Олтар на мира (Ара Пакис)

(нежна музика от пиано) Намираме се в прекрасния музей, проектиран от Ричард Майер, за да съхранява Олтара на мира — един от най-важните монументи на Августовия Рим. „Ara Pacis“ означава Олтар на мира. Август е първият император на Рим. И човекът, който дава началото на Пакс Романа т.е. Римския мир. Събитието, вдъхновило строежа на този олтар по времето на Август, е триумфалното завръщане на Август от военни кампании на териториите на днешните Испания и Франция. Когато се връща, Сенатът се зарича да построи олтар, ознаменуващ възцарения мир в Империята. Говорим за Олтара на мира, но, разбира се, това е реконструкция от много, много различни фрагменти, някои открити през 17. век, но повечето през 20. век. Всъщност е малко чудо, че сме успели да реконструираме всичко това. Олтарът е бил забравен. Останките му били под нечий дворец. Когато фрагментите са разпознати, става изключително важно да бъдат изкопани и олтарът да се реконструира. Това се случва по време на управлението на Мусолини, лидерът на фашистите в годините преди и по време на Втората световна война. Това било много важно за него, защото Мусолини се идентифицира с Август, първия император на Рим. Мусолини се опитва да създаде Италианска империя. Нека обсъдим какво представлява самият олтар. Говорейки за олтара, всъщност имаме предвид стените на оградата около олтара, който е в средата, където се извършвали жертвоприношения. Самият олтар е интересен и важен, когато говорим за Август. Той централизира политическата сила. От момента на основаването си, когато е управляван от царе, Рим е контролиран от Сената. Сенатът е всъщност група възрастни римски граждани, които управляват. Така че Рим бил република. Всъщност е република до възкачването на Юлий Цезар, който става диктатор, също така е чичо на Август. Цезар е убит и избухва гражданска война, а мирът е възстановен от Август. Точно така! Август, чието истинско име е Октавиан, получава титлата „август“ (означава „Знаменитият“), като начин да се демонстрира властта му. Интересно е каква е политиката на Август. Той дава голяма власт на Сената, но заедно с това установява истинска централизирана авторитарна власт за себе си. Обявява се за принцепс, т.е. пръв сред равните, но разбира се, той контролира всичко. Той също така приема титлата „върховен жрец на държавната религия“ и така получава изключително голяма власт. Чичо му, Юлий Цезар, е провъзгласен за бог, така че Август представя себе си като син на бог. Идеята за създаването на този олтар има както политическо, така и религиозно значение. Той се обръща към Златната епоха на Гърция от 5. век пр.н.е., но също така се обръща и към епохата на Римската република. Той възстановява някои от древните ритуали на традиционната римска религия. Приема традиционните римски ценности. Но дори когато прави това, той радикално преобразува Рим. Той превръща Рим от град от тухли в град от мрамор. Олтарът на мира е невероятен пример за това. Когато погледнем по-отблизо Олтара на мира, можем да видим, че той придава усещането за златна епоха, донесена от Август в Римската империя. Един от най-забележителните елементи на Олтара на мира са декоративните релефи на долния фриз. Те продължават по цялата обиколка на олтара и разкриват повече от 50 различни вида растения. Те са изключително натуралистични, което ни позволява да ги разпознаем, но в същото време са абстрактни, защото оформят красиви симетрични и линейни шарки. Има истински ред, наложен в сложността на природата. Виждаме това масивно и елегантно листо от акантус (страшник), което е местно растение, станало известно от коринтските капители, и почти като свещник, израстващ от него, виждаме тези клонки от различни растения, които се увиват спираловидно. Виждаме и животински фигури, вплетени в листата и растенията. Откриваме жаби, гущери и птици. Релефът е доста дълбок, така че се вижда силен контраст между блясъка на мрамора и сенките, които той хвърля, така че сякаш се повдига от повърхността. Изкуствоведите интерпретират всичко това като символ на плодородието, на изобилието, на Златната епоха, която Август носи. Виждаме същата тази шарка повторена в пиластрите, които рамкират тези панели. Имаме също и орнамента меандър, който е разположен хоризонтално по цялата външна повърхност, а над този меандър виждаме фризовете с различни сцени. Трябва да сме внимателни, когато опитваме да определим какво точно е представено тук. Има множество противоречащи си тълкувания. Тези панели са препратка към Златната епоха, която Август установява. Те правят препратка към Еней, създател на Рим и предшественик на Август. Виждаме и други алегорични фигури, представящи Рим и мира. Сега гледаме панел, който е в много добро състояние, но това не значи, че разбираме какво точно има на него. Така е, има много спорове относно фигурата в центъра и какво представлява тя. Някои изкуствоведи смятат, че тази фигура е Венера. Други смятат, че представлява фигура на мира. Трети мислят, че е фигура на Тера, или Майката земя. При всички случаи това е фигура, символизираща плодородие и изобилие. Тя е прекрасно изработена. Погледни начина, по който дрехата прилепва към торса ѝ, толкова близо, че сякаш разкрива плътта отдолу, като богините от Партенона на Акропола в Гърция. В скута ѝ стоят две деца, едното от тях ѝ предлага някакъв плод. Има плодове и в скута ѝ. От двете ѝ страни стоят две митологични фигури, които изкуствоведите смятат, че представят ветровете на сушата и в морето. Виж начина, по който воалите, които държат, се издуват, създавайки своеобразни ореоли около телата им. А в краката ѝ виждаме вол и овца, което придава усещане за хармония, мир и плодовитост. Това било нещо толкова рядко срещано в Древния свят. Август е на власт след десетилетия на гражданска война, последвала убийството на Юлий Цезар. Затова мисля, че тук има едно силно усещане, че това било Златната епоха. Тези алегорични и митологични сцени се виждат в предната и задната част на олтара, а от двете страни на олтара виждаме процесия. Фризът започва от задната страна на стената и върви напред и от двете страни. а фигурите са обърнати към главното стълбище. Изкуствоведите не са сигурни кое събитие е изобразено тук. Изкуствоведите не сме сигурни за нищо май? (смях) Има няколко хипотези, които се обсъждат. Първата е, че виждаме процесията, състояла се когато олтарът е бил осветен. Фигурите, които виждаме тук, са жреци. Можем да ги разпознаем заради воалите на главите им. Изглежда има и хора от семейството на Август, въпреки че тяхната идентичност не е твърдо доказана. Смятаме, че знаем коя фигура е на Август, макар че мраморът не е в особено добро състояние и липсва предната част на тялото му. Смятаме също, че можем да разпознаем един от най-важните му министри. Това би трябвало да е Агрипa. Ако се замислим, ще открием връзката с релефите на Партенона от Златната ера на Гърция, в която фигурите се изобразяват идеално красиви. Там те не представят никого конкретно, а по-скоро народа на Атина като цяло. Но това тук са портрети. Точно така! Невинаги можем да ги разпознаем със сигурност, но това са отделни личности, които вземат участие в конкретно събитие. През епохата на Републиката, портретите от камък са нещо, в което римляните са изключително добри, така че не ме изненадва, че не се опитват да идеализират, а търсят спецификата. Откриваме също тези различия в дълбочината на дълбаенето. Някои фигури са представени в по-висок релеф. Останалите фигури са част от фона, затова са изобразени в нисък релеф. Има истинска илюзия за пространство и за тълпа, която участва в процесията. Друг начин, по който спецификата на римляните е изразена, е чрез включването на деца. Това е свещен момент, официално събитие, и въпреки това има деца, които правят каквото правят децата обикновено – с други думи, те невинаги внимават. Август всъщност бил притеснен за раждаемостта и въвежда закони, които насърчават брака и раждането. Олтарът на мира бил боядисан. Бихме видели цветове като розово, синьо и зелено, което е трудно да си го представим, гледайки мрамора днес. Особено в сградата на Майер, която е толкова ярка и модерна. Трудно е да си представим колко ярко било боядисано. Едно от нещата, които самият Август казва за себе си, е, че той наследил Рим като град от тухли, а го оставя като град от мрамор. Август създава имперски град и ето ни тук, 2000 години по-късно, в Августовия Рим. (нежна музика от пиано)