If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:09

Видео транскрипция

Както вече говорихме в няколко урока, християнството е религия, която се разстраства в границите на Римската империя. Започва като еврейска секта в Юдея и Галилея, с учението на Исус и неговите ранни последователи. Но е важно да се има предвид, че по време на разпъването на кръст на Исус около 30 г. н.е., той е имал най-много... говорим за няколкостотин последователи. Но в други уроци говорихме за неговите апостоли, които започнали да разпространяват вярата, не само сред евреите, но и сред неевреи, сред езичници. Говорихме за император Нерон и известните гонения на християните, по-точно за прочутото опажаряване на Рим в големия пожар в Рим през 64 г. н.е., за който Нерон обвинил християните, и използвал това за сериозно прочистване на Рим. Много историци вярват, че апостолите Петър и Павел са били убити в тези гонения. На тази картина Нерон запалва християните живи, за да ги накаже за опожаряването на Рим. Други имперски действия продължават да имат значителен ефект върху младата християнска църква. Говорихме за разрушаването на Втория храм в Йерусалим през 70 г.н.е. при управлението на Веспасиан. Това е много важно събитие за еврейския народ, но то има значително влияние и върху християнството, защото християнството било съсредоточено в Йерусалим. То било християнска секта, или поне започнало като християнска секта. След разрушаването на Втория храм евреите били изгонени от Йерусалим, като сред тях били много от първите християни. Така центровете на християнството се разпространили в империята, на места като Антиохия. Притесненията от християните продължавали, особено след като броят им непрекъснато растял и те придобивали все по-голяма сила. Това били тези хора, които не почитали римските богове, не изпълнявали ритуалите им, не служели на римските богове, като спомни си, че имало култ към императора. Проблемът не се отнасял само за еврейския народ, които в известна степен си пазели вярата, а тези християни, които били мисионери. Те разпространявали тяхната вяра сред поданиците на Рим. Семейства се разделяли, когато някой решавал да стане християнин и да не следва римските традиции. И следват различни гонения и различни погроми, но те ставали все по-значителна сила в началото на втори век, и в известна степен в началото на трети век, когато християните ставали все по-известни и все по-многобройни. Те носели този мисионерски плам и били обект на сериозно преследване при управлението на Диоклециан. В предишни уроци говорихме за Диоклециан. Той е човекът, който разделя империята на източна и западна, но е известен още с преследванията на християните. Най-жестоките преследвания на християните, водени от държавата, в Римската империя. Интересното е, че точно след, или малко след тези гонения, става въпрос за няколко десетилетия, следващият император, който ще поеме властта над цялата Римска империя, е Константин, и по отношение на християнството той е обратното на Диоклециан. Той се опитвал да укрепи властта си и през 312 г.н.е. се състояла прочутата битка при Милвийския мост, на входа на Рим. В тази битка Константин имал видение на християнски кръст, разположен върху слънцето, и той решил, че това е знак, че трябва да воюва за кръста. Той заповядал да изрисуват символите върху щитовете на войниците му и той постигнал победа. Тази дата, 312 г. н.е., битката при Милвийския мост се счита за началото на приемането на християнството от Константин, който го разглеждал като избраната вяра. През 313 г.н.е. римският император издава Миланския едикт, който разрешава християнството. Той легализира християнството, което е много важно, защото тези хора били преследвани по това време. Те не служели на римските богове. Така през 325 г.н.е. Константин отива даже още по-далече, той свиква Никейския събор, където събира епископите от всички християнски църкви, за да започнат да унифицират системата на вярванията си. Съборът приключва с т.нар. Никейски Символ на вярата. Имало много спорове дали Исус като божи син трябва да се счита за равен на Бога, като Бог или като по-нисш, тъй като щом е синът, може би щом той е синът, е имало време, когато е нямало син, а само Бог. Но Никейският Символ на вярата казва, че това е едно и също, че двете неща са равносилни. После Константин на своето смъртно легло поискал да бъде кръстен и станал християнин, първият християнски император на тази огромна Римска империя. Вероятно се досещаш, че последователите на християнството нараствали на брой, но това било върхов момент, така да се каже. Римският император, императорът на Римската империя, се покръстил в християнството, което било официална религия. Християнството получава още по-силен тласък в края на четвърти век. Император Теодосий, който бил християнин, при неговото управление християнството става официална религия на Римската империя, същата империя, в която преди това християнстовото е било незаконно и преследвано, сега то било официална религия на Римската империя. Теодосий, споменавал съм го и в други уроци, бил същевремнно последният император, който управлявал и източната, и западната Римска империя. Значи тази империя, която в началото била много антихристиянска, всъщност в самото начало те не забелязали какво се случва в Юдея и в Галилея, но после започнали преследванията. И след няколкостотин години тя става християнска империя. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България