If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:7:00

Видео транскрипция

През втората половина на 30-те години на XX век ставаме свидетели на една агресивна Германия ръководена по това време от националсоциалистите. През 1935 Германия официално съобщава намерението си за предвоенна подготовка. Причината, поради която това е важно е не, че новината за въоръжаването се появява изневиделица. Националсоциалистите се заемат с този въпрос още със завземането на властта през 1933. Но сега се чувстват достатъчно сигурни, за да обявят публично своите намерения -- което е и друг начин открито да покажат презрителното си отношение към Версайския договор, според който броят на германската армия е ограничен до 100,000 души. Така, стигаме до 1936 година 1936, ако си спомняте друга клауза от Версайския договор забранява на Германия да окупира Рейнската област -- областта в жълто ето тук. Тази клауза всъщност препотвърждава сключените още през 1925 година договори от Локарно, в които Германия сама се съгласява да не окупира областта. Но през 1936 година Хитлер решава да пренебрегне всичко това и да окупира Рейнската област. Съюзниците, разбира се, не са щастливи от този факт. Най-вече англичаните. Но въпреки това решават, че това не е причина за война. Затова и не търсят отговорност от Германия. Така, стигаме до 1938 година, в която германската агресия набира пълна сила. През март 1938 е държавният преврат, организиран от националсоциалистите в Австрия, който сваля австрийското правителството и дава възможност на Германия да обедини двете държави. Значи, имаме анексирането на Австрия от Германия -- протекло без пролята капка кръв. В Австрия националсоциалистите се радват действително на широка обществена подкрепа. Основана е националсоциалистическа партия. От много години насам много от австрийците подкрепят идеята за потенциално обединение с Германия. Австрия [е била] и е, в основата си, немско-говоряща държава. През март този "аншлус" или присъединяване става факт. И, ако помните, това също е забранено с Версайския договор С този си ход германците съвсем открито пренебрегват Версайския и Сенжерменския договор, който е еквивалентен на Версайския, но сключен между съюзниците и Австрия. Така, значи имаме присъединяването на Австрия към Германия. През 1938, и по-конкретно през септември, Хитлер и националсоциалистите демонстрират интерес към присъединяването и на немско-говорящото население в Чехословакия. В този регион, ето тук в розово, имаме многобройно немско-говорящо население. Тези области са известни под общото название "Судетска област". И така, следвайки политиката на мирно отношение към Германия, Франция, Великобритания и Италия, Италия е съюзник на Германия, но Франция и Великобритания, в частност, не желаят да се противопоставят на Германия. И така, през септември 1938 година, те сключват Мюнхенското споразумение, където не са допуснати представители на чехословашкото правителство. С това споразумение те разрешават на Германия да присъедини този регион ето тук -- Судетската област. Вследствие на присъединяването на на значителна част от населението на Чехословакия Германия поема и значителна част от индустриалната мощ на Чехословакия, това в крайна сметка през ранната 1939 териториите, които са част от днешна Чехия - тази област ето тук, всичко това се превръща в протекторат на Германия. Получава и названието "протекторат Бохемия и Моравия". С други думи Бохемия и Моравия стават част от Германия. Годината е 1939. Така, през 1939, ставаме свидетели на това, как нацистка Германия за пореден път през последните четири години пренебрегва Версайския договор като разширява армията си, окупира Рейнската област, присъединява Австрия. А сега, и експандира териториално. С Мюнхенското споразумение на тях действително им се разрешава да присъединят немско-говорящото население на Чехия. В крайна сметка, Германия превзема Бохемия и Моравия -- територии, които са част от днешна Чехия. Този модел на поведение, тази агресивна външна германска политика допусната и толерирана от другите европейски сили, и най-вече от Великобритания, получава названието "политика на умиротворяването". Очевидно думата "умиротворяване" означава, че някой е ядосан за нещо, а вие не желаете да го ядосвате още повече -- просто го оставяте да прави това, което намери за добре -- това е, най-просто казано, случващото се тук. Погледнато от съвременна перспектива е лесно да се твърди: "Хей, виж! Те оставиха Германия да експандира все повече и повече, да стане все по-агресивна, и германците -- все по-сигурни в себе си. Това в крайна сметка ще доведе и до Втората световна война." Но по това време, не трябва да забравяте, е бил все още жив споменът от Първата световна война. И никой е нямал интерес да започва нова. И така, въпреки че от днешна гледна точка, е лесно да се твърди, че Англия в лицето на Невил Чембърлейн, министър-председател на Великобритания в периода от 1937 до 1940 година, е отстъпила и разрешила на Германия и на Хитлер да набере увереност, което в крайна сметка ще доведе до окупацията на Полша от нацистите през есента на 1939 година. Но това е лесно да се твърди от днешна гледна точка. Но през 1939 сме свидетели на една агресивна Германия, Германия, която не е спряна от останалите европейски сили. Като резултат, през септември 1939 година Германия и Съветския съюз се споразумяват да си поделят Полша, което позволява на Германия да я окупира в началото на септември същата година Това, може да се каже, е "последната капка, която прелива чашата". и началото на нападението над Полша. Окупацията на Полша, което поставя и началото на Втората световна война.