If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:7:00

Видео транскрипция

През втората половина на 30-те години на XX век ставаме свидетели на една агресивна Германия, ръководена по това време от националсоциалистите. През 1935 г. Германия официално съобщава намерението си да превъоръжи армията си. Причината, поради която това е важно е не, че новината за въоръжаването се появява изневиделица. Националсоциалистите се заемат с този въпрос още със завземането на властта през 1933 г. Но сега се чувстват достатъчно сигурни, за да обявят публично своите намерения - което е и друг начин открито да покажат презрителното си отношение към Версайския договор, според който броят на германската армия е ограничен до 100,000 души. Така, стигаме до 1936 година 1936 г., ако си спомняш друга клауза от Версайския договор забранява на Германия да окупира Рейнската област - областта в жълто ето тук. Тази клауза всъщност препотвърждава сключените още през 1925 година договори от Локарно, в които Германия сама се съгласява да не окупира областта. Но през 1936 година Хитлер решава да пренебрегне всичко това и да окупира Рейнската област. Антантата, разбира се, не са щастливи от този факт. Най-вече англичаните. Но въпреки това решават, че това не е причина за война. Затова и не търсят отговорност от Германия. Така, стигаме до 1938 година, в която германската агресия набира пълна сила. През март 1938 г. е държавният преврат, организиран от националсоциалистите в Австрия, който сваля австрийското правителството и дава възможност на Германия да обедини двете държави. Значи, имаме анексирането на Австрия от Германия -- протекло без пролята капка кръв. В Австрия националсоциалистите се радват действително на широка обществена подкрепа. Основана е националсоциалистическа партия. От много години насам много от австрийците подкрепят идеята за потенциално обединение с Германия. Австрия [е била] и е, в основата си, немско-говоряща държава. През март този "аншлус" или присъединяване става факт. И, ако си спомняш, това също е забранено с Версайския договор. С този си ход германците съвсем открито пренебрегват Версайския и Сенжерменския договор, който е еквивалентен на Версайския, но сключен между съюзниците и Австрия. Така, значи имаме присъединяването на Австрия към Германия. През 1938 г., и по-конкретно през септември, Хитлер и националсоциалистите демонстрират интерес към присъединяването и на немско-говорящото население в Чехословакия. В този регион, ето тук в розово, имаме многобройно немско-говорящо население. Тези области са известни под общото название "Судетска област". И така, следвайки политиката на мирно отношение към Германия, Франция, Великобритания и Италия, Италия е съюзник на Германия, но Франция и Великобритания, в частност, не желаят да се противопоставят на Германия. И така, през септември 1938 година, те сключват Мюнхенското споразумение, където не са допуснати представители на чехословашкото правителство. С това споразумение те разрешават на Германия да присъедини този регион ето тук -- Судетската област. Вследствие на присъединяването на на значителна част от населението на Чехословакия Германия поема и значителна част от индустриалната мощ на Чехословакия, това в крайна сметка през ранната 1939 г. териториите, които са част от днешна Чехия - тази област ето тук, всичко това се превръща в протекторат на Германия. Получава и названието "протекторат Бохемия и Моравия". С други думи Бохемия и Моравия стават част от Германия. Годината е 1939. Така, през 1939 г., ставаме свидетели на това, как нацистка Германия за пореден път през последните четири години пренебрегва Версайския договор като разширява армията си, окупира Рейнската област, присъединява Австрия. А сега, и се разширява териториално. С Мюнхенското споразумение на тях действително им се разрешава да присъединят немско-говорящото население на Чехословакия. В крайна сметка, Германия превзема Бохемия и Моравия -- територии, които са част от днешна Чехия. Този модел на поведение, тази агресивна външна германска политика допусната и толерирана от другите европейски сили, и най-вече от Великобритания, получава названието "политика на умиротворяването". Очевидно думата "умиротворяване" означава, че някой е ядосан за нещо, а вие не желаете да го ядосвате още повече -- просто го оставяте да прави това, което намери за добре -- това е, най-просто казано, случващото се тук. Погледнато от съвременна перспектива е лесно да се твърди: "Хей, виж! Те оставиха Германия да експандира все повече и повече, да стане все по-агресивна, и германците -- все по-сигурни в себе си. Това в крайна сметка ще доведе и до Втората световна война." Но по това време, не трябва да забравяш, е бил все още жив споменът от Първата световна война. И никой е нямал интерес да започва нова. И така, въпреки че от днешна гледна точка, е лесно да се твърди, че Англия в лицето на Невил Чембърлейн, министър-председател на Великобритания в периода от 1937 до 1940 година, е отстъпила и разрешила на Германия и на Хитлер да набере увереност, което в крайна сметка ще доведе до окупацията на Полша от нацистите през есента на 1939 година. Но това е лесно да се твърди от днешна гледна точка. Но през 1939 г. сме свидетели на една агресивна Германия, Германия, която не е спряна от останалите европейски сили. Като резултат, през септември 1939 година Германия и Съветския съюз се споразумяват да си поделят Полша, което позволява на Германия да я окупира в началото на септември същата година. Това, може да се каже, е "последната капка, която прелива чашата" и началото на нападението над Полша. Окупацията на Полша, което поставя и началото на Втората световна война. Преведено на български език от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България.