Движението Бхакти

В предишни уроци говорихме за различните империи в Индия в края на Ведическия период. Говорихме за империята Маурия, за нейния известен владетел Ашока, който приема будизма и след това го разпространява. В началото на новата ера разгледахме империята Гупта, която отново обединява голяма част от Индия, и която се счита за Златен век в индийската история. След края на империята Гупта Индия се фрагментира и това може да считаш приблизително за индийското Средновековие. Ето така е изглеждала Индия в 1000-та година, когато е имало множество индуистки царства. В началото на второто хилядолетие от новата ера се появява значително мюсюлманско влияние. Първо на северозапад, но към края на 12-ти век и в началото на 13-ти век е основан Делхийския Султанат, когато отново северна Индия е обединена под мюсюлманска власт, което продължило известно време, когато съществували Делхийския султанат и Моголската империя, докато не се появили британците. През 1947 година Индия става независима държава. Но при толкова много трансформации, както е показано на тази карта в смисъл на империи и владетели, водят до видоизменение на самия индуизъм. В други уроци говорихме за Ведите, които са съставени преди 3000 години, както и за тези части от тях, които са посветени на метафизичното и на духовното, познати като Упанишади. Това е откъс от Иша Упанишада, която се счита за най-важната, и в която се акцентира на идеята за вътрешното Аз, Духът, с главна буква, атма или атман, и как то е от същото естество като тази реалност без форма и без име, която понякога се нарича Брахман. "Мъдрецът, който приема всички същества, като не по-различни от неговия собствен Дух, атман, и неговият собсвен Дух и Духът на всички създания, не мразят никого, чрез добродетелта на възприемането. Каква заблуда, каква мъка може да споходи този мъдрец, който разбира единството на всичко съществуващо, когато приема всички създания като самия Себе си?" Тук се съдържа тази абстрактна идея, която някои наричат монистична (от монизъм). Всичко е едно начало. Твоята истинска същност е от едно начало с моето истинско аз, което е с едно начало с всичко в абсолютната реалност. Но Ведите се фокусират и на ритуалите, както в тях има и богове. По-конкретно някои богове, които се споменават по-често: това е Индра, който е Бог на светкавиците и бурите, наричан още във Ведите Цар на боговете. Такъв е Агни, богът на огъня. Името му има същия корен като английската дума ignite (запалвам). Това е Варуна, богът на водата. Но въпросът е как свързваме тези богове и практиките на съвременния индуизъм? Както разгледахме в другите уроци за индуиските божества, повечето индуисти днес се смятат за поклонници на Шива или поклонници на Вишну. И макар че Вишну се споменава във Ведите, той определено не е централно божество. Съвременните индуистки практики наистина се фокусират над почитането на Шива и/или Вишну, или техни проявления, или инкарнации. Например Рама или Кришна. Как индуизмът се е развил в тази посока? Отговорът е движението бхакти. Думата бхакти може да се преведе като посвещение или любов. Счита се, че тръгва от южна Индия през седми век. Някои хора биха нарекли това реформа на индуизма, който до този момент е фокусиран около тайнствените ритуали от Ведите. Движението бакхти дава алтернативен път, пътят на посвещението. Чрез посвещение към божеството може да се постигне мокша. (освобождаване на Аз-а) Някои хора го приемат като реформаторско движение, други казват, че то е съществувало и преди това. Някои историци считат, че това може да е било отговор на мюсюлманското влияние, където е имало такова посвещение или такова преклонение пред идеята за Бога. Някои историци считат, че се е развило паралелно със суфисткия ислям, който се състои изцяло от посвещение и любов към Бога. Но е излишно да казвам, че когато преминаваме през индийското средновековие, движението бхакти печели все по-голяма популярност и днес то е определящото движение в индуизма. За да добиеш представа за текстовете на бхакти, ще ти покажа откъс от Бхагавад Гита, която от много съвременни индуисти се счита за един от техните най-важни текстове. Написана е преди около 2000 години и получава завършения си вид по времето на империята Гупта. Гита се счита за един от най-важните бакхти текстове. И макар че в Гита не заема централно място идеята за себепознание и за абсолютната реалност и важността на медитацията, в нея ясно се казва, че има път за себепознание чрез любов и посвещение. Това е Кришна, осмата инкарнация на Вишну, който говори на воина Арджуна, докато той се готви да влезе в битка. Това е частично отхвърляне на това, което в средновековна Индия ще се превърне в много строга кастова система. "Аз считам всички създания еднакво скъпи за мен, и никой не ми е повече или по-малко мил." Това е много включващо. Тук не се казва, че трябва да се почита само Вишну, или да се почита само Шива. "Тези, които почитат други богове с вяра и посвещение, почитат и мене." Няма фиксиране върху абсолютната истина за всички ритуали във Ведите. "Всичко, което ми се предлага в посветеност и с чисто сърце, дори да е листо, цвете, плод или вода, аз го приемам с радост. И накрая ще завърша с един бхаджан, голяма част от движението бхакти е идеята за преклонение и любов към Бога чрез пеене. (песен на чужд език) Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България