Историята на будизма

Основателят на будизма Сидхарта Гаутама е роден около 563 г. пр.н.е. в богато семейство. Гаутама отхвърля живота си в богатство и приема начин на живот познат като аскетизъм или крайна самодисциплина. След 49 последователни дни на медитация Гаутама се превръща в Буда или "просветен човек". Той прави това обявява това публично около 528 г. пр.н.е. и събира група от ученици, които стават будистки монаси и пътуват из цяла северна Индия, разпространявайки неговото учение.

Будизмът има строг индивидуалистичен компонент: всеки сам е отговорен за своето щастие в живота. Буд представя Четирите благородни истини като водещи принципи: в живота има страдание; причина за страданието е желанието; прекратяването на желанието означава край на страданието; следването на умерен и скромен живот води до прекратяване на желанията и следователно до край на страданието.

За да постигне тези цели, Буда представя Благодородния осемкратен път: правилна гледна точка, правилен стремеж, правилно говорене, правилно действие, правилен начин на живот, правилно усилие, правилно мислене и правилна концентрация или медитация. Според будистката традиция следването на Благородния осмичен път ще доведе несъмнено до освобождаване от самсара, цикълът на прераждане и страдание.

Много последователи на този път към просветлението се включили във възникналата будистка монашеска традиция. Монашеството е религиозен начин на живот, който включва отказ от светските желания и посвещаване на духовна дейност.

Будисткият индивидуализъм и пренебрежение към кастовата система при постигане на просветление привлича хората от по-ниските касти. Будизмът предполага, че отделни хора могат да достигнат до просветление в този живот и твърди, че кастата не е наказание за дела, извършени в минал живот. Жените също имат някои възможности в рамките на будизма, до които те не биха имали достъп в друг случай, като например възможността да станат будистки монаси. Будизмът им дава опцията за работа извън традиционната сфера на семейството и дома.

Както сигурно се досещаш, следването на Благородния осмичен път не е лесна задача! Будизмът е по-малко популярен сред хората от кастите вайша — търговска — или шудра — слугинска, които не могат да посветят цялото си време и умствена енергия, за да преследват тези предизвикателни цели. За да разрешат този проблем, будистките водачи разработват Махаяна будизъм, форма на будизма, в която хората могат все още да постигнат просвещение чрез извършване на действия на преданост или изпълняване на задълженията на своите работни места. Този алтернативен подход прави будизма по-приемлив за по-голям брой хора. Махаяна означава голяма колесница и се отнася за възможността повече хора да получат спасение.

Будизмът също получава подкрепа от държавата. През 260 пр.н.е. крал Ашока приема будизма след агресивна война срещу феодалната държава Калинга. Той иска да отхвърли насилието и публично се обръща към будизма, за да постигне тази цел. Възможно е той да е приел будизма и като начин за обединяване на хора от много касти и култури в обща религия, което може да направи неговата империя по-лесна за управляване.