Жените и семействата в класическите общества

По време на класически период между 600 г. пр.н.е. до 600 г. се развиват множество влиятелни системи на вярвания и се превръщат в по-сложни институции, които са с установени закони, практики или обичаи. Тези институции засягат социалните структури като семейство и брак, които имат голямо влияние върху живота на жените и децата.

През този период жените имат сравнително по-малко власт, отколкото мъжете в същото положение, но те все пак живеят много разнообразен живот. Въз основа на информацията, събрана старателно от първични и вторични източници, ние знаем, че жените упражняват различни степени на свобода и независимост в частния и обществения свят поради различни системи на вярвания, семейни отношения, политически условия и социални класи.

Системите от вярвания, философиите и религиите може и да изглежда, че са свързани само със света на идеите, но те имат значително въздействие и върху ежедневието на хората. С течение на времето идеите се въплъщават в институции, които включват правила и очаквания за това как хората да се отнасят един към друг - особено начина, по който жените живеят в сравнение с мъжете в същото положение и с обществото като цяло.

Например, жените в Китай имат много различни социални роли при конфуцианството и даоизма. Съдейки по неговите писмени правила, даоизмът дава повече свобода на жените да имат активна роля в религията и да вземат решения за техния живот. Писмените правила на конфуцианството ограничават властта на жените по-строго, но не е ясно дали жените всъщност винаги се подчиняват на тези правила. Както при всяка религиозна или морална система, има разлика между правилата и как те всъщност се прилагат.

В много общества основните роли на жените се въртят около майчинството и управлението на домакинството. Докато жените в много различни места и в различно време имат това общо, има съществени разлики в това как жените изпълняват тези роли в зависимост от родствените отношения. Родство е широко понятие, което обхваща фамилните взаимоотношения, като тези на общ произход, кръвна връзка и брак.

Можем да сравним различни родствени отношения в рамките на едно общество. В Китай при Хан силата на една жена в специфично домакинство зависи от това каква е връзката ѝ с мъжете в семейството. Това е илюстрирано в конфуцианския принцип на трите подчинения. Съгласно този принцип първото подчинение на жената е към нейния баща преди тя да се омъжи, към нейния съпруг, докато тя е омъжена, и към нейния син след смъртта на нейния съпруг. В хода на техния живот жените са зависими от своите роднини мъже, но те имат различни нива на власт в зависимост от тяхната възраст и влияние върху мъжете членове на семейството. Майките на влиятелни по-големи синове, например, упражняват далеч по-голям контрол над домакинските дела от новата булка на по-малък син.

По този начин династия Хан разглежда семейството като основна единица. Мъжете са официално главите на семейната единица и имат законна власт върху жените и децата в домакинството. Имперски Рим е сходен в това че pater familias — латински за "баща на семейството" - е законно отговорен за семейната единица.

Интересното е, че и в двете общества жените упражняват някаква правна власт. Например римските жени могат да притежават собственост и да наследяват след смъртта на техните бащи. В Китай при Хан завещанията на жените разкриват, че някои по-стари жени държат собственост, наследяват имоти и управляват бизнеси. Подобно, въпреки строгите закони, и жени от елита, и обикновени жени в имперски Рим редовно купуват и продават собственост с очевидно много малко ограничение на тяхната свобода. Това предполага, че официалните роли на жените не се следват винаги, и че жените упражняват неофициална власт.

Макар двете общества да имат тези прилики, те са различни по други значими начини. Например, докато жените в Китай при Хан са обикновено ограничени в отделни женски пространства, римските домове не са официално разделени. Римските жени са изпращани на задните редове в театри и арени, но те имат по-голяма роля в обществения живот, отколкото жените в сходно положение в Китай при Хан, които са предимно ограничени до частната, домакинска сфера. Това може да се види във факта, че римските жени често вечерят с мъжете и посещават обществени бани, нещо, което на жените в Китай при Хан не им е разрешено да правят.

Тъй като повечето от първичните източници за живота на жените идват от заможни хора, учените не винаги знаят как е протичал животът на семейства, живеещи в бедност. Въпреки това можем да заключим, че съществуват разлики между жените от елита и обикновените жени. В Хански Китай способността да се поддържа голямо домакинство с много членове на семейството е високо ценена, но този конфуциански идеал не е възможен за семейства с по-малко икономически ресурси, които могат да изхранват само ограничен брой хора. Мъже с по-малко пари често продават своите дъщери като слугини и задържат своите по-ценни мъжки деца у дома.

В имперски Рим жените от различни социално-икономически класи се отличават по стил на облекло. Жените с повече социално-икономическа власт носят дълга туника или стола, и широка наметка, наречена пала. Те също носят връзки в косите си. Проститутките носят тоги. Ако жена от по-висока социално-икономическа класа е намерена за виновна за прелюбодеяние, едно от наказанията е да носи тога. Разграничението, което имперското римско общество прави между тези две групи е не само морално; на проститутките и жените от по-ниски социално-икономически нива също така се дават по-малко права, отколкото на жените с по-висок социален статус.