Политическа и социална структура на Рим

Да поговорим малко за социалната и политическата структура на Древен Рим. Важно е да се има предвид, че Древен Рим не е бил просто нещо статично, което никога не се променя. Съществувал е повече от 1000 години, от периода на основаването му като кралство, ако вярваш в мита за основаването, че е основан е от Ромул през 753 г. пр.н.е. Повечето историци не приемат мита за основаването. Но тогава станало така, че те свалили последния си крал през 509 г. пр.н.е., Тарквиний Горди, и основали Римската република. Тя впоследствие била превърната в империя от Юлий Цезар и Август. Така че, когато имаме нещо толкова дълготрайно, можем да си представим, че социалните и политическите структури са се развивали с течение на времето. Но нека започнем с периода, когато Рим е бил кралство, защото дори тогава е имало някои неща които са били забележителни и някои социални и политически структури, които са продължили в периода му на република, и дори когато е бил империя. Едно от интересните неща е това, че когато обикновено си мислим за крале, ние ги смятаме за династични. Ако аз съм крал, то тогава моят най-голям син, или в някои култури моята най-голяма дъщеря, могат да станат крал или кралица. Но се оказва, че много от, особено ранните крале на Римското кралство, са били всъщност избирани. Те са имали голяма власт, цялата власт била в ръцете им, те били изпълнителната власт, законодателната власт, те били съдебната власт, те дори имали и религиозна власт. Интересно е да се помисли върху идеята за избрани крале. Не всички от тях са били избрани. Неколцина от тях са били династични, но е интересна идея. Друга идея, която възниква през Римското кралство е идеята за гражданство. Важно е да осъзнаем днес, че в доста от държавите, ние смятаме че всеки, който е официално пребиваващ в държавата, можем да гледаме на него като на гражданин, или повечето от хората можем да считаме за граждани, особено може би хората, родени в държавата. Но в Рим е било различно. Когато отидем в това Римско кралство, ще напомня, правя това в много видеоуроци, не мислим за тази обширна Римска империя, която ще видим няколко стотици години по-късно. По това време Рим е имал власт само над Рим и с течение на времето, особено през републикансия период, започва да се разраства и евентуално придобива надмощие или доминираща власт над Средиземно море и Близкия изток или части от Близкия изток, бих казал, и в южна Европа. Но нека се върнем към периода на кралството. Това, което ще нарисувам, всъщност си остава вярно през повечето от Римската цивилизация. Ако този бял кръг са хората, които са живели под римска власт, само част от тях са били граждани. Това са били гражданите. Те са били мъже земевладелци, граждани точно тук. Тези граждани са били допълнително разделени на патриции, които може да смяташ за благородниците, тези хора са били патриции въз основа на това в кое семейство са били родени. Базирано е на тази идея и думата буквално произлиза от идеята, че произхождаш от бащите-основатели на Рим. Всички останали граждани били плебеи. Всички останали били плебеите, ето тук. И както ще видим, патрициите притежавали по-голямата част от властта и богатството за значителен период от време. Но като преминаваме през републиканския период, плебеите започват да придобиват все повече и повече власт. Много от плебеите също започват да натрупват богатства, а някои патрициански семейства обедняват. Но в по-голямата си част патрициите, те са благородниците, те са сродни на аристокрацията, но плебеите, някои от тях стават богати и силни. Най-вероятно си казваш: "А всички тези други хора?" Можеш да си представиш мъже, които не притежават земя, можеш да си представиш жени, можеш да си представиш роби. И въпреки че превъзнасяме Рим, и има много интересни неща, свързани с Рим, едно от наследствата, които Рим е оставил, на което историците реагират малко по-негативно е това, че Римското общество е било изградено главно върху идеята за робство. Повечето от робите са били хора, които те са поробили, хора, които са победили в други държави. Може да си били хора, които според властите са извършили някакъв вид престъпление. Обществото било изградено върху робство. Имаме голям сегмент от населението, които не са имали права, и са били считани за роби. По-късно започват да получават някои много много основни, елементарни права, но можеш да си представиш, че са като за роб, близо до никакви права изобщо. Други институции, които са се развили през времето на Римското кралство, или институция, която се развила през през времето на Римското кралство, бил Сенатът, Римският Сенат. Под краля, кралят имал най-голяма власт, но когато Римската република бива установена, всъщност в Сенатът е най-голямата власт. Това тук е изображение, което е създадено много по-късно, на Римския сенат. Важно е да осъзнаем, че Сенатът не е бил единствената институция, или единствената позиция в Римската република. Имало е консули. Можем да гледаме на тях като на ръководители, или, ако сравниш със системата на Съединените щати, изпълнителната власт е в ръцете на президента, така че е сходно на президент. Те ръководят правителството. Те са също така и главнокомандващи в армията. Въпреки че консул е била считана за много висока титла, тяхната власт е била доста ограничена. Били са двама по всяко едно време, току що нарисувах двамата консули. Можели да си налагат вето един на друг по всяко едно време, за да предотвратят някой от консулите да получи твърде много власт, и имали само едногодишен мандат. И в рамките на тази една година можели да се редуват ежемесечно кой да бъде по-старшият консул. Така че може да си досетиш, че консулите били ограничени в много, много, много отношения. И въпреки че Сенатът официално трябвало да съветва консулите, на практика това, което Сенатът казвал на консулите да правят, това правели те. Така че друг въпрос е кой получава възможността да е консул и кой да бъде сенатор. В ранните си дни Сенатът бил главно или изцяло патрициански, и с течение на времето, когато плебеите започват да упражняват все по-голяма власт, особено като се насочваме към средната и късна република, Римска република, започваме да имаме все повече богати плебеи в Сената. Но като цяло Сенатът е съставен от аристокрацията. Така че богатите и влиятелни мъже на Рим са в Сената. Как биват избирани за Сената? В ранните дни всъщност консулите са били тези, които са избирали Сенаторите. По-късно, или скоро след това, и през повечето от републикансия период на Рим, имало позиция, наричана цензор, която решавала кой всъщност ще служи в Сената. Друг въпрос, който може да зададеш: кой решава кой да бъде консул, кой цензор, и има много още изпълнителни длъжности, които са наричани магистрати. Това идва от една от комисиите в Римската република, или по-конкретно комисията на центуриите. Комисията на центуриите, която избира консули, старши ръководители, старши магистрати. Можем да кажем, че те са ги избирали. Кой е бил в комисията на центуриите и защо се е наричала комисия на центуриите? Започнало е, когато граждани войници били групирани в групи от по 100, и по определен въпрос, включително кой трябва да бъде избран за консул, тази група от 100 гласува. В зависимост от мнозинството техният представител в комисията ще гласува така. Те не биха избрали представител, който би могъл да прави каквото си иска. Те казват на този представител как да гласува. Ето за това се наричала комисията на центуриите, защото са имали тези групи по 100 човека. Много от тяхната власт е била в това да избират консули и тези други старши магистрати. Но това не е била единствената комисия. Също така имали комисия на трибунала. Това разбивка на римското население, на римското гражданство по групи (by tribe). В нея има и плебеи, и патриции. Това е комисията на трибунала. Също така имали Плебейски съвет, само за плебеи. Също така имали Плебейски съвет. И въпреки че всички тези са се развили с времето, с времето плебеите започнали да получават повече и повече власт, главната идея, особено през Римската република, е че Сенатът е мястото, където важните дебати върху външната политика са се случвали, важни дебати върху това какъв трябва да стане Рим като общество, като република, и евентуално като империя. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България