If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:10:41

Видео транскрипция

Намираме се в невероятния нов музей, създаден от Ричард Майер, за да приюти Ara Pacis – един от най-важните римски паметници от времето на император Август. Ara Pacis означава Олтар на мира. Август е първият римски император и човекът, който установява Pax Romana, или Римския мир. Събитието, довело до построяването на Олтара на мира по времето на Август, е триумфалното завръщане на императора от военната му кампания на териториите на днешните Испания и Франция. Когато се връща, Сенатът тържествено обещава да построи олтар, ознаменуващ възцарения мир в Империята. На 4 юли 13 г. е набелязано свещеното място, където олтарът да бъде издигнат. Наистина е чудесно, защото днес е 4 юли 2012 г. Сега говорим за Олтара на мира, но разбира се той е бил реконструиран от много фрагменти, някои от които открити през 17 век, но повечето – през 20 век. Всъщност е едно малко чудо, че въобще сме успели да го реконструираме, тъй като е бил напълно забравен. Известно време останките му лежат погребани под нечий палат. Когато се разбира какво всъщност представляват тези останки, се налага да бъдат изровени и Олтарът да бъде реконструиран. Това най-накрая се случва по времето на Мусолини, фашисткият лидер от годините преди и по време на Втората световна война. Това е важно за Мусолини, защото той се идентифицира с Август, първия император на Рим. До известна степен Мусолини се опитва да възстанови империята. Нека поговорим малко за това какво всъщност е олтар. Да, когато говорим за Олтара, в действителност си представяме стените на постройката, ограждащи центъра на Олтара, където са се правели жертвоприношения. Олтарът сам по себе си става интересен и забележителен, когато се замислим за Август. Той централизира политическата сила. От момента на основаването си, когато е управляван от царе, Рим се управлява от Сената. Рим е република. Точно така. В общи линии Сенатът е група от високопоставени възрастни граждани на Рим. И така Рим се смята за република и наистина е такава до управлението на Юлий Цезар, който е диктатор и чичо на Август. След това Цезар е убит, избухва гражданска война, и мирът е възстановен от Август. Август, чието истинско име е Октавиан, получава титлата Август като почетен знак на могъществото си. Интересно е каква е политиката на Август. Той връща властта на Сената, но по този начин подсигурява реалната централизирана власт в своите ръце. Обявява се за принцепс, за пръв сред равните, но разбира се контролира всичко. Също така приема титлата Понтифекс максимус, което значи върховен жрец на древноримската религия и така получава изключително голяма власт. Да не забравяме също, че неговият чичо Юлий Цезар получава статут на бог, и така Август се представя за син на бог. Така идеята за създаването на този олтар има и политическо, освен духовно значение. Август се обръща към златната ера на Древна Гърция от 5 в.пр.Хр., но също така се връща и към Римската република. Възстановява някои от древните ритуали на традиционната римска религия. Приема традиционните римски ценности. Но дори като прави това, той изключително променя Рим. От град, построен от тухли, Рим се превръща в град от мрамор, и Олтарът на мира е чудесен пример за този процес. Когато разгледаме отблизо Олтара, виждаме, че той ни препраща към усещането за "Златна ера", наложена в Римската империя от Август. Един от най-забележителните елементи на Олтара на мира е съвкупността от декоративни релефи, издълбани в долния фриз. Те продължават по цялата обиколка на олтара и разкриват повече от 50 различни вида растения, които са толкова естествени, че можем да определим техния вид, но също така са много абстрактни и образуват красиви, симетрични и линейни композиции. Тук е придадена изключителна подреденост на сложността на природата. Нека само набързо да опиша това, което виждам тук. Тези големи, елегантни листа от акантус, който се среща в природата, и е известен от коринтските капители. Почти подобно на свещник, от него се издигат тези разклонения от най-различни видове растения, които образуват спирала. Тук също има фигури на животни между тези листа и растения. Откриваме жаби, гущери и птици. Релефите са много дълбоки, което създава резкия контраст между блясъка на мрамора и сенките на издълбаните линии. Това сякаш издига повърхността. Специалистите по история на изкуството тълкуват всичко това като символ на плодородие, изобилието на Златния век, който е установил Август. Виждаме същите мотиви които се повтарят отстрани като рамка на тези панели. След това имаме меандър, който е разположен хоризонтално по цялата външна повърхност. И над този меандър виждаме фризовете с различни сцени. Тези сцени отново са свързани със Златния век, който Август е довел. Тази сцена е свързана с Еней, основател на Рим, и прародител на Август. Виждаме други алегорични фигури, които представят Рим и мира. Трябва да сме внимателни, когато се опитваме да обясним какво точно е представено. Има множество противоречащи си тълкувания. Тези алегорични или митологични сцени се намират отпред и отзад на олтара. От двете страни на олтара е изобразена процесия. Обиколихме външната стена и сега разглеждаме един панел, който всъщност е в много добро състояние. Но това не означава, че можем да го обясним. Има много спорове, какво представлява тази централната фигура. Някои историци на изкуството смятат, че това е Венера. Някои твърдят, че тази фигура е мирът, други я приемат за Тера, майката Земя. При всички случаи това е фигура, свързана с плодовитостта и изобилието. Тя е много красиво представена, виж как гънките обгръщат тялото ѝ толкова плътно, сякаш можем да видим плътта под тях, като на богините в Партенона на гръцкия Акропол. На скута ѝ стоят две деца, едното от тях ѝ предлага някакъв плод. Има плодове и в скута ѝ. От двете ѝ страни седят две митологически фигури, които историците на изкуството представят като ветровете на сушата и в морето. Виж начинът, по който воалите, които държат над главите си, създават тези красиви извивки, наподобяващи ореоли около телата им. Долу при нозете ѝ вол и овца, и има едно всепоглъщащо чувство за хармония, за мир и плодородие. Това трябва да е била толкова рядка гледка в древния свят. Август властва след десетилетия на гражданска война, след убийството на на Юлий Цезар. Мисля, че тук има едно силно усещане, че това е Златният век. Нека сега да отидем отстрани и да видим процесията. Фризът започва от задната страна на стената и върви напред и от двете страни. Фигурите гледат напред към основната стълба. Специалистите по история на изкуството не са сигурни напълно какво събитие е представено тук. Специалистите по история на изкуството не са сигурни за нищо от това, нали? Не. Има няколко хипотези, които са били изказани. Едната е, че това, което виждаме, е процесията, която се е състояла, когато олтарът е бил осветен. Това са изображения на свещеници/жреци, като можем да ги определим заради воалите, които носят на главите си. Тук също така изглежда има членове от семейството на Август, макар че тяхната идентичност не е категорично установена. Ние предполагаме, че знаем коя фигура е Август, макар че мраморът не е в особено добро състояние и липсва предната част на тялото му. Смята се също така, че можем да идентифицираме един от най-важните министри. Това трябва да е Агрипа. Ако разглеждаме това като реплика на фриза в Партенона от Златния век на Гърция, тези фигури са до една идеализирани и красиви, те не представят никого конкретно, а просто народа на Атина като цяло. Но това тук са портрети. Точно така. Ние не можем да ги идентифицираме със точност, но това наистина са конкретни хора на конкретна дата, които участват в специално събитие. Интересно е да се мисли за това, защото по време на републиката портретите от мрамор са били нещо, в което римляните са били изключително добри. Затова не ме изненадва, че те не са толкова идеализирани, колкото изглеждат конкретни. Забелязваме също тези разлики в дълбочината на фигурите, някои фигури са представени в издигнат релеф, други фигури, би трябвало да са на заден план са по-малко релефни. Това създава реално усещане за пространство и струпване на хора. в процесията. Друг начин за изразяване на индивидуалността на изобразените римляни е чрез включването на дец. Това е свещен момент, официален момент, и въпреки това има деца, които правят каквото правят децата обикновено. Те не винаги внимават. Има няколко обяснения по повод присъствието на децата тук. Август се е притеснявал от нивото на раждаемостта и е прокарал закони за насърчаване на брака и раждането на деца. Оригиналът е бил оцветен – имало е розово, синьо, зелено. Трудно е да си го представим днес, когато гледаме белия мрамор. Това е вярно, особено в сградата на музея, която е толкова впечатляваща и модерна. Трудно е да си представим колко ярко оцветени биха могли да бъдат. Тогава са били много ярки. Да, били са. Едно от нещата, които Август казва за себе си, е, че той е заварил Рим като град от тухли и е оставил Рим като град от мрамор. Август е създал имперски град и ето ни тук, две хиляди години по-късно, в изграденият от Автуст Рим,. Преведено на български език от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България