението на будизма по света. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България