If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Конфуций и Стоте философски школи

Разглеждаме конфуцианството, даоизма и легализма, както и други философии от Периода на воюващите държави в Китай.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Сега ще разкажа за един от най-големите философи и учители в човешката история – Конфуций, на китайски Кон дзъ, което означава Учителят Кон, или Кон Фуци, което означава големият учител Кон. Още веднъж се извинявам за моето произношение. Името Конфуций е латинизирана версия на Кон Фуци. Досещаш се – Кон Фуци става Конфуций. Интересното за Конфуций е, че той живее във време, когато Китай става все по-фрагментиран. В други уроци говорихме за династията Джоу, която е на власт от края на второто хилядолетие преди новата ера. Но времето на Конфуций е краят на така наречения Период на пролетта и есента. Конфуций е живял от 551 до 479 г. пр.н.е. Това е краят на Периодът на пролетта и есента и започва Периодът на сражаващите се царства. Следователно по времето на Конфуций е имало много напрежение между царствата. Хората имали по-малко доверие в централната власт, и както ще видим в този късен Период на пролетта и есента и особено с навлизането в този период на войни, известен като Период на сражаващите се царства, започнали да се появяват много философи, защото защото хората били измъчвани от тези въпроси: Каква е ролята на държавата? Какво означава да си добър човек? Как човечеството да спазва космическия ред? Интересното за Конфуций е, че по неговите собствени думи той не е измислил нищо ново. По-скоро той опитал да възроди някои от традициите на миналото. Някои историци му приписват повече заслуги. Въпреки че Конфуций се обръща към ранната династия Джоу за много от неговото вдъхновение, и той почитал много от традициите на предците, той определено ги съживява и създава много силна филосфия, считана даже за религия, в началото на Периода на сражаващите се държави, и особено, когато започва обединението на Китай при династиите Цин и Хан. И както ще видим конкретно при династията Хан, Конфуцианството се превръща в държавна религия. За да добиеш представа какво проповядвал Конфуций и за неговия живот – той прекарал по-голямата част от живота си като учител и проповедник. Много хора го сравняват със Сократ, въпреки че той е живял преди Сократ. Той едновременно градял кариера като държавен служител, но неговото наследство определено е свързано с учението му. По-голямата част от живота му е преминал в царството Лу в източен Китай. Има три основни теми, които се съдържат в учението на Конфуций. Препоръчвам ти да погледнеш неговите Аналекти (книга с избрани цитати) те са много интересни и ще се запознаеш с повече от тях. Много от тях са свързани с почитане на традициите и уважение към по-възрастните. Ето цитат от Аналектите: "Младият човек трябва да почита родителите си у дома и да уважава по-възрастните извън дома." "Той трябва да бъде искрен и честен, да обича всички, но да познава дълбоко своето вътрешно добросърдечие." "След това, ако има останала енергия, може да изучава литература и изкуства." Много често той говори за това, че ако някой иска да бъде добър гражданин, той първо трябва да бъде добро дете. Трябва да бъде добър син. Той също така говори какво означава справедлив владетел. "Ако управляваш хората с наказание, те ще избягват престъпленията, но няма да имат чувство за срам." "Ако ги управляваш със средствата на добродетелта, на приличието, те ще развият собствено чувство за срам, което ще ги направлява." Както виждаме, моралът и етиката играят важна роля на личностно ниво, както и на държавно ниво за Конфуций, и ние ще говорим за други философии, където това може да не е така силно изразено. Друга много важна тема за Конфуций е самопознанието. Чрез самоусъвършенстване човек може да стане по-добър гражданин, по-добър син, по-добър владетел. "Истинското знание е да познаваш степента на собственото си невежество." "Да учиш без да мислиш е труд на вятъра, а мисленето без знание е опасно." "Когато видиш някой, който заслужава уважение, мисли как можеш да заприличаш на него. Когато видиш някой, който не заслужава уважение, това е изпитание за характера ти." Особено много харесвам тази. "Не налагай на другите това, което самият ти не желаеш." Много близко е до златното правило. Както споменах Конфуций и конфуцианството не са единствените учения през Периода пролет и есен, особено с навлизането в Периода на сражаващите се царства. По това време имало така наречените Сто школи на мисълта, които... този период започва около времето на Конфуций докато династията Цин слага край на Периода на сражаващите се царства, и по категоричен начин обединява Китай. Вече говорихме за конфуцианството, в което се говори за етика, но неговата цел, спомни си, че Конфуций е държавен чиновник. Той е администратор. Той мислел много за това какво означава справледлив владетел. Така че той наистина е бил практичен. Много хора наричат това етична система, но много хора я считат за религия, защото докосва и метафизичното, представата за Небето, и взима назаем много от миналото на Китай. Друг представител на Стоте школи на мисълта, особено с голяма роля в историята на Китай и даже на модерен Китай, включва легалистите. Легалистите били строги прагматици. Те не се доверявали на идеята на конфуцианството за силна вътрешна етика, която да ръководи народите и владетелите. Легалистите били убедени, че е необходима силна, организирана централна държава. Трябва да се направи каквото е нужно, дори това да означава да се притискат силно хората, за да има стабилност, за да е възможно да се управлява. Сигурно се досещаш за контекста, към който се отнася легализмът. Това е Периодът на сражаващите се царства, този много кървав период, в който държавите в Китай били разпокъсани, така че можеш да си представиш тези хора, които били големи реалисти. Те казвали: " Ние имаме това конфуцианско учение." "Имаме тези други философии. Но ни трябват силни, супер централизирани владетели." И в крайна сметка легалистката философия се наложила и се появила династията Цин през 221 г. пр.н.е., а именно на династията Цин е кръстен модерен Китай, и която се счита за първата династия, която действително е обединила Китай по категоричен начин и създала административната и бюрократичната система, които наистина се основават на легализма. Така те успели да сложат край на Периода на сражаващите се царства с помощта на достатъчно власт, централизирана власт в силни владетели, които били много жестоки в подтискането на други народи, за да постигнат стабилност. Забележително е, че появата на династията Цин също така се счита за края на Стоте школи на мисълта, защото започнало преследване на другите философски школи, включително много от последователите на Конфуций. Друга философска школа, като това е само пример, която силно е повлияла Китай, е даоизма. Даоизмът, според даоистките вярвания, произлиза от Лао Дзъ, като историческите сведения за него не са така ясни, както за Конфуций. Но се счита, че е живял горе-долу по същото време. Някои хора го считат повече за легендарна фигура. Даоизмът е обърнат много повече към духовното, отколкото конфуцианството. Ще видиш цитати, че Дао всъщност означава "Пътят". Всичко е свързано с хармонията във Вселената. "Освободен от желание, разбираш тайнството." "Изпълнен от желание виждаш само проявленията." Дао Дъ Дзин. По-късно идва будизмът. Интересно е, че Буда е живял горе-долу по същото време. Отново датите на неговото раждане са спорни в известна степен, както за Конфуций, като той е живял в Североизточна Индия, областта на Непал. Будизмът се заражда в Индия, но си проправя път до Китай, особено в началото на първото хилядолетие от новата ера. В съвременен Китай голяма част от културата, философията и религията са комбинация от конфуцианство в най-голяма степен, но също така от даоизъм и будизъм. Но е имало и други учения. Много интересно учение е моизмът. Препоръчвам ти да прочетеш за него. Всичко се отнася до идеята за всеобщата любов. Всъщност има много сходства, паралели с учението на Христос, както е описано в Евангелията. Но тази идея била счетена за непрактична от много от последователите на Конфуций, и особено от легалистите и Моизмът всъщност не просъществувал дълго след династията Цин. Можем да го тълкуваме, че легализмът позволил на династията Цин да приключи Периода на враждуващите царства и да централизира Китай. Но тази кратко просъществувала династия била преход към династията Хан. Хан овладели административните структури и стабилността на Цин до голяма степен, след което направили конфуцианството държавна философия, даже може да се каже държавна религия. За да оценим важността на конфуцианството за китайската култура, ще завърша с един последен цитат на историка Хюстън Смит: "Макар Конфуций да не е автор на китайската култура – както казах по-горе, дори самият Конфуций казвал, че той самият не е измислил нищо – "той е бил изключителен редактор." Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България