If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:11:17

Видео транскрипция

С мен е д-р Бърни Фришър, създателят на Прероденият Рим. Денят е хубав и ние летим на река Тибър. Това е Рим през 320 г. Виждаме този голям площад, наречен Циркус Фламинус. Зад него е театърът на Марцел, а отляво е Капитолия. Сега се приближаваме до голям стадион, място за спортни събития. Това е Циркус Максимус, който е бил използван за надбягвания с колесници и за други неща, използван е още за паради, например триумфални паради. Счита се, че може да побере около 250 000 души. Това е огромен комплекс. В центъра има остров, около който са се надбягвали колесниците. Можеш да видиш, че точно в средата има голям обелиск. Той е единият от първите два много високи обелиски, които са донесени в Рим от Египет от първия император Август. Той символизира за египтяните, и римляните са знаели това, слънчев лъч, а римляните считали, че това е подходящо за Циркуса, защото самият Циркус е храм на Бога на Слънцето. И този храм на Слънцето е разположен точно срещу императорския комплекс, а отляво на стадиона е дворецът. Големият императорски дворец. В края на Циркус Максимус има Триумфална арка. Знаем, че тя е посветена на император Тит в чест на неговата победа над Юдея. Причината да издигнат триумфална арка на Тит е, че парадът, известен като триумфална процесия, преминава през Циркус Максимус и по целия път на триумфалната процесия има храмове, триумфални арки и други паметници. До Арката на Тит в далечината се вижда един от големите комплекси с бани в древен Рим. Това са баните на Каракала. Сега виждаме хълма Целий, вижда се Аква Клавдия в долината между хълма Целий и Палатинския хълм отляво на нас, вижда се стълб дим, който се издига от комплекса с императорските бани на хълма Палатин. Отдясно на нас преминаваме над голям комплекс с градина в средата, в която има храм, това е храмът на Божествения Клавдий. Клавдий бил обявен за божество след смъртта си и Нерон включил това парче земя в Златната къща, която се простира на площ от 500 декара. За мен е поразително, че част от древната архитектура, която свързвам с Рим в района на Колизеума всъщност е реакция срещу Нерон, реакция срещу неговото разточителство. Където и да погледнеш, егоистично заграбената публична земя при Нерон след това била върната на обществото, и обществото е било много щастливо. Всичко това са обществени сгради, така че можеш да разглеждаш Колизеума, зад мястото, където се се издига дим, това са баните на Траян. Те са били обществено достъпни. Отпред е този малък комплекс с бани, баните на Тит. Сега прелитаме точно над Арката на Константин, която е друга забележителност, оцеляла до наши дни. Да, това е още една триумфална арка. Отпред виждаш този конус, това е Мета Суданс – Големият фонтан, а отдясно се намира Амфитеатърът на Флавиите, познат още като Колизеум. Можеш да видиш защо е наречен Колизеум в средните векове, а не от античността. Заради тази огромна 30-метрова статуя, която изобразява Бога Слънце. Първоначално това било статуя на Нерон. След смъртта му Веспасиан маха главата и я превръща в статуя на Бога на Слънцето. Виждаме отзад втората арка на Тит в града. И точно отдясно на нея е Базиликата на Максенций и Константин. Да. И всички тези сгради, са се запазили. А сега отиваме наляво, където на върха на хълма е палатът, виждаме го от другата страна. Да, това е палатът на върха на Палатин. Тъй като тук е живеел императорът, думата палат става нарицателно за място, където живее владетелят. Сега обръщаме гръб на палата и гледаме към Римския форум. В древността Форумът бил място за ораторите, място за управлението. По време на републиката, да. Бил е място за срещи със Събранието, както и със Сената. Сенатът си е имал собствена сграда, но хората се събирали пред ораторските ростри, или подиуми, за да слушат обясненията на техните водачи за политиките, за предлаганите закони, или да дебатират, когато се състезават за държавни служби. Сега изглежда прелитаме над дима от Храма на Веста. Храмът на Веста е прочут заради неговия вечен огън, който е зад тройната арка на Август, който отбелязва покоряването на партското царство в днешен Иран. Сега виждаме една ростра, подиум за оратори, точно пред нас, тази ростра е от късната античност, някъде от края на трети век от новата ера. Можем да видим оригинала малко по-нататък. Да, в края на площада на Форума, от другата страна има друга ростра, Рострата на Август, която била построена първоначално от Юлий Цезар. И между рострите се намира тази чудесна скулптура на конник. Това всъщност е от началото на трети век от новата ера, император Септимий Север. Знаем, че статуята е била тук и от археологически находки на постамента, но също и от монети, които я изобразяват. Оградени сме от обществени сгради и храмове. Виждаме отдясно Храма на Кастор и Полукс. Точно пред нас е Храмът на Божествения Юлий Цезар. Ако се вгледаш, можеш да видиш статуята на кон вътре. Знаем за нея от монети, на които е изобразена. Цезар е показан като аугур, жрец. Отгоре във фронтона на храма се вижда звезда. Тя изобразява комета, която е била видяна в небето на Рим през лятото на възкачването на Цезар на престола. Оградени сме от колони, които са почетни колони. Да, пред съда, познат като Базилика Юлия. Знаем от Плиний, че изобразяването на човек върху колона е равносилно да бъде обожествен, оприличен на бог. Сега пред нас виждаме два релефа на Траян, които са много интересни, техният фон представлява Римският форум, както е изглеждал по времето на императорите Траян и Адриан. Много хора се изненадват да видят това в Римския форум. Всъщност те тук са намерени в края на 19-ти век. Но сега те са в Сената. Преместени са там през 20-ти век, за да бъдат защитени от природните въздействия. Когато влезеш в Сената, за да ги разгледаш, не виждаш това синьо, нито това жълто, нито тези зелени цветове. Почти всички римски скулптури са били оцветени. Това е едно от големите постижения в последното десетилетие, развитието на неинвазивни техники за установяване на цвета, на най-малки следи от пигмент, които са останали по повърхността на белия мрамор. Сега виждаме т.нар. Колона на Фока. Наречена е Колона на Фока, защото е изкопана в началото на 19-и век, когато открили надпис на византийския император Фока. Но днес се смята, че надписът на Фока е добавен върху по-стар надпис на тетрарха Диоклециан. Следователно той е човекът, изобразен върху тази колона. Сега гледаме към хълмовете, което ни води към основното. Хълмът е скрит от Табулария, или държавния архив в дъното. Отпред има три храма. Отляво е храмът на Сатурн, в средата е храмът на Веспасиан и Тит, почитани като богове след тяхната смърт, а отдясно е храмът на Конкордия, която покровителства хармонията между социалните класи в Рим, и после по време на империята символизира хармонията между императорското семейство и римския Сенат. Сега преминаваме над Рострата на Август, а точно отдясно е Арката на Септимий Север. Той е оставил голяма следа върху Форума. Неговата арка дори и днес засенчва голяма част от Форума. Да, тя е запазена отлично. Сега да отидем към императорските форуми. За разлика от Римския форум, тези форуми са построени от отделни императори в чест на тяхната власт. Фора на латински е множествено число на форуми, затова се казва Римски форум и императорска фора. Като започнем от времето на Юлий Цезар, станало ясно, че старият Римски форум е твърде претъпкан. Ако си император и искаш да уважиш любимия си бог, евентуално след смъртта си да имаш собствен храм, тогава трябва да изградиш ново обществено пространство. Не е ли било по-добре да ги построят до стария Римски форум? Форумът на Юлий Цезар, над който сме сега, използва гърба на Сената като част от този нов Форум на Юлий Цезар, който в края на основната си ос има Храм на Венера Генетрикс (майка), неговата любима богиня. Другите императори го последвали, така че отсреща се намира форумът на Август, доминиран от храма на любимия му бог Марс, богът на войната. Храмът действително е разположен между два полукръга. Да, и в тези полукръгове имало ниши, с някои водещи римски исторически личности, също предците на Август, чак до Еней. Виждаш и други императорски форуми, които са сместени, особено Транзитория. Да, Транзиторият още се нарича Форум на Нерва. Това е просто гигантска колонада на улицата, която минава до сградата на Сената и влиза в Римския форум, а после отива в друга посока, на изток към субура, бедняшката част на Рим, изпълнена с постройки, в които живеят много хора. Но ако Транзиторият е притиснат тук, не може да се каже същото за Форума на Траян. Последният от тези императорски форуми е форумът на Траян, който е най-големият от всички дотук, той е сравнително добре запазен и на края му се намира Храмът на Божествения Траян, построен след смъртта на Траян, но всъщност строителството започнало, докато той още бил жив. Пред храма е Колоната на Траян в чест на две победи над даките, които населяват днешна Румъния. От двете страни на колоната има две библиотеки, пред библиотеките между колоните е сградата на Базилика Улпия, която вероятно е служела като сграда на съда и за други цели. Това е било голямо пространство с много функции. Сега се появява най-известният римски паметник – Пантеона. Сега летим над северната част на Марсово поле, пълно с надгробни паметници, храмове и погребални клади. места, където били кремирани телата на императорите. Има колони, например колоната на Марк Аврелий. Първият римски император си построил собствен мавзолей, Мавзолеят на Август. Виждаме тази кръгла сграда в северната част на Марсово поле. Сега просто ще долетим тук, за да видим по-добре Пантеона. Наистина виждаме Пантеона, имаме тази хипотетична арка, която много хора смятат, че е била пред Пантеона, а отляво е най-престижният пазар в Рим, Септа Юлия, и после до тях е този египетски храм на богинята Изида, виждат се два обелиска. Виждаме град, изпълнен с паметници на римските владетели. Паметници в чест на техните постижения, военни победи, на богатството, което са донесли на града. Но сега като се обърнем и тръгнем на юг, в южната част на Марсово поле можем да видим, че тези императори не са били само алчни, те всъщност са създали много обществени сгради и по този начин са допринесли за популярността си. Сега летим над развлекателната част на Рим. Когато днес минеш през Рим, град с толкова пластове история, понякога е трудно да възстановиш в ума си как тези древни паметници са съседствали помежду си. Тази реконструкция дава толкова много детайли, позволява ни да видим града буквално все едно сме се върнали в четвърти век. Идеята е да се вземат всички монографии и проучвания на отделните паметници, и да ги обединим в нещо, което ни дава събирателен поглед на целия град. В миналото можехме да разглеждаме само Пантеона, или само Римския форум, което може да отнеме десетилетия от живота ти. Сега благодарение на тази 3D-технология за съвсем кратко време, даже само за един ден мога наистина да кажа, че обикновеният човек може да научи повече за древния град, отколкото докторант в областта на римската археология преди пет или 10 години. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България