If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Карибската криза

Карибската криза. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Преди да навлезем в детайли за Кубинската ракетна криза е важно да разберем световната обстановка през октомври 1962 г. През 1959 г., в Куба се случва революция, водена от Фидел Кастро, който е водач на Комунистическата партия там. Куба е комунистическа държава, намираща се в близост до Съединените щати. Това е в разгара на Студената война. На Съединените щати, чиято стратегия е ограничаване, не им се нрави това. Ето защо през 1961 г., САЩ, ЦРУ, администрацията на президента Кенеди се опитват да използват кубинкси бежанци в изгнание, хора, които са напуснали Куба, опитват се да ги подкрепят да се върнат и да завземат Куба при Залива на Прасетата. Но цялата операция не е добре планирана. Подкрепата за кубинците в изгнание, контра-революционерите, тези, които се опитват да премахнат Кастро - ето това представлява този полвинчат опит. Това е голям провал. Така, инвазията при Залива на Прасетата през 1961г. е провал. В резултат на това, Джон Ф. Кенеди изглежда слаб. Както и ЦРУ. И никой от американска страна не изглежда изобщо компетентен, заради този провал. На всичкото отгоре сме по средата на Студената война, запомнете това. Всъщото време, ако погледнем какви ги върши САЩ около Съветския съюз, те започват да позиционират ракети, през втората половина на 50-те, през 1961 г. и 1962 г. - започват да позиционират балистични ракети със среден обхват в Турция и Италия. Ето тук са били разположени. Важното е, че сега тези ракети могат да достигнат големи населени места в Съветския съюз за минути, за 10 до 20 минути, мисля. 16 минути е продължителността на най-дългия им полет. И в ситуация, в която и двете страни имат ядрени оръжия, я има тази идея, че може би ако си способен да достигнеш другата страна по-бързо, тя няма да има възможност за ответен удар, и може би няма да го има това гарантирано взаимно разрушение. Ето защо и цялата тази идея да разположиш ракетите си колкото се може по-близо до врага така че те да могат да достигнат населените места, стратегическите центрова на врага, колкото се може по-бързо. Ако погледнете в интернет, можете да намерите местата, където са били разположени ракетите и къде са били изградени площадките, и кога са започнали да функционират. Ето това са тези в Италия, ето точно тук, близо до тока на италианския ботуш. И така, имаме тази обстановка - САЩ са изглеждали слаби след операцията при Залива на Прасетата. Изглежда, че са искали да премахнат Кастро, но не са били способни да го направят. Не са били способни, защото са подходили леко нелепо. И в същото време, можете да си представите, че Съветския съюз изобщо не е бил във възторг от това САЩ да поставят тези ракетни установки толкова близо до населените им места. Ракети, които могат да достигнат населението много лесно. Сега, превъртаме лентата бързо напред до октомври 1962 г. и цялата Кубинска ракетна криза ще се случи в рамките на 13 или 14 дни през октомври 1962 г. На 14-ти октомви, САЩ изпращат U2 разузнавателни самолети над Куба. Ето това тук е U2 разузнавач. Това е U2 самолет. И правят снимки, които изглеждат ето така. На следващия ден, на 15-ти октомври, се появяват анализаторите на ЦРУ. И според анализаторите: "Ето, това изглежда като ракетни установки ето там. Изглежда като ракетни установки, които са били изградени в Куба, установки изградени в Куба." И изведнъж, изглежда, че Съветския съюз използва Куба да прави същото, за което САЩ използват Турция и Италия, да позиционира ракетни установки точно срещу бреговете на САЩ - балистични ракети, които могат да достигнат всеки от стратегическите населени центрове, особено тези на Източния бряг или Централния запад на САЩ. И така, до 16-ти - само 2 дни след като са били направени снимките. На 15-ти ги анализират и съобщават на Държавния департамент за тях. На 16-ти, съобщават на президента Кенеди за тях, и Кенеди свиква среща на Изпълнителния комитет. По това време все още не се е наричал "ИзКом" Представлявал е група от специални съветници - подгрупа на Съвета за национална сигурност и други съветници, които на практика стават "мозъка" на операцията да измислят както да правият по отношение на тази криза. Защото изведнъж има държава, която САЩ не харесва да и е съсед - комунистическа държава - държава, съпричастна на Съветския съюз. Изведнъж тази държава има ядрени ракети. И изглежда това да са оръжия за нападение. Тези оръжия са създадени с цел да ударят първи врага. Отново - ако бъдат изстреляни от Куба, може би могат да атакуват, може би могат да унищожат САЩ преди САЩ дори да имат възможност да отговорят. Това наистина сериозно плаши администрацията на Кенеди. Ето защо те започват да мислят какво могат да направят и рано Е, няколко неща - Могат просто да се обадят и да разговарят със Съветския съюз относно това и на кажат: "Хей, това не ни харесва. Защо не размонтирате вашите ракети?" Но те не вярват, че това би имало някакво особено влияние върху Съветския съюз. Особено защото по това време Съветския съюз смята, че Кенеди е слаб в момента. И за да знаем кой е бил на чело на Съюза по това време, бил е Хрушчов (Ето това тук е Хрушчов). И той дори е правил коментари до там, че мисли, че Кенеди е млад и наивен, и може би дори твърде интелектуален, за да играе истински добра игра на котка и мишка. Ето защо САЩ рещават, че в тази ситуация трябва да изглеждат силни. И така, единствените истински опции на масата са: може би да блокират Куба, като това може да бъде цялостна блокада, така че да включчва и икономическа блокада. Но това обикновено се смята за обявяване на война, защото до голяма степен това води до глад в страната. Друга опция за САЩ (защото се е смялато за недопустимо тези ракети изобщо да бъдат разположени там, и че трябва да бъдат преместени от Куба), другата опция е да се предприеме въздушна атака на ракетните установки. И накрая, най-крайната стъпка би била наистина да се атакува Куба. Очевидно, това съвпада с желанието на САЩ да няма комунистически режим толкова близо до границите й. Това е ситуацията, която Кенеди и неговият екип обмислят. И наистина, още в началото, в първите дни, по-голяма част от екипа съветва Кенеди, че трябва да предприемат цялоста атака срещу Куба. Смятат, че това би било единственото нещо, което Съветския съюз би приел сериозно, и ще покаже, че САЩ са сериозни относно ситуацията. И не мислят, че Съветския съюз наистина би се опитал да започне бойни действия в Куба, толкова далеч от собствените си граници. Но Кенеди, вероятно гледайки реалистично, осъзнава "Добре. Те може и нищо да не направят в Куба, и може и да ни позволят да премахнем Кастро и поставим нов режим там. Но те могат да отвърнат на удара, всъщност най-вероятно ще отвърнат на удара в Европа, по-точно в Берлин, вероятно в Германия като цяло. Така че, за да махнем тези неща от Куба, ще трябва да жертваме много в Европа. И още, всеки конфликт между САЩ и Съветския съюз може лесно да ескалира до ядрена война". Това са всички опции на масата. И САЩ са във висока степен на готовност. Подготвят се за всяка една от тези възможности, защото не знаят наистина какво ще се случи. Армията, въздушните сили, военноморските сили, започват мобилизация. Така че само с няколкочасово предупреждение, всяка от тези опции можело да се осъществи. До 22-ри, Изпълнителният комитет (точно в този момент формално става официална група, която съветва Президента) и на 22-ри, Кенеди най-накрая излиза с позицията на САЩ за това какво се случва. А преди това, за уточнение, на 18-ти октомври, Кенеди има среща, срещн се е с Министъра на външните работи, с Министъра на външните работи на Съветския съюз Андрей Громико (сигурен съм, че произношението ми е ужасно) И тогава за първи път Кенеди прави изказване "Хей, вие имате всички тези оръжия за нападение..." Докато Громико настоява, че "Не, те са само оръжия за отбрана." И за повечето хора отбранителни оръжия означава неща като ракето земя-въздух, неща, които могат да спрат самолети. Не ракети земя-земя, не нещо, което може да атакува цяла страна. Но ще видим, че в бъдещи писма от Хрущчов, може би те наистина са възприемали тези ракети като нещо защитно. Но избързваме. Това се случва на 18-ти, и по някакъв начин води до това, че Кенеди и американците се дразнят на руснаците, защото изглежда като че ли американците твърдят: "Вижте, ние добре знаем, че имате ракети там", но Громико твърдяли "Не, това са само защитни оръжия - нищо, за което да се тревожите. Защо вземато това толкова на сериозно?" На 19-ти, САЩ е под висока степен на тревога. И започва да мисли за всички възможности. На 22-ти, ИзКом е сформиран официално. Но което е по-важно, Кенеди произнася реч, в която изразява позицията на Съединените щати. И сега ще я прочета: "За да се възпрат тези нападетелни натрупвания, се въвежда стриктна карантина на всякакво нападателно военно оборудване което се доставя до Куба. Всички кораби от всякакъв тип, които са насочени към Куба от която и да е държава или пристанище, ако бъдат хванати да превозват оръжия за нападение, ще бъдат върнати обратно. Тази карантина ще бъде наложена, ако е необходимо, на други видове товари и кораби. В този момент обаче ние не отричаме правото на необходимости, които са жизненоважни, както Съветския съюз се опита да направи с блокадата на Берлин през 1948 г." И така, позицията на администрацията на Кенеди получава малко по-различен отенък. Тяхното мнение е: "Не можем да наложим пълна блокада. Първо, това е обявяване на война; второ, това в голяма степен е нехуманно. Защо да караме кубинския народ да гладува? Това, което ще направим, е да проверяваме товарите, които отиват към Куба. Ние ще инспектираме само неща, които мислим, че съдържат оръжия, и ще връщаме само тези кораби, които наистина правят това." Но на 24-ти, се получава телеграма от Хрушчов, която казва: "Ако трезво претеглите развилата се ситуация, без да се поддавате на страстта, ще разберете, че Съветския съюз не може да не отрече пристрастните искания на Съединените щати - и че Съветския съюз вижда тази блокада като агресия, и че нашите кораби ще са инструктирани да игнорират блокадата." И така, играта на котка и мишка започва. Съединените щати отвръщат "Вижте, това е недопустимо. Ние ще ви спрем да изпращате оръжия до Куба." На 24-ти, Хрушчов казва "Кои сте вие да ни казвате какво да правим?", и намеква също и това, че "Момент, вие вече имате неща построени в Италия и Турция, не твърде далеч от нас. Как смеете да..." - (разбирате, нали, и те го наричат блокада, въпреки че Съединените щати го наричакт карантина) - "това е агресия и ние ще я игнорираме." И така, и двете страни казват "Не ни интересува какво ще направите. Ние ще направим това, което трябва да направим." И през цялото време докато напрежението между двете страни расте, целият свят заема различни позиции, като държавите публично изразявам мнение кой е прав и кой не е. И така, наистина сме близо до ръба на голям сблъсък между Съветския съюз и Съединените щати. Може да прочетете книгата "13 дни - Робърт Кенеди" както и да гледате филма "13 дни" (който всъщност не е по книгата). Но и двете дават добра представа какво точно се е случило по това време. И преминаваме бързо напред до 25-ти, когато Кенеди на практика отговаря "Вижте, това са нападателни оръжия и те изискват отговора, който съобщих. Надявам се, че вашето правителство ще предприеме необходимите стъпки да позволи възстановяване на първоначалната ситуация." Добре, това което той казва е, "Вижте, ние трябва да направим това. Това са оръжия за нападение. Не можем да толерираме тези оръжия да са толкова близо до Съединените щати. И в резултат на което, на 25-ти карантината е въведена в действие. И веднага е оспорена. Съединените щати започват да инспектират някои кораби. Опитват се да проверят един кораб, който е успял да им се измъкне. И така, въпреки че и Съветския съюз разбират играта на котка и мишка, отстъпват. Те връщат 14 кораба. И най-доброто предположение е, че тези 14 кораба вероятно са превозвали някакъв вид оръжие. И въпреки че публично всички представят много силни позиции, зад кулисите се наблюдава леко поомекване на позициите. Превъртаме набързо до 26-ти, когато Хрушчов на практика изпраща първото си предложение. И тук е интересното. Защото според Хрушчов (и това е изключително интересно писмо за четене. Доста е дълго, затова няма да го чета цялото, а вие може да използвате URL адреса ето тук точно. Изключително интересно писмо. Може би ще направя цяло видео само за да прочета писмото.) Хрушчов говори за тънката разлика според него в това кое е оръжие за нападение и кое е за защита. Той неоткрито и недиректно признава, че ракетите са там. Че това не са просто някакви неопасни оръжия. Но в своето писмо, той намеква, че той би ги използвал като оръжия за защита. Хрушчов казва "Вижте, момчета, вие вече се опитахте да отстраните Кастро. Ние гледаме на Кастро като на съюзник. Ние мислим, че поставяйки тези оръжия тук, е по-малко вероятно вие да можете да остраните Кастро, защото ще се страхувате от тези оръжия." Хрушчов на практика....Хрушчов казва "Ние нямаме намерение да използваме тези оръжия да ви атакуваме без причина. Ние просто ги слагаме тук просто, за да защитим един от нашите съюзници." Той казва, че това е причината. Това е причината те да поставят тези оръжия там на първо място. Той един вид казва, "Вижте, вие организирахте Залива на Прасетата. Вие бяхте тези, които изстреляхте първия куршум. Сега ние просто се защитаваме." Най-вероятно това е причината. Друга причина за това, което са направили - и това най-вероятно е и по-стратегическата причина - е, че Съединените щати вече имат тези ракети насочени към Съветския съюз в Турция и Италия. И Съветския съюз просто искат да се изравнят. Те просто искат да поставят ракети в близост до САЩ, в някоя съюзническа страна, от гледна точка на Съветския съюз. На 26-ти, първото предложение на Хрушчов, предадено чрез телеграмата, гласи: "Ако Президентът и правителството на Съединените щати гарантират, че САЩ самата няма да участва..." - "гаранции" (Ще подчертая това в различен цвят) - "гаранции, че САЩ няма да участва в атака срещу Куба, и ще възпре други от подобни действия" - най-вероятно става дума за кубинските имигранти - "...ако приберете обратно бойните си кораби, това веднага ще промени всичко. Не говоря от името на Фидел Кастро, но мисля, че той и правителството на Куба ще обявят демобилизация и за хората това ще означава да се върнат обратно към спокоен труд. В резултат на това и въпросът с - (и разбирате, комунистите винаги говорят за "труд") - "в резултат на това и въпросът за въоръжението ще отпадне, тъй като щом няма заплаха, оръжията за тежест за всяка нация." И така, в това първо предложение дошло по телеграфа, той казва: "Вижте, момчета, ако обещаете да не нападате Куба, ако дадете гаранции, че няма да нападнете Куба, тогава ние на практика ще "развалим" всичко. Ще се подчиним на желанията ви." И точно това изказване тук ни кара да мислим, че техният основен интерес за поставянето на тези ракети е бил да защитят Куба - така че САЩ да не се опитват да премахнат комунистите от там. Но на следващия ден, Хрушчов прави публично изказване, където леко променя тона си. Сега той казва, че ще спрат ситуацията в Куба, само ако САЩ премахнат ракетите си от Италия и Турция. Та така, той изпраща леко противоречиви сигнали. Първото му изказване е малко по-меко: "Вижте, момчета, вие само обещайте, че няма да нападате Куба и ние ще се изтеглим от там." Второто изказване е: "Не, не. Ние ще премахнем нашите ракети от Куба, само ако вие премахнете вашите ракети от Италия и Турция." И на същия ден, един разузнавателен самолет U2 е свален над Куба. Това е моментът, когато и двете армии са в пълна готовност. И е наистина много опасна ситуация. И това е направено от - решение взето от командир на Съветската армия там на място. (Хрушчов всъщност не е искал това да се случи.) И за щастие на (предполагам) света, САЩ не се възползват от това само като причина да започнат война. Според тях: "Може би е инцидент. Ако това се случи отново, тогава ние ще го използваме като предтекст за война." За щастие това не води до незабавна война със Съветския съюз. Но администрацията на Кенеди все още се чуди: "Кое от тези е по-сериозно, кое от тези искания Съветския съюз наистина прави? Това е доста по-значително искане. Те и двете неща ли искат? И най-накрая, на 27-ми е взето решението, че: "Хей, нека да се престорим, че дори не знаем, че ние американците дори не знаем за второто искане, което иска повече, и нека да отговорим само на първото искане." На практика Кенеди се съгласява с Хрушчов, и казва: "ОК, ще изпълним първото ви искане. Ще се съгласим да не нападаме Куба, ако премахнете ракетите си." Това, което се случва след това И това поставя Хрушчов в странна ситуация. (Защото това е нещо, което той е препоръчал. Но те са го игнорирали там.) Но чрез задкулисни канали, САЩ казва "Добре, ние официално се съгласяваме с това." Чрез задкулисни канали, администрацията на Кенеди казва: "Също така ние ще разбираме, ще имаме разбиране относно ракетите в Италия и Турция." "Вижте, това не е част от сделката, но разбираме какво казвате и вероятно ние вероятно ще ги премахнем." А това, което Съветският съюз не знае по това време, е че американците планирали, че тези ракети в голяма степен по това време са били вече излезли от употреба. Защото САЩ вече имат ракети "Поларис", които се изстрелват от подводници. И очевидно, подводниците могат да изстрелват неща много по-близо до бойното поле и са много по-трудни за проследяване. Те не могат да бъдат наистина следени и всякакви такива неща. Така че САЩ в някаква степен се съгласяват с това. И го правят тайно. Цялата работа е в това, че нито една от страните не иска да изглежда, че все едно се предават. Нито една от страните не иска да изглежда слаба. Но на 28-ми, най-накрая е постигнато споразумение. И така, публично, първото предложение на Хрушчов е прието и от двете страни - Хрушчов и САЩ. Хрушчов се съгласява да премахне - да не изпраща повече оръжия, и да разформирова оръжията, които вече са там, и американците се съгласяват да не нападат Куба. Можете да си представите кой е големият победител тук. Големият победител е най-вероятно Фидел Кастро, защото през цялото време той е параноичен, че САЩ планират друга атака срещу него. А сега, поне публично, те заявяват, че не могат да го нападнат. А ако го направят ще изглежда, че се отмятат. А тайно, САЩ се съгласяват да премахнат ракетите си от Турция и Италия. Не искат да направят това публично, защото би изглеждало, че са слаби. А и би изглеждало, че Съветския съюз е способен да предприеме тези агресивни действия. И чрез това, те успяват да измъкнат нещо от Съединените щати. Което всъщност и се случва. Те успяват да Предприемайки тези действия, те успяват да накарат САЩ да премахне ракетите си от Турция и Италия. Но САЩ искат да изглеждат силни. За Кенеди има - е, винаги има наближаващи избори. Особено след Залива на Прасетата, той се нуждае да изглежда като силен водач. В известна степен това е заслуга на Хрушчов. Той един вид преглъща собствената си гордост и позволява публично да изглежда, че е загубил преговорите. Пред публиката изглежда, че той не получава нищо в замяна на това че отстъпва, но реално той получава. Просто не полувача публично признание за това. Но това е доста сериозно. Защото това е ситуацията, в коята Съветския съюз и САЩ стигат най-близко до ръба на военен сбъсък по време на Студената война.