Гръцкият Полис

Територията на Гърция е планинска; като резултат древна Гърция се състои от много по-малки региони, всеки със свой собствен диалект, културни особености и идентичност. Регионализмът и регионалните конфликти са важна характеристика на древна Гърция. Градовете най-често се намирали в долини между планините или на крайбрежни равнини и доминирали заобикалящата ги провинция.

Според легендарния поет Омир, чиято историческа достоверност се оспорва, около 1200 г. пр.н.е. микенците се замесват в конфликт с град Троя в Анатолия (днешна Анадола), наречен Троянската война. Както Омир пише в неговата известна творба Илиадата, докато тече войната, различни чужди "морски народи" започнали да завладяват микенските селища, което принуждава жителите да мигрират към островите в Егейско море, в Анадола и Кипър. По това време писането изглежда изчезва, и животът на гръцкия полуостров и гръцките острови се характеризира с нестабилност и конфликти.

Тази нестабилност е контекстът за появата на гръцките градове-държави. Без силна, централизирана държава по-малките управителни органи създават политически ред. Един такъв вид на управителен орган е градът-държава или полисът. Първоначално терминът полис се отнася за укрепена област или цитадела, която предлага защита по време на война. Поради относителната безопасност, която тези структури предоставят, хора се стичат към тях и установяват общности и търговски центрове. С течение на времето полисите — множествено число на полис - стават градски центрове, чиято власт и влияние се простират и върху околните земеделски райони, които осигуряват ресурси и плащат данъци.

Около 800 г. пр.н.е. има много полиси, които съществуват независимо. Според специфичните условия всеки град-държава създал своя форма на управление, като монархии, олигархии, военизирани общества и прото-демокрации. Монархиите понякога били управлявани от тирани—владетели, които не се съобразяват с никакви закони. В олигархиите имало малки групи от влиятелни личности, които управлявали града-държава. Олигарсите и тираните често си съперничели за властта. Демокрациите били форми на управление, които позволявали на гражданите да гласуват и да участват във взимането на държавни решения.

Някои от най-важните градове-държави били Атина, Спарта, Тива, Коринт и Делфи. Сред тях Атина и Спарта били двата най-силни градове-държави. Атина била демокрация, а Спарта имала двама царе и олигархична система, но и двете държави са важни за развитието на гръцкото общество и култура.

Разположена в плодородната област Пелопонес , полуостров в Южна Гърция, населението на Спарта стабилно нараства между 800 и 600 г. пр.н.е. Спарта развива сложна и силна икономика, която ѝ позволява да разпростре своята власт в целия Пелопонес и подчинява хората от съседните села под неин контрол. Но хората в тези села нямали еднакъв статут като спартанците. Вместо това те стават илоти, които са класа на несвободни работници. За разлика от поробените хора, които са частна собственост, илотите били подвластни на спартанската държава. Те можели да имат семейства и упражнявали известна степен на свобода, но били вързани към земята и били длъжни да снабдяват Спарта с храна.

Спартанците изразходват много ресурси за развитието на мощна и структурирана военна система за предотвратяване и потушаване на бунтове.

Въпреки че има много рязко разграничение между спартанците и илотите, самото Спартанско общество нямало сложна социална йерархия, поне на теория. Вместо богатството да е отличителен маркер, социалният статус се определял от военните постижения. Силата и дисциплината се изтъкват дори при деца на много ранна възраст. На възраст от седем години спартанските момчета били отделяни от техните семейства и изпращани да живеят във военни казарми, където преминават сериозно военно обучение, водещо до активна служба, когато те са едва излязли от тийнейджърските си години.

Въпреки че Спартанското общество няма твърда социална йерархия, то все пак притежава някои влиятелни групи. Като всички гръцки общества Спарта е доминирана от мъже граждани и най-силните от тях произхождат от избрана група от семейства. Спартанската политическа система е необичайна в това, че има двама наследствени крале от две отделни семейства. Тези монарси са особено силни, когато един от тях ръководи армията във военна кампания.

Кралете също така са свещеници на Зевс и участват в Съвета на старейшините, известен като Герусия, който също е и най-висшия съд в Спарта. Има също изпълнителен комитет от пет ефори, избрани чрез жребий от гражданите, можещи да служат само за максимален срок от една година, като след този момент те не могат да бъдат избирани отново за длъжността. Двама от ефорите също придружават един от царете, когато има военна кампания. Точно как тези различни политически елементи взаимодействат не е известно със сигурност, но е ясно, че някаква степен на консенсус е била необходима, за да функционира държавния апарат.

Жените в Спарта притежават повече права от жените в други гръцки градове-държави. В Спарта те могат да притежават собственост, която те често придобиват като зестра и наследство. Някои жени стават богати, когато мъжете в техните семейства са убити във война. В действителност жените в крайна сметка контролират почти половината от спартанската земя. В допълнение спартанските жените могат да се движат с приемлива свобода, да носят свободни дрехи, да се наслаждават на спортове и дори да пият вино.

Атина се превръща в доминираща икономическа сила в Гърция около края на шести век пр.н.е., нейната власт и богатство са допълнително усилени с откриването на сребро в съседните планини. Атина е в центъра на ефикасна търговска система с други гръцки градове-държави. Търговията е изключително важна за Атина, тъй като тя няма условия за земеделие, за да отглежда достатъчно зърно за нейното население.

Атина преминава през различни системи на управление, докато нейното население се разраства и става по-богато чрез морска търговия. Това богатство става все по-концентрирано в ръцете на няколко членове на аристокрацията, които също са политически лидери, оставяйки други членове на обществото с дългове, понякога до точка, довеждаща до робство поради дългове. Освен това се забелязва липса на съгласуваност между законите на града.

Първата серия от закони, написани за справяне с тези несправедливости, е осигурена от държавника Драко около 621 г. пр.н.е., но законите се считат за твърде строги — наказанието за повечето нарушения е смърт! Ето откъде идва термина драконовски закони! Аристократ на име Солон е призован да модифицира и да преразгледа тези строги закони; той създава поредица от закони, които изравняват политическата власт. Две от промените, за които е отговорен Солон, са анулиране на дълговете и премахването на робството поради дълг. Той също създава възможности за някои от обикновените хора да участват в управлението на Атина. По този начин Солон полага основите на демокрацията в Атина.

Перикъл ръководи Атина между 461 и 429 пр.н.е.; той е изключително харесван лидер известен с насърчаване на културата, философията и науката и че се застъпва за обикновените хора. Под Перикъл, Атина влиза в своята Златна епоха и велики мислители, писатели, и артисти процъфтяват в града. Херодот - "бащата на историята" - живее и пише в Атина. Сократ - "бащата на философията" – преподава на пазарното място. Хипократ - "бащата на медицината" - практикува там. Скулпторът Фидиас създава неговите велики творби за Партенонът на Акропола и храма на Зевс в Олимпия. Демокрит си представя атомна вселена. Есхил, Еврипид, Аристофан и Софокъл пишат техните известни пиеси. Това наследство продължава докато по-късно, Платон основава неговата Академия извън стените на Атина през 385 ПР.Н.Е и, дори по-късно Лицея на Аристотел е основан в центъра на града.

Все пак атинската демокрация е ограничена до нейните граждани мъже. Чужденците, поробените хора и жените са изключени от тези институции. Ролите на жените до голяма степен са ограничени до частната сфера, където те са отговорни за отглеждане на деца и управление на домакинството, включително роби, ако домакинството може да си ги позволи. Докато жените от горните класи често са грамотни, повечето вероятно не получават образование извън това, което е необходимо за изпълнение на техните домашни задължения. Трябвало е да бъдат придружавани от мъже, за да пътуват публично.

Поробените хора, въпреки че не са ангажирани в политическите дела, са важни за атинската икономика. Те отглеждат храна, работят на големи строежи, трудят се в мините и кариерите. Поробени хора присъстват в повечето Атински домакинства, извършвайки редица домашни задължения.

Поради нарастващото население на градовете-държави и недостатъчни ресурси на разположение, много гърци започват да гледат навън и да създават селища извън континенталната територия на Гърция. Между осми и шести век стотици колонии са основани по крайбрежията на Средиземно и Черно море. По-късно гръцки общности ще се установят в днешна Сицилия и южна Италия, дори чак в днешна южна Франция. В крайна сметка повече гърци живеят в тези селища, отколкото в континентална Гърция.

Гръцката колонизация укрепва мрежите на търговия и обмен из цялото Средиземноморие. Гръцкият език и култура се разпространяват в целия регион. Обаче това довежда и до конфликт и напрежение с Персийската империя, слагайки началото на дългите две десетилетия Персийски войни от 500 до 479 г. пр.н.е. Докато Персия укрепва своята власт над своите завоевания в Анатолия (днешна Анадола), гръцките общности, живеещи в тази област, наречена Йония, се съпротивляват на персийското управление. В подкрепа на йонийските гърци атиняните изпращат тяхната впечатляваща флота, което поражда желание за отмъщение у персите. Последвалият конфликт въвлича и други гръцки градове-държави, най-забележително Спарта. Конфликтът между гърци и перси продължава повече от 100 години.

Въпреки че гръцките градове-държави се обединяват до известна степен пред лицето на външна заплаха, когато тази заплаха намалява, конфликтите между градовете-държави се съживяват. След войните Атина изплува като върховна морска сила в Гърция. Тя формира Делоския морски съюз, несъмнено за да създаде единна гръцка мрежа между градовете-държави, която да отблъсне по-нататъшни персийски атаки. Под ръководството на Перикъл Атина израства толкова силна, че Атинската империя ефективно може да диктува законите, данъците и търговията на всички нейни съседи в Атика и островите в Егейско море.

Мощта на Атинската империя прави арогантни атинските политици, които стават нетолерантни към другите градове-държави. Когато Атина изпраща войски, за да помогне на Спарта да потуши въстанието на илотите, спартанците отказват жеста и позорно изпращат обратно у дома атинската армия, провокирайки по този начин войната, която отдавна тлее. По-късно, когато Атина изпраща нейния флот, за да помогне да се защити нейният съюзник Коркира - Корфу - срещу коринтско нашествие по време на битката при Сиботските острови през 433 г. пр.н.е., тяхното действие се тълкува от Спарта като агресия, вместо като помощ, тъй като Коринт е съюзник на Спарта.

Пелопонеската война — която се състои между 431 и 404 г. пр.н.е. между Атина и Спарта, въпреки че тя включва пряко или косвено цяла Гърция — приключва с катастрофа за Атина, когато тя е победена. Нейната империя и богатство са погубени, нейните стени унищожени, само репутацията на Атина като велико седалище на обучение и култура предотвратява плячкосването на града и поробването на населението.