Падането на Римската империя

В последното видео разгледахме първите 200 години от Римската империя, започвайки от император Август през 27 г. пр.н.е, стигайки чак до Марк Аврелий, период, наричан Pax Romana или Римски Мир. Време на стабилност и мир в Рим. И все пак всичко това е относително. Представи си, че си от един от народите, които все още водят битки с римските войски, ако си от онези 1/4 до 1/3 от населението, които са роби... едва ли ще считаш този период за толкова добър. Но нещата се влошават още повече след смъртта на Марк Аврелий, който е считан за един от петте "добри" императори. Поемането на властта от сина му Комод дава началото на редица императори, които са все по-малко способни. Империята запада все повече и повече, стабилността постепенно изчезва, достигайки до критичен момент, като се влошава все повече, когато през 235 г. императорът Александър Север бива убит. Това хвърля империята в петдесетгодишна криза, наречена Кризата в Римската империя през 3 век. защото се е случила през 3 век. През тези 50 години се изреждат 26 претенденти за властта. Империята временно се разделя на три различни части. Следват атаки от изток от Сасанидите, Сасанидската империя наследници на Партите. Отвъд Дунав, отвъд Рейн атакуват германските племена. Всичко това отслабва Рим като империя. Кризата в Римската империя се счита за преминала през 284 г. с изкачването на Диоклециан на власт. Счита се, че той е относително или доста способен император. Известен като последния император, който преследва християните заради непочитането на римската религия, непочитането на императора като Бог. Но може би той е най-известен заради разделянето на империята. Той решава, че може би една от най-основните причини за Кризата в римската империя е бързото и разрастване. Има твърде много граници. Според него е трудно един император да управлява толкова голяма територия, затова я разделя на Източна и Западна от административна гледна точка. Той не прави две различни империи, а две части от една. Решава, че ще управлява Източната част, и че ще има друг император, който ще управлява Западната част. И не само успява да осъществи това, но и създава така наречената тетрархия. Освен него самия и неговия помощник, двамата отделно имат второ лице, имащо право на власт. Ако някой от тях почине или се наложи да се оттегли от властта, това второ лице ще поеме властта. Това е решение на някои от проблемите с властта по време на Кризата на Римската империя или по точно войните за наследяване на властта. Въпреки че това е характерно не само за този период. Срещали сме го в доста от клиповете. Рим е пословичен, дори и по време на Римския Мир, именно с такива борби за властта. Но разделянето на империята на Източна и Западна, дори и с идеята за по-добро управление, с течение на времето ще се промени в истинско разцепване, разделяйки се на две отделни империи. След Диоклециан имаме друг важен император. Следва Константин. Той е известен с много неща, едно от които е, че той приема християнството за разлика от Диоклециан, който ги преследва и гони християните. Продължаваме с Първия вселенски събор и Символа на вярата, заради които сега има единна църковна доктрина на християнството. По-късно с Миланския едикт християнството се узаконява от римската власт. Но може би е най-известен с това, че на смъртния си одър е покръстен. Той става първият християнски император. Също така официално премества столицата на цялата империя в тогавашния Византион, по-късно преименуван на Константинопол на неговото име. Но това е една единна империя, нищо, че Диоклециан управлява наред с другия император. Той имал право на вето над императора на Запад. Навлизайки в четвърти век и особено пети, ще видим все по-силното накъсване на империята, докато не стига своя крах. Един основен фактор за този упадък е, че през четвърти и пети век хуните прииждат от Централна Азия, от Северна Европа точно тук, а те са безпощадни номадски племена, които решително изтласкват повечето от германските племена отвъд реките Рейн и Дунав. И въпреки че тези германски племена през по-голяма част от историята си са воювали с римляните, сега много от тях решават да потърсят убежище именно там. И те получават убежище в Римската империя, но с цената на ужасяващо отношение от страна на римляните. И така стигаме до последната четвърт на четвърти век с Готските войни и решаващата битка при Одрин, (Адрианопол), кръстен на император Адриан. При Одрин готските племена специално... когато казваме готски, имаме предвид германски, и както виждаш от легендата тук, това са вестготите или западните готи, които успяват убедително да победят източния Римски император Валент. Той всъщност е убит в Одрин. След битката вестготите остават в Римската империя. Те продължават да настъпват. През 410 г. те успяват да разграбят Рим и се установяват на Пиренейския полуостров и Южна (Нарбонска) Галия. След битката при Одрин следва още един важен за историята император – Теодосий. Вече казахме, че Диоклециан преследва християните, Константин ги приема, той самият става християнин и защитава християнството със закон. Малко преди началото на 5 век Теодосий е на власт и той утвърждава християнството като основна религия в Римската империя. Общо взето в рамките на 100 години Римската империя претърпява огромна промяна спрямо християнството – от гонения до приемането му като основна вяра. За да се стигне после до другата крайност, да се преследват всички останали пред-християнски религии и ритуали. Друга промяна при навлизането в 5-ти век е, че столицата на Западната империя е преместена от Рим в Равена. Императорът счита германските племена за заплаха и Равена е място, което е лесно за защита при евентуална атака. Заобиколено е от блатиста, тинеста местност. Тъй като навлизаме в последния век на Западната Римска империя, има още нещо, необходимо да споменем за Теодосий. Той е последният император, управлявал целия Рим. След него двете части биват управлявани отделно, независимо една от друга. Превръщат се в две отделни империи. През 5-ти век – вече споменахме разграбването на Рим от Вестготите. През 455 се срещаме с Вандалите, друго германско племе, което също е било изтласкано от Хуните. Виждаш ги тук в синьото. През Пиренейския полуостров достигат до северна Африка. Накрая достигат до Картаген и постепенно се превръщат в морска сила, като през 455 г. успяват да разграбят Рим. Рим преживява пореден удар. Краят на Римската империя, или по точно на Западната Римска империя, който повечето историци считат за край на Римската империя, настъпва, когато германският владетел генерал Одоакър, успява да прокуди императора от Равена, което е краят на официалната... искам да е ясно, ще напиша Римска империя. Значи Одоакър слага край на Западната империя, каквато я познаваме. След това Западната Римска империя започва да се разпада на все повече и повече малки царства, управлявани от германски царе. С което навлизаме в Средните векове. Големият въпрос, който не дава мира на историците, е защо се е случило всичко това. Защо се разпада Римската империя? И преди да разгледаме защо е рухнала, трябва да посочим нейните заслуги. Дори в това видео, където говоря за края на Римската империя, покривам 300 години история. А ако се започне от основаването на републиката и се стигне до превземането на Равена от Одоакър и изгонването на императора, това са хиляда години. Повечето цивилизации, повечето империи не съществуват толкова дълго. До някаква степен е цяло чудо, че е просъществувала толкова дълго. Но относно причините за нейното рухване – в това видео споменахме някои от тях. Империята бе разделена. Изтокът и Западът престанали да се чувстват като части от една и съща империя. Понякога и търговията не вървяла. Не подкрепяли един на друг войските си. Източната част била по-силната, което дава възможност на навлизащите племена да гледат на Запада като на лесна плячка. Някои историци твърдят, че Римската империя спряла да се разширява, а това разширение е било нужно, за да се поддържа притока на нова земя и повече роби, които движели икономиката. Един от най-значимите фактори може би са били хуните, довели до Голямото преселение на народите през 4-ти и 5-ти век. Заради тях германските племена прекосяват Рейн и Дунав и или се заселват и стават част от Римската империя, или стават заплаха за Римската империя. Друга теория е, като всички тези причини вреоятно играят роля, е, че когато германските племена се заселват, те стават все по-голяма част от Римската войска. Някои от тях са били официално част от армията, някои от тях са наемни войници, войници срещу облаги, пари. така че можеш да се досетиш, че те на са били особено отдадени и верни на Рим. Трети казват, че и християнството е възможна причина. Може би империята щеше да оцелее, особено ако хората си спазваха традициите и ритуалите и боготворяха императора. Но християнството не боготвори императора. Много хора смятат, че е заради корупцията, нестабилността – това също бе споменато по-горе. Може да са били инвазиите – не само от германските племена и хуните, но и от Сасанидите от Изток. Оставям те да размишляваш какви са причините, какво е позволило на Римската империя да просъществува толкова дълго. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България