Инвазия на Залива на прасетата

Преди да се впуснем в подробности за Операцията в Залива на прасетата искам да съм сигурен, че разбираме обстановката в Куба и САЩ, която довежда до операцията. И така, в края на 50-те години Куба е контролирана от ето този човек тук - Батиста. Той е диктатор, подкрепян от правителството на САЩ. За да се добиеш представа що за човек е, нека видим какво е казал за него Джон Ф. Кенеди през 1963 г. Това е след като Операцията в Залива на прасетата и Кубинската ракетна криза вече са се случили. Той не харесвал особено и Фидел Кастро. Но като знаем това, да видим какво казва Кенеди. То е доста обективна оценка на това какъв е Батиста като диктатор на Куба. Джон Ф. Кенеди казва: "Не мисля, че има друга страна на света, включително всички колонии, в която икономическата колонизация, униженията и експлоатацията да са по-лоши от тези в Куба, което от части се дължи на политиките на страната ми по време на режима на Батиста. До някаква степен, като че ли Батиста е въплъщението на редица грехове на САЩ. Сега трябва да платим за тези грехове." Кенеди, с оценката си на миналите събития, смята че Батиста не е добрия човек и не е било добра идея САЩ да подкрепя толкова корумпиран диктатор толкова дълго време в Куба. Това е Батиста, този, който се вози заедно с американски генерали на парад, при свое посещение в американската столица. Както се сещаш, той не е много популярен управник в Куба и през 1959 г. срещу него избухва революция, която завършва с успех. През 1959 г. избухва революция, водена от ето този човек – Фидел Кастро. А това са двамата му доверени мъже - Раул Кастро и Че Гевара ето тук. Те успяват да превземат Куба. Те са част от едно националистическо революционно движение. Така, това, което те правят..., а те са с ляв политически уклон от самото начало, хората предполагат, че те вероятно са комунисти или мними комунисти. Но дори от момента, в който идват на власт те започват да изземат земи, които са кубинска частна собственост, а някои от тях са притежавани и от САЩ. В своя защита, те най-вероятно биха казали, че това богатство и частна собственост са придобити незаконно по времето на Батиста. Те изземат доста частни земи, голямо количество частна собственост, което кара хората да си мислят: "Хей, това не е просто националистическа революция, а и комунистическа революция" Сигурно може да си представиш, че голяма част от кубинците, емигрирали в САЩ, са главно хора от средната класа и горните прослойки на средната класа, образовани кубинци, които наистина се страхуват от това, което Фидел Кастро прави, изземайки земята и собствеността на хората. Така се заражда едно общество от кубински изгнаници, съсредоточено във Флорида и основно Маями. Това общество е доста недоволно от Фидел Кастро. Прескачаме в 1961 г., когато Кенеди става президент. Той е избран в началото на 1961 г. Сега отиваме в април 1961 г., когато Кенеди е президент само от няколко месеца. Но можеш да си представиш, че това е многослойна ситуация – от една страна са всички кубински изгнаници - горна средна класа, образовани, средна класа, кубински изгнаници, които мразят Фидел Кастро. Той им отнема земите, за да ги превърне в нещо, което изглежда като лява държава. Всичко това се случва в контекста на Студената Война, САЩ се страхуват от появата на нови комунистически страни. А изглежда, че Фидел Кастро е комунист, така че Щатите решават, въпреки факта, че има толкова много изгнаници, които искат да го изгонят, САЩ вероятно искат да го изгонят само защото е комунист и се страхуват, че той ще се сприятели със Съветския Съюз. Та във връзка с кубинските изгнаници и ЦРУ, а това тук е директора на Централното Разузнаване по време на управлението на Кенеди или поне в началото на управлението му, това е Алан Дълес, брат му е Джон Фостър Дълес, бивш министър на външните работи на САЩ, на когото е кръстено летището Дълес. Те решават, че искат да свалят Кастро, но искат да го направят така, че да не изглежда, че Щатите са нашествениците. Това, което правят, е следното - планират нападение, в което взимат кубински изгнаници, събират 1400 мъже, които се записват да бъдат нещо като част от подкрепена от ЦРУ и САЩ армия, която да нападне Куба и да свали Фидел Кастро. А голяма част от всичко това се базира на предпоставката, можеш да си представиш, че това се случва и във войната в Ирак, че ЦРУ и американския президент се обкръжават със хора, които искат да им представят оптимистичен сценарии и им казват: "Вижте, ние представляваме исканията на останалата част от Кубинския народ", казват "Ако разпалим революция, Фидел Кастро ще бъде свален." В действителност, обаче, поне в този момент от времето в началото на 60-те, Фидел Кастро e доста популярен сред кубинците, най-вече сред бедните хора, които са нямали земя и са подкрепяли своя нов народен водач. Не знам каква е популярността му сега, но по онова време, той най-вероятно е доста по-популярен, от колкото изгнаниците и ЦРУ са карали Кенеди да вярва че е. Та те планират атаката, Кенеди казва "О, ако се отървем от Фидел Кастро, това значително намалява възможността да има една комунистическа държава срещу бреговете на Флорида." Та те планират нападението си, и, знаеш ли, то си е съмнително по начало, защото те все пак не искат да изглежда като официално американско нападение, а искат да го направят да изглежда като чиста кубинска контра-революция и до някаква степен, това наистина обърква всичко и го прави да изглежда, а и всъщност си е съмнително, защото те правят нещо, което не е това, което е наистина. Начина, по които се развива нападението е следният – до 15 април, сега навлизаме в подробностите на атаката, американците имат 1400 изгнаника. Имат няколко кораба и самолета и ги маркират. Всъщност, те или са махат старите знаци, така че да не личи, че са американски кораби и самолети или слагат фалшиви знаци на кубинската армия, с идеята това да предизвика объркване предполагам. Та на 15 април 1961 г., запомни, че това е само няколко месеца след началото на управлението на Кенеди, започват атаки по въздух, които излитат от Никарагуа и отиват в Куба. А целия замисъл на тези въздушни нападения е да отслаби Кубинските въздушни сили, в подготовка за предвидената инвазия на 1400-те изгнаници. И така, имат 8 самолета, 8 бомбардировача, които тръгват от Никарагуа и бомбардират Кубинска база в покрайнините на Хавана и една база в близост до сегашния Гуантанамо Бей. Целта е да се унищожат кубинските въздушни сили. Оказва се, че не успяват да го направят. Отново да напомня, това се случва със самолети, маркирани като част от кубинските въздушни сили. Имаме 8 самолета, които бомбардират. Един от тях е свален. Девети самолет излита от Никарагуа,нарочно надупчен, за да изглежда все едно е бил уцелен от противовъздушни оръжия, който отстъпва към Флорида. Предполагам идеята на всичко това е да изглежда все едно е имало кубински пилот, който излита от Куба или някак излиза от Куба с кубински самолет, и се опитва да разруши кубински самолети, а след това отстъпва в Щатите. Това е впечатлението, което искат да оставят. Не е много ясно дали кубинците всъщност са се хванали. Когато това се случва през 1961 г., почти всички го смятат за американско нападение. Сега прескачаме в нощта на 16 април, а през цялото това време всички очакват американска атака. Всичко това води до заключението, че това не е добре организирана последователност от събития. Добре се знае, че някои от изгнаниците не са толкова дискретни за инвазията, колкото е трябвало. Новината стига до съветското разузнаване и кубинците са знаели, че се готви нападение. Та на 16 април има фалшива атака за отвличане на вниманието, ето тук има лодки "за примамка" с високоговорители по тях, с които се пускат звуци от изстрели, за да предизвикат объркване. Те успяват временно да приковат вниманието на Кастро, защото кубинците са предупредени и очакват атака всеки момент, но това не е истинското нападение, това е вечерта на 16 април. С идването на сутринта на 17 април, виждаме и истинското нападение. Виждаме 1400-те кубински изгнаници със подкрепа от ЦРУ и САЩ (но всичко това е скрито), които нахлуват в Куба при Залива на прасетата. Накратко, това е нападение, което не протича добре. Причините са лошото планиране и некомпетентност в някои етапи на нашествието. Инвазията е започва на 17 април. До 19 април, атакуващите сили или котра-революционните сили от 1400 кубински изгнаници, са изтласкани до плажовете. В по-голямата си част, всъщност малко над 100 души са убити, а над 1000 от нашествениците са пленени и впоследствие екзекутирани. По-късно същата година Фидел Кастро сключва сделка със САЩ, според която той предава на Щатите пленените изгнаници в замяна на един милион долара под формата на помощи, запаси и други. Това, поне от военна гледна точка, е пълно поражение за Щатите и както може би предполагаш, след тази случка хората в САЩ започват да търсят виновници. ЦРУ и изгнаниците обвиняват Кенеди, казвайки, че той не бил склонен да направи необходимото за едно истинско нашествие. Той не искал да осигури необходимото въздушно подкрепление след началото на нашествието. Не искал да отдели повече американски войници, когато започнало да става ясно, че нашествието не отива в правилната посока за изгнаниците. Кенеди, на свой ред, обвинява ЦРУ. Той казва "Вижте, това просто беше изпълнено и планирано некомпетентно." Той казва също, "Дадохте ми различни грешни сведения, казахте ми, че веднъж започне ли нашествието, ще има повсеместно презрение към Фидел Кастро, което ще предизвика бунт, което така и не се случи." Ето цитат на Джон Ф. Кенеди след нашествието в Залива на Прасетата: "Първият съвет, който ще дам на наследника на поста си, е да следи генералите и да отбягва чувството, че само защото са военни, мнението им по военни въпроси трябва да значи нещо." Това го казва Джон Ф. Кенеди след нашествието в Залива на прасетата. Можеш да се поровиш и да разберете кой вероятно е бил прав в случая. Но в крайна сметка, цялата тази операция води до негативни последствия за Щатите. Тя засилва контрола на Фидел Кастро над Куба. Той смята: "Това беше най-доброто, на което са способни Щатите. Огромно разочарование за тях". Това му позволява да затвърди контрола си. Това, също така, го кара да стане открит комунист. Преди Операцията в Залива на прасетата, той се опитва да накара Щатите да го харесват до някъде, въпреки че те не биха го подкрепили, защото иззема частната собственост и понеже води доста лява политика. Но след Операцията в Залива на прасетата, той определено се сближава със Съветския Съюз. Също така стана доста по-открит за това, че е Куба е марксистко-ленинска комунистическа страна. Страхът на Кастро от бъдещи нашествия на САЩ е сред предпоставките до Кубинската ракетна криза, която се състои в това, че СССР разполага балистични ракети с ядрени бойни глави в Куба, в близост до САЩ. Тази операция постила пътя за всички тези събития, които в крайна сметка не са благоприятни за Щатите. Преведено на български език от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България.