If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:55

Видео транскрипция

Ще разгледаме една от най-важните фигури в историята на запада, Гай Юлий Цезар. Виждаме, че неговият живот наистина отбелязва прехода от официална Римска република в Римска империя. Казвам официална Римска република, защото е важно да имаме предвид, че дори по времето на Юлий Цезар, в началото на първи век преди новата ера Римската република вече приличала на нещо като империя. Може би си спомняш, че по време на Пуническите войни те присъединили владенията на Картаген в Африка и в Испания. В края на третата Пуническа война те също така отделно от това през 146 г. пр.н.е. те завладели и Гърция. И всички страни, които завладели тези хора, имали различни езици, култури и имало различни права за гражданите на тези страни. По всички определения това представлява империя. Но по времето, когато Юлий Цезар се родил, и през неговия живот Рим официално все още бил република. Това се отнася повече за начина на управление. Имало много силен сенат, имало двама консули с с едногодишен мандат, всички тези контроли и ограничения. Но ще видим, че неговият живот, по-точно в края на живота му, ознаменува прехода от република в империя, в която има император, който държи почти цялата власт. Сега да видим историята. Тук има много действащи лица. Към 60 г. пр.н.е. Юлий Цезар е почти четиридесетгодишен. Той вече е влиятелна фигура в Републиката. Роден е в патрицианско семейство. Израства в ранг и е харизматична личност. През 60 г. пр.н.е. той образува триумвират с още две влиятелни фигури в Рим. Това е Цезар. Той образува този триумвират, който по-късно става известен като Първия триумвират, с Крез, който е най-богатият човек в Рим по това време, и се счита за един от най-богатите хора в римската история. Виждаш, че Крез е малко по-възрастен от Юлий Цезар, роден е с около десет години по-рано от Цезар. И той сключва този съюз също така и с Помпей, който също е малко по-възрастен от Цезар. Той е важна фигура в армията, генерал в Римската република. Този Пръв триумвират, макар и да не е официален, не е официален държавен орган, им позволява наистина да държат властта в Римската република, да държат и да направляват властта в Сената чрез този пръв триумвират. И макар Юлий Цезар да е патриций, от аристокрацията, те имат популистки наклонности. Те искат да правят неща за хората, можеш да ги считаш за прогресивни. Те искали да направят преразпределение на земята, обратно на консеравторите, които искат да запазят властта в аристокрацията. Този пръв триумвират успявал да използва своето влияние, за да постави Юлий Цезар като консул през 59 г. пр.н.е. Както споменах по-рано в друго видео, има двама консули, като другият се казвал Бибул. Но Юлий Цезар доминирал позицията. Той бил много силен консул. Той успял да прокара всички тези популистки реформи. Това вече водело до много голямо напрежение в Сената между популистите и консерваторите. След края на едногодишния му мандат той станал проконсул, нещо като военен губернатор. Дали му областите, които граничели с Галия. Дали му това, което днес е Южна Франция ето тук, на границата с галските племена, близо до Италианските Алпи. Това са две от трите области, които му дали да управлява. Той използвал позицията си като военен губернатор или проконсул, за да завоюва територии от галите, победил галските племена. Галите, тези галски племена били супер фрагментирани, имало много такива племена. Плутарх казва, че има около триста галски племена. Те били много развити във военно отношение. Много историци смятат, че са конкурентни с римляните. Но тяхната фрагментация позволила на Юлий Цезар да ги подчини по време на своето губернаторство, на позицията на проконсул. Той спечелва тези Галски войни, това, което е показано тук в червено, от 58 до 52 г. пр.н.е. Те завършват тук в Алезия, където легионите на Юлий Цезар успяват да спечелят категорично. И това е краят. Те завоюват всички тези територии за Рим. Докато се случва това, през 53 г. пр.н.е. това е ето точно тук, 53 г. пр.н.е. Крез, който, може би си спомняш, е част от този Пръв триумвират, той е ето тук на изток, където воюва с Партското царство, може би си спомняш – Партското царство е... това сега е Партската персийска империя. Те са наследници на Селевк, наследникът на Александър Велики, който завзема Персия или Ахеменидиската империя. Докато воюва с Партското царство, Крез е убит, което разрушава този Първи триумвират. След което Помпей се отмята и се присъединява към консерваторите. Сега вместо съюзник на Юлий Цезар, той става един от неговите противници. Юлий Цезар е победител, той е успял да завладее тези силни галски племена. Според Плутарх легионите на Юлий Цезар са воювали с три милиона гали. Тези числа изглеждат преувеличени, Те може да са били и един милион. От тях един милион били убити и един милион били поробени. Триста града били разрушени, триста племена били покорени. Това може би са преувеличения, но те показват мащаба на това, което Юлий Цезар постигнал при победата си над галите. Той вече е една харизматична личност, той е бил консул, но той е противоречива фигура в Сената заради неговите популистки схващания, а в Сената има много консерватори. От този Пръв триумвират Помпей минава към противниците му. Цезар е успял да победи галите и вероятно се досещаш, че след неговата победа сенаторите са разтревожени. Те си казват: "Този човек ако се върне сега в Рим, той е твърде силен, и с тази сила той може да направи неща, които, особено консерваторите, не искат да се случат – това преразпределение на земите и всичко останало. Затова те му казали през 50 г. пр.н.е., ще оградя това – в 50 г. пр.н.е. те му казват да напусне поста на проконсул, да разпусне армиите си и да се върне в Рим. А Юлий Цезар си помислил: "Аз направих всички тези неща, тези хора се страхуват от мен, ако се върна без моята титла, ако се върна без моите армии, кой знае какво ще ми направят, когато се върна обратно в Рим." И той си казва: "Или ще се върна обратно в Рим без моите армии, или ще се върна с моите армии." И той решава да направи второто, той повежда своите армии и пресича реката Рубикон. Пресича Рубикон – ще напиша това – пресича Рубикон, има такъв израз, който означава, че преминаваш точка, след която няма връщане назад. Има прочут израз, който се приписва на Юлий Цезар, когато пресякъл Рубикон: "Зарът е хвърлен." Няма връщане обратно. Това е сериозно нещо, защото наистина е незаконно един губернатор, генерал, проконсул, да поведе армиите си извън територията, която управлява. И това не е къде да е, това е Апенинският полуостров, води ги към Рим. Така че това било много, много незаконно. Сенаторите не били щастливи от това и казали: "Помпей, ти трябва да се срещнеш с твоя бивш съюзник Юлий Цезар. Помпей не знаел, че Юлий Цезар имал само един легион. Легионът има около 4 или 5 хиляди войници. Той си помислил, че щом Юлий Цезар пресича Рубикон, той има скрита карта в ръкава си. Той вече е победил галите, утвърдил се е като голям пълководец. Помпей казва на сенаторите: "Аз няма да спра Цезар да влезе в Рим точно сега. Аз ще отида на изток, в Гърция, където можем да съберем нашите армии, и да сме сигурни, че ще си върнем Рим. Сенаторите не харесали това и част от тях казали: "Щом ти отиваш, ние ще дойдем с теб." Така Юлий Цезар всъщност успял през 49 г. пр.н.е. да завладее Рим. Но това не е краят. Ще продължим в следващото видео, защото както току-що казах, мощта на Рим се била преместила в Гърция, някои влиятелни сенатори, Помпей и неговите армии сега били в Гърция. Помпей ръководел значителна част от флотата и така избухва гражданска война в Римската република. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България