If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:11:24

Видео транскрипция

В предишни уроци разгледахме как християнството се развива и разпространява в Римската империя. По-точно видяхме, че в началото на четвърти век от новата ера християнството все още е преследвано, особено от император Диоклециан, по чието време били най-жестоките преследвания на християни. Но през следващия век, между 300 и 400 г. н.е. връзката между Римската империя и християнството тръгнала в противоположната посока. Когато на власт идва Константин, той започва да симпатизира на християните, и самият той става християнин. Но тогава имало големи различия в християнската църква. Имало спорове около същността на Исус Христос по отношение на неговия баща, по отношене на Светия дух. Имало няколко клона на християнството. И един от тях започнал да разпалва спорове. Имало свещеник в Александрия, това е един от основните градове в Римската империя. Спомни си, че в този момент Рим е един от най-важните, ако не и най-важният град. Константин решил да установи столицата си в Византион, който ще стане известен като Константинопол. Александрия, която първоначално била основана от Александър Велики, също била сред важните градове в империята. В Александрия имало християнски свещеник на име Арий, чиито възгледи за Христос ще предизвикат много спорове. За да разбереш това, ще ти покажа свидетелства от неговите съчинения, или на неговите вярвания. Значи това е Арий от Александрия. Ако Бащата е създал Сина, значи той е създаден, има начало на неговото съществуване, от което следва, че е имало време, когато Синът не е съществувал. От това задължително следва, че Той, Синът, същестува от нищо." Затова той прави разлика между същността на Отеца и на Сина, който се проявява като Исус Христос. Това е много спорно, защото даже неговите епископи в Александрия разглеждали Отеца и Сина като с еднаква същност. Днес можеш да кажеш: "Това не е ли игра на думи?" Изглежда като семантика, което всъщност е спор за значението на думите. Но в края на Римската империя и с навлизането в Средните векове, това е бил сериозен философски проблем, който понякога прераствал в политически спор. И Константин, който споменахме като симпатизант на християните, който разрешил християнството да бъде толерирано, той не харесвал тези спорове и искал да спомогне за обединението на християните. Така през 325 година той свиква Никейския събор, за да помогне за разрешаване на противоречията, които станали известни като Арианския спор на името на Арий от Александрия. Трябва да отбележим, че Арий не е бил първият, който водел този спор, че Отецът по някакъв начин е по-божествен от Сина, защото той е създал Сина, Отецът е съществувал преди Сина. Но този спор наистина се въртял около Арий, защото той бил особено настойчив в разпространяването на неговите възгледи за връзката между Отеца и Сина, който се проявява като Исус. На Никейския събор много от епископите на християнството присъствали и той станал известен като Първия екуменически (Вселенски) събор като думата екуменически идва от гръцки и означава населявания свят. Представи си ги като църковните водачи на населяваната Земя, които трябвало да се споразумеят какво означава да си християнин. Арий от Александия бил там, за да защити позицията си, но болшинството от тях не харесвали неговата гледна точка. Затова те обявили възгледите на Арий за еретически и го отлъчили. И за да стане много ясно, че те не вярват, че Синът има различна същност от неговия Отец, те издали Никейския Символ на вярата. Това тук е известно като Никейско-Цариградския Символ на вярата. Той се базира на Никейския Символ на вярата, който бил приет през 325 г.н.е., който бил по-къс, но по-късно през 381 г.н.е. при Теодосий се провел Втория вселенски събор, който се провел в Константинопол, за да потвърди някои от идеите на Никейския събор. Докато го чета, гледай думите, които са поставени тук, за да разрешат Арианския спор и за да са сигурни, че такъв вид вярвания няма да се появят отново. "Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, който е роден от Отца преди всички векове..." Това е различно от твърденията на Арий, че е имало време, когато Отецът е съществувал преди да съществува Сина. Тук се казва роден от Отца, но преди всички векове, така че във всички времена Синът е съществувал. "Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, и чрез Когото всичко е станало." Тук отново отговарят на Арианския спор, или Арианската ерес, както ще стане известна, че Отец и Син имат еднаква същност, че единият не е по-божествен от другия. "Който заради нас човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Дух Светий и Дева Мария, и стана човек; и бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден, според Писанията; и се възнесе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край. И вярваме в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда." Тук в скоби съм записал "филокве и син?" Защото, въпреки че официалният Никейско-Цариградски Символ на вярата просто казва: "който произлиза от Отца", както ще видим по-късно, когато църквата започва да става все по-разделена, на Запад, на латински език бил добавен терминът "филокве", който означава "синът". Това отново се отнася до проблема за сравнението между Сина и Отеца. Когато се добави филокве, тук се казва, че Светият дух произлиза едновременно и от Отца, и от Сина, за разлика само от Отца, но ще се задълбочим в това по-късно. Това все още не въпрос на спорове през четвърти век, но ще стане спорен въпрос през шести век и след това. "И в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците. Вярваме в една, света, съборна (т.е. католическа, всеобща), и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век! Амин. Това е интересно, защото представлява унифициране на християнството. Както ще видим, това християнство няма да продължи дълго през следващите няколкостотин години. Въпреки че Арий е отлъчен и умира наскоро след това, продължава да има епископи, дори римски императори, които симпатизират на Арианската доктрина. Спорът по отношение на сравнението между Отеца и Сина продължава, този спор за тази дума филокве. Но може би най-важната и на-сериозната причина за разделението в Църквата е това, което важи и до днес, и това е битката за власт. Когато разглеждаме късната Римска империя и даже падането на Западната империя и зараждането на Византийската империя, вече ще можеш да забележиш, че има няколко много силни играчи. След падането на Западната римска империя византийският император се счита, както ще видим, за римски император. Има епископ или патриарх, и има известният римски папа. Рим е важен, защото съгласно традициите църквата в Рим е основана от апостол Петър, който е считан от мнозина за първият сред апостолите. Но Рим е бил столица на Римската империя много, много дълго време. Досещаш се, че водачът на църквата в Рим, римският папа, е много влиятелна фигура. И после имаме партриарха в Константинопол, който е друга столица – столицата на Визайнтийската империя. И както ще видим, през следващите няколкостотин години, ще има борба за влияние между тези тримата, по-точно византийския император и папата в Рим. Римският папа започва да счита себе си за истински водач на цялото християнство. Патриархът в Константинопол и епископите в другите важни християнски центрове като Антиохия, Йерусалим и Александрия започват да се считат за равнопоставени, и ще отстъпят на Римския папа или епископа в Рим, поради важността на този град и важността на начина, по който е основана църквата в Рим. Това жонглиране с властта през следващите няколкостотин години става дори още по-сложно на Запад, в бившата Западна римска империя, като някои части на Западната римска империя започват да се обединяват под германско владение, владение на франките, и се появява тази идея за Свещената римска империя, за която ще говорим след няколкостотин години на на нашата времева ос. Така че обръщай внимание на тази борба за власт. Ще обсъдим някои конкретни въпроси на теологическата донктрина, проблемът с "филокве", съпоставката между Отец и Син, дали да има икони. Но в крайна сметка, това, което ще доведе до Голямата схизма в началото на второто хилядолетие е тази борба за власт. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България