If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:11

Видео транскрипция

Както видяхме в последните няколко урока, Римската република е основана през 509 г. пр.н.е. и нейният край е при управлението на Юлий Цезар. Говорихме за пресичането на Рубикон от Юлий Цезар, който става пожизнен диктатор, а после е убит, заради това, че концентрирал твърде много власт, през 44 г. пр.н.е, на 15 март, Мартенските иди. Това хвърля Рим в гражданска война. Тя накрая се превръща в битка между Август, по това време още Октавиан, и Марк Антоний и Клеопатра. Октавиан успява да победи. През 27 г. пр.н.е. той е обявен, или това е датата, която историците често цитират като датата, на която той официално става император. Периодът от 27 г. пр.н.е., когато Август става император, чак до 180 г. н.е., това са почти двеста години, това е относително добро време за Римската империя. Както ще видим, все още има много конфликти, има много кръвопролития, но това е относително стабилен период. Наричан е често Пакс Романа или Римски мир. Тук отгоре са показани повечето от императорите през този почти двеста годишен период. Август се доказал като относително добър администратор. Той положил добри основи за следващите няколкостотин години на империята. Римската империя официално се управлявала от един император. Тя ще се разпадне, Западната империя поне, през 476 г. н.е., така че е просъществувала около 500 години. Август положил здрави основи за това. Той се счита за силен администратор. Той изградил много институции. От историческа гледна точка, е важно да се запомни, че Исус се е родил по времето на управлението на Август. Повечето историци считат, че Исус е роден някъде между 4 г. пр.н.е. и 6 г. пр.н.е. След Август идва Тиберий. Тиберий бил едновременно доведен син на Август, и се оженил за дъщерята на Август. Така че бил негов доведен син и зет. Той също се доказал като способен император. Виждаш, че Август управлявал доста дълго. Той взел властта през 30 г. пр.н.е. и управлявал до 70-годишна връзраст. Тиберий също управлявал дълго. От историческа гледна точка, дори от библейска гледна точка, е важно да се запомни, че Христос бил разпънат на кръста по времето на управлението на Тиберий. Римският император, за когото се споменава в Новия завет, е Тиберий. Неговият управител, Понтий Пилат, заповядал да разпънат на кръст Христос. След Тиберий идват тези пра-племенници, или пра-пра-племенник, като всички те не са директно свързани, но са все пак са някакви роднини. Негов пра-пра-племенник е Калигула. Калигула е прозвище, той е доста отричана личност, една от спорните личности в историята сред римските императори. Той е считан за садист и перверзник. Известен е с това, че убивал хора за удоволствие, и бил бързо убит. Неговата власт траяла само няколко години. След това на трона дошъл неговият чичо Клавдий. След Клавдий следва друга спорна историческа личност, Нерон. Нерон е известен с големия пожар в Рим през 64 т. н.е. Много граждани на рим вярвали, че Нерон го е запалил умишлено, за да разчисти място за нов дворец. В пожара загинали много жители на Рим. Той е убил много хора, включително майка си. Най-известен е може би с преследванията на християни. Има сведения, че ги потапял в смола и ги запалвал в градината си като източник на осветление. Тези хора, да кажем, че са били луди или полудели, или болни, обикновено избягвам да правя оценки на тези исторически личности, но и Калигула, и Нерон, ако вярваме на източниците от това време или малко след това време, не са били, при цялото ни въображение, не са били добри хора. Нерон евентуално се самоубива, и неговата смърт слага край на Юлиево-Клавдиевата династия. Ще го запиша. Юлиево-Клавдиева династия. Причината да се нарича Юлиево-Клавдиева династия е това, че тези хора, ще ги оградя, или ще ги подчертая. Всички тези хора ето тук са всъщност от едно семейство. Те всички са наследници на рода на Юлий Цезар и на рода на Клавдий. Затова се нарича Юлиево-Клавдиева династия. В края на Юлиево-Клавдиевата династия идва нова династия – на Флавиите. Имало е кратка гражданска война, така че времето на Римския мир (Пакс Романа) не е минало без войни и кръвопролития. Всъщност през цялото това време са били избивани много роднини, хора, които могат да застрашат с убийство императора, и тук говорим само за самите римляни. Те непрекъснато воювали с германските племена, в Близкия изток, завземали все повече и повече територии, а това е кърваво занятие. Те непрекъснато поробвали хора. Понякога римската империя изглежда като нещо чисто, идеализирано, но всъщност е имало много поробени хора и унищожени градове. Убивали са хора заради параноичен страх или заради удоволствието от убийството, както е при Калигула и Нерон. После идва династията на Флавиите. Тук ми липсват портрети на трима императори от Флавиите. Това са Веспасиан, Тит и Домициан. Но пък имам снимка на Колизеума. Прочутият Колизеум в Рим е построен по тяхно време. Те също така са известни с разрушаването на Втория храм в Йерусалим. После идват тези, които историците, и особено Николо Макиавели, това е след много стотици години, но ги нарекъл Добрите императори. Добрите императори са ето тези, ще ги оградя ето тук. Това са последните петима императори на Пакс Романа. Можем да използваме даже този термин с кавички, защото за враговете на Рим, за робите в Рим, за хората, които били хвърляни в Колизеума, само защото са военопленници, или заради дребно прегрешение, за тях Римската империя не е изглеждала добра. Те са наричани добри заради това, че били способни администратори. Те продължили да разширяват Римската империя. Особено Траян – разцветът на Римската империя от географска гледна точка, идва при Траян. Това е ето тази карта тук. Това е най-голямата територия на Римската империя. Траян бил наследен от Адриан, известен най-вече с Адриановата стена. Той достигнал до горната граница на Римската империя. Пакс Романа завършва с Марк Аврелий, който е известен като – той пишел философски съчинения. Той е императорът-философ. Той се счита за един от последните големи философи-стоици. С него завършва периодът на Пакс Романа или Римския мир. Както ще видим в следващия урок, после започва наистина упадъкът, поне на Западната Римска империя, тъй като Източната Римска империя надживява западната с хиляда години. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България