Класическото гръцко общество и култура

В предишни уроци вече сме говорили за това как Класическа Гърция е оказала огромно въздействие не само върху западните цивилизации, а върху цивилизацията като цяло. За да можем да разберем периода, който наричаме Класическа Гърция, е важно да го разгледаме в контекста на линията на времето. Тук ще покажа значителни конфликти или събития, които са се случвали в гръцкия свят през този период, особено през пети и четвърти век пр.н.е. В началото на пети век пр.н.е., са Гръко-персийските войни, където гръцките полиси са били в състояние да отблъснат атаките на Великата персийска империя, а след това преминали в настъпление. Но след края на пети век пр.н.е., полисите започват да воюват помежду си. Имаме атиняни начело на Делоския Морски Съюз във война със Спарта и нейните съюзници, която значително отслабва полисите и приключва със загубата на Атина, но всички полиси били отслабени, поставяйки ги в уязвимо положение, в което били завладяни от македонците, по-точно от Филип Македонски, а след това синът му Александър Велики успява не само да запази контрола над Гърция и полисите, но и да завладее Египет и Персия и да завземе всичко по пътя си чак до днешните Афганистан и Пакистан. След смъртта му властта поемат наследниците му, и Гърция попада под владичеството на Антигонидите. Но в крайна сметка, навлизайки във втори и първи век пр.н.е., тя преминава под контрола на Рим. Вече сме говорили за този Класически период и за приноса му в различните области. Говорили сме за приноса му в областта на философията от хора като Сократ, и ученикът на Сократ – Платон, и ученикът на Платон – Аристотел. Имат също така значителен принос в областта на математиката. Можем да посочим Питагор, който всъщност предшества тези философи, и е всеизвестен, за много от нас, с питагоровата теорема и математически постижения и с основополагането на голяма част от геометрията. Но той и неговите последователи, те всъщност създавали нещо като мистицизъм, или по скоро религия около математиката, и дори и философията, която по-късно ще повлияе някои от останалите философи, за които говорим, особено този идеал за перфектни платонични форми. Можеш да си представиш, ако изучаваш правилни правоъгълни триъгълници, че няма такова нещо като перфектен правоъгълен триъгълник във Вселената. Това са идеи, които използваме в геометрията, и други неща във Вселената са всъщност само нещо, което приблизително се приближава до това. Но за да оценим философските възгледи на Питагор, ето някои негови цитати, или цитати, приписани на него. "Има геометрия в вибрацията на струните." "Има музика в раздалечаването на сферите." "Разумът е безсмъртен, всичко останало – смъртно." И наблюдаваме, дори през шести век пр.н.е., нишката на гръцкото мислене – поставянето на разумът на много високо ниво, а не просто опити да бъде обяснено абсолютно всичко с чист мистицизъм, въпреки че Питагор определено е бил, и питагорейството определено е обвързано с мистицизма, но мистицизъмът има в основата си заложена математика и геометрия. Като разглеждаме значителния математически принос от древна Гърция, няма как да не споменем Евклид. Не знаем всички подробности за местораждането и смъртта му, но той е истинският баща на съвременната геометрия, и както виждаш на следната карта, той не е живял в това, което днес наричаме Гърция. Той е живял в Александрия, град, основан от Александър Велики, това е по времето на епохата на Елинизма. Нейната територия, или по-голямата част от територията ѝ, била завладяна от Александър Велики и все още била управлявана от неговите наследници. Египет е бил управляван от Птоломей, който полага основите на династията на Птолемеите, по времето на Евклид, и Евклид е живял в този велик културен център на знанието и изкуствата – Александрия, съществуваща и до днес. Най-известен е неговият трактат "Елементи". Това е много по-късна печатана версия на "Елементите" на Евклид, но ще се изумиш каква голяма част от съвременната геометрия е била описана от Евклид. Дори в съвременните учебници по геометрия можем да проследим нишката директно към "Елементи" на Евклид. Ейбрахам Линкълн е изучавал всяко доказателство от "Елементи" на Евклид, за да усъвършенства мисленето си. Така че наистина можем да разглеждаме Евклид като баща на геометрията. Но това не е всичко. Има много други, които са допринесли за философията и математика, и това , за пореден път подчертавам, е само един от многото примери за всички хора, които са допринесли. В областта на философията Ксенофонт, който е един от учениците на Сократ заедно с Платон, като всъщност от неговите писания сме научили подробностите за живота на Сократ. Ксенофонт също така е и историк, от когото имаме сведения за късната Пелопонеска война. Имаме и известните киници Антистен и ученикът му Диоген. Диоген е известен с това, че е живял в бъчва в Атина и че е успял да обиди Александър Велики. Но тези киници, чието има произлиза от това да си подобие на куче, това са хора – философи, които се отказват от капана на материалното, от това да се интересуват какво мислят другите хора. Излизайки малко от времевата линия, посочена тук, виждаме Архимед, един от най-великите математици и учени на всички времена, Гърците също така имат принос и в областта на изкуствата, сред тях са някои от най-известните драматурзи на древния свят. Есхил, Софокъл, Еврипид. Аристофан бихме запомнили с това, че може би създава проблеми на Сократ. Той пише за Сократ, но това е по-скоро във формата на пародия. Гърците имат принос и в областта на медицината, известният Хипократ. Хипократовата клетва все още има влияние в съвременната медицина. Имаме някои от най-ранните, историци, ако можем да ги наречем така, за които ни е известно. Херодот, от когото научаваме за Гръко-персийските войни и по-скоро повечето от това, което знаем за древната Персийска империя. Тукидид ни е дал информация за Пелопонеската война заедно с Ксенофонт. И така, когато разгледаме тази наситеност на изкуства, науки, учения на едно място, повечето от които са съсредоточени в Атина, това ни кара да се зачудим какво се случвало по това време – историците наричат периода от времето, когато атиняните са отблъснали персите, чак до края на Пелопонеската война, Златният век на Атина. И то по основателни причини. Разглеждайки този разцвет на изкуствата и науките, претърпяното развитие през този период, може би ще се запиташ какво се е случвало по отношение на управлението. И наистина управлението през този период може би има едно от най-трайните влияния. В края на шести век пр.н.е., през 507 година, гръцката демокрация се установява в Атина, и всъщност думата "демокрация" произлиза от гръцки, като означава "управление на народа". И малко след това, по време на Златния век на Атина, имаме забележителното лидерство на Перикъл. Той е бил оратор. Той е бил държавник. Той бил генерал. Този период, отбелязан и оцветен в оранжево, е наричан често Епохата на Перикъл. Той помогнал на Атина да инвестира значително в областта на изкуството и архитектурата. Някои от най-емблематичните постройки, които днес асоциираме с Гърция или древна Гърция, са били построени по негово време. Те са подпомагани от него. Тук имаме изображене на Акропола, който е изваян в тази скала, който все още съществува в Атина, така както навярно е изглеждал, когато Перикъл е бил начело по времето на Златния век на Атина. Точно тук можеи да видиш най-известната сграда – Партенона, голяма част от който съществува и до днес. Той е построен при управлението на Перикъл. Както споменах, гръцките полиси били завладяни от македонците, но след смъртта на Александър Велики попадат под контрола на династията на Антигонидите, а накрая, през втори век пр.н.е., което е извън тази времева линия, Атина попада под контрола на Рим, и става част от Римската империя. Но самата Римска империя е значително повлияна от гръцката култура, математика, гръцката архитектура, философия, и по много начини, римляните в крайна сметка се превръщат в пазители на голяма част от културата, за която говорим в този клип, а след упадъка на Римската империя и по-точно на западната Римска империя, и Европа на прага на Средновековието, идва ислямския свят, който действа като мост на гръцката култура към европейския Ренесанс, а накрая към Просвещението. И така, можем да проследим дори нашите съвременни възгледи за науката и философията обратно до тези на гърците, затова ще завърша с един цитат от римския поет Хораций, който е написал това около първи век пр.н.е. "Покорената Гърция покори страшния си завоевател и всели изкуството в неговия провинциален латински." Той казва всъщност, че макар Рим да завладява Гърция, гръцката култура покорява своя завоевател, взима в плен римската култура, посажда гръцкото изкуство в невежия латински свят. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България