Реч от 1917 г. на сенатора Джордж Норис против въвличането на САЩ във войната

Макар че съм най-категорично и искрено против предприемане на каквато и да било стъпка, която ще принуди страната ни да се включи в безполезната и безсмислена война, която сега се води в Европа, все пак, ако тази резолюция бъде приета, аз няма да допусна моето желание за противопоставяне на приемането ѝ да се намесва по какъвто и да било начин в моите задължения като сенатор или като гражданин в постигането на успех и победа на американските оръжия. Аз с горчивина се противопоставям на въвеждането на моята страна във войната, но ако, въпреки моето възражение, ние се включим, то енергията и цялата ми сила ще застанат зад знамето ни за достигане на победа.

Предложената сега пред Сената резолюция е обявяване на война. Преди да направим тази важна стъпка и докато все още стоим на ръба на този ужасен вихър, ние сме длъжни да спрем и спокойно и разумно да разгледаме ужасните последици от това решение, което ни предстои да одобрим. Ние трябва да помислим по същия начин за пътя, който наскоро изминахме, и да проверим дали сме достигнали нашата съществуваща позиция по начин, който е съвместим с неутралната позиция, която ние твърдим, че заемаме в началото и през различните етапи на тази нечестива и неправедна война.

Няма студент, запознат с новата история, който да отрече, че Великобритания и Германия в редица случаи от самото начало на войната скандално нарушават правата на неутралните кораби и неутралните нации, въпреки съществуващото международно право, което се признава от целия цивилизован свят.

Причината, изложена от президента в иска към Конгреса да обяви война срещу Германия е, че германското правителство е обявило определени военни зони, в които, посредством използването на подводници и без предупреждение, потопява американски кораби и унищожава живота на американски граждани. . . . Първата военна зона е обявена от Великобритания. Тя информира нас и света за това свое действие на 4-ти ноември 1914 г. Зоната стана активна на 5 ноември 1914 г. . . . Тази зона, съгласно декларацията на Великобритания, обхваща цялото Северно море. . . . Първата немска военна зона е обявена на 4 февруари 1915, само три месеца след обявяването на британската военна зона. Германия дава петнадесет дни предизвестие за създаването на нейната зона, която влиза в сила на 18 февруари 1915 г. Германската военна зона обхваща Английския канал и мореплавателните води около Британските острови. . . .

Не е необходимо да се цитират източници, за да докажем, че и двете декларации на военни зони са незаконни и в противоречие с международното право. Достатъчно е да кажем, че нашето правителство е обявило официално, че и двете са незаконни и официално протестира срещу тях. Единствената разлика е, че сме продължили нашия протест пред Германия, докато за Англия сме спрели.

Какви бяха нашите задължения като правителство и какви бяха правата ни, когато се изправихме пред тази извънредна ситуация и обявяването на съответните военни зони? Първо, ние можехме да заплашим и двете страни и бихме могли да започнем война срещу двете нации за нарушение на международното право и намеса в правото ни на неутрална страна. Второ, имахме технически правото да се противопоставим на едната страна и да подкрепим другата. На трето място, съществуваше възможност да обявим и двете страни за незаконни, да ги търпим, като останем неутрални към двете страни, макар и да не се съгласяваме с правотата на техните постъпки. Можеше да кажем на американските собственици на кораби, че въпреки че тези действия са в противоречие с международното право и са несправедливи, ние не смятаме, че провокацията е достатъчна да ни накара да започнем война за защита на нашите права като неутрална нация и следователно американските кораби и американските граждани могат да преминават през тези зони по собствена преценки на опасността и да поемат сами своя риск.

Четвърто, ние можеше да обявим ембарго на всички стоки, изпращани от американски пристанища към кое да е от тези правителства, ако те продължават поддържането на военни зони. Ние можеше да откажем разрешението за отплаване на всеки кораб от американско пристанище към коя да е от тези военни зони. По моя преценка, ако бяхме поели кой да е от тези курсове, ефектите щяха да бъдат краткотрайни. Англия ще бъде принудена да разминира Северно море, за да получи доставки от страната ни. Когато британските мини са отстранени от Северно море, тогава германските пристанища по Северно море биха били достъпни за американските кораби, като Германия ще бъде принудена да прекрати подводната си война, за да получи всички доставки от наша страна в германските пристанища в Северно море.

Има изключително много американски граждани, които смятат, че е наше задължение към човечеството да вземем участие в тази война. Много случаи на жестокост и нечовечност могат да бъдат открити и от двете страни. Хората често са предубедени в преценката си поради симпатия и интереси. Според мен това, което трябваше да поддържаме от самото начало, беше най-строг неутралитет. Ако го бяхме направили, аз не вярвам, че щяхме да бъдем на ръба на война, както в момента. Имахме право като нация, ако пожелаем, да прекратим неутралитета си по всяко време. Имахме технически правото да уважим английската военна зона и да пренебрегнем германската военна зона, но ние не може да направим това и да останем неутрални.

Аз няма за какво да споря с този, който желае страната ни да остане неутрална. Въпреки че много хора са водени от егоистични мотиви и надежди за печалба, не се съмнявам, че в много случаи това, което смятам, че е неразбиране на реалната ситуация, произтича от факта, че много честни, родолюбиви граждани считат, че ние трябва да се включим в тази война, и съответно подкрепят президента в желанието му да обяви война на Германия. Мисля, че такива хора се заблуждават в своето решение и до голяма степен са били подведени за истинската история и истинските факти от почти единодушното желание за натрупване на богатство, създадено от прекия финансов интерес от участието ни във войната.

Ние сме дали назаем стотици милиони долари на съюзниците в този спор. Независимо, че такова действие е юридически законно и признато от международното право, не се съмнявам, че огромната сума пари назаем на съюзниците ни ще има основна роля за постигането на обществените настроения в полза на страната ни, но също и в посока, която ще доведе до това всички облигации да имат стойност сто цента за долар и плащането на всеки дълг ще бъде осигурено. По този начин, а също и чрез други средства, с които тези хора не само правят милиони от войната в производството на боеприпаси, и т.н., и които може да се очаква да направят милиони повече, когато страната ни се включи в тази катастрофа, много от големите вестници и новинарски агенции на страната са били контролирани и включени в най-голямата пропаганда, която света някога е познавал, за създаване на настроения в полза на войната.

Сега се иска американските граждани се бъдат използвани като застрахователни полици, които да гарантират сигурната доставка на оръжия на воюващите нации. Огромните печалби на производителите на военно оборудване, борсовите посредници и дилърите на облигации се очаква да нарастнат още повече с включването ни във войната. Това ни доведе до настоящия момент, когато Конгресът, призован от президента и подкрепен от изкуствени настроения, е на път да обяви война и да хвърли нашата страна в най-голямото човешко изтребление, което светът някога е виждал.

За илюстрация на позициите на притежателя на облигации и борсовия посредник, желая да прочета откъс от едно писмо, написано от един член на Нюйоркската фондова борса до неговите клиенти. Този писател казва:

Тук виждаме позицията на Уолстрийт. Виждаме човек, който представлява класа от хора, които ще бъдат проспериращи, ако ние се оплетем в тази война, които вече са направили милиони долари и които ще направят много стотици милиони повече, ако ние се включим във войната. Тук имаме студенокръвно твърдение, че войната носи благоденствие на тази класа от хора, чиято гледна точка представя този писател.

Без съмнение, той представя мнението на Уолстрийт и на хиляди хора другаде, които виждат само доларите, идващи към тях чрез обработката на акции и облигации, които ще бъдат необходими в случай на война. "Канада и Япония," казва той, "са във война и са по-проспериращи от всякога."

На кого войната носи просперитет? Не на войника, който срещу щедро обезщетение от 16 долара на месец поема върху раменете си мускет и отива в окопа, където да пролее кръвта си и да умре, ако е необходимо; не на разриданата вдовица, която чака завръщането на разкъсаното тяло на съпруга си; не на майката, която плаче след гибелта на своето смело момче; не на малките деца, които треперят от студ; не на момичето, което гладува; нито на милионите майки и дъщери, които ще отнесат разбитите си сърца в гроба. Войната не носи просперитет на по-голямата част от обикновените и родолюбиви граждани. Тя повишава цената на живота на тези, които се трудят и тези, които вече трябва да полагат цялото си старание да запазят душата и тялото си заедно. Войната носи просперитет на брокера-комарджия на Уолстрийт - на тези, които вече са в притежание на повече богатство, отколкото могат да оценят или да използват.

Отново, този автор казва, че ако не се включим във войната, "това всъщност ще се отрази добре, защото програмата за подготовка за евентуална защита ще компенсира в голяма степен загубата на печалби от действителната война." Тоест, ако не може да имаме война, то поне нека отидем в тази посока дотолкова, доколкото е възможно. Ако не можем да имаме война, нека плачем за допълнителни кораби, допълнително оръжие, допълнителни боеприпаси и всичко останало, което ни доведе колкото е възможно по-близо до ръба на войната. И ако започне войната, дали мъже като тези ще нарамят мускет и ще отидат в окопите?

Тяхната цел е да има война и в подготовката за война да направят пари. Човешкото страдание и жертва на човешкия живот са необходими, но Уолстрийт изчислява само доларите и центовете. Мъжете, които ще водят битки, хората, които ще направят саможертви, са тези, които няма да са включени в сметката на този голям просперитет, който той предрича. Борсовите посредници няма, разбира се, да отидат на война, защото целта на войната е печалба, и затова те трябва да останат в офисите си на Уолстрийт да споделят този голям просперитет, който твърдят, че войната ще донесе. Доброволецът-офицер, дори служителят с повиквателните няма да ги намерят. Те ще бъдат скрити в техните дворцови офиси на Уолстрийт, седнали зад махагонови бюра, покрити с изрязани купони--купони, замърсени с пот на честен труд, купони, оцветени с майчините сълзи, купони, обагрени в кръвта на техните ближни.

Ние предприемаме днес една стъпка, изпълнена с несметни опасности. Ние започваме война под командването на златото. Ние ще рискуваме да жертваме живота на милиони наши сънародници, така че други сънародници да могат да превърнат жизнената им сила в пари. И дори и да не пресечем Атлантическия океан и да не отидем в окопите, ние ще натрупаме дълг, който много поколения след нас ще трябва да платят. Неродените още милиони ще се прегърбват в мъки, за да платят за ужасната стъпка, която сега сме на път да предприемем.

Ние сме готови да заложим на богатството в един ужасен мандат. С нашите действия ние ще причиним страдание на милиони наши сънародници и сред последиците ще бъдат вероятно милиони убити наши братя, милиони плачещи жени с разбити сърца, милиони деца ще страдат от студ и милиони момичета ще умрат от глад - и всичкото това, защото ние искаме да се запази търговското право на американските граждани да доставят боеприпаси на воюващите нации.