If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако използваш уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Движения за независимост през 20-и век

Антиколониалните движения за независимост в места като Индия, Алжир и Нигерия набират сила и жънат успехи през 20-ти век, особено след края на Втората световна война. Движение на необвързаните държави.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Както видяхме в други уроци, това е карта на европейските колонии, особено на западноевропейските колонии в по-голямата част от света в началото на 20-ти век преди Първата световна война. Виждаш значителните владения на французите, не само в Африка, но и в Индокитай. Виждаш, че британците имат значителни владения в Африка и също така в Азия. Германия, Белгия и Италия също имат империалистически владения. През Първата световна война картата на Европа се променя значително, и в други уроци сме разглеждали, че един от основните резултати, поне по отношение на империализма е, че Австро- Унгарската империя се разпада, като променя картата на Източна Европа; разпада се и Отоманската империя, като голяма част от Близкия Изток остава под контрола на британците и французите, и разбира се Русия напуска Първата световна война и преживява болшевишката революция през 1917 г. и се превръща в Съветски съюз. В периода след Първата световна война започваме да виждаме, че започват да набират сила движения за независимост, тъй като тези имперски структури се разпадат. През 1922 година Египет става независим от Великобритания. Ирак, който от векове е част от Османската империя, е под британски контрол след Първата световна война, и през 1932 година получава независимостта си. После започва Втората световна война, която е изключително травматичен период, не само за Европа, но и за целия свят. След края на Втората световна война продължават да набират сила различни антиколониални движения за независимост. Индонезия първоначално е холандска колония, но през Втората световна война попада под контрола на Япония като част от нейните имперски владения. През август 1945 година японците са бомбардирани при Хирошима и Нагазаки, което слага край на Втората световна война. Индонезийците успяват да обявят своята независимост в този момент от Нидерландия. После между 1944 и 1946 година още владения, които първоначално са част от Османската империя, но след Първата световна война са преминали под контрола на французите и британците – Сирия, Йордания получават независимост. Сирия от Франция и Йордания от Великобритания. През 1947 г. е независимостта на Индийския субконтинент. Това е една забележителна борба, начело с Мохандас Ганди, известен с прозвището Махатма Ганди, "махатма" означава "душа". Това е мирна съпротива, която довежда до независимост. Субконтинентът е разделен на днешните Пакистан и Индия. Областите, където преобладават мюсюлмани, стават Пакистан и можеш да видиш този регион на запад, а този регион на изток по-късно ще получи независимост през 1971 г. и ще стане Бангладеш. Областите, където има индуистко мнозинство, стават Индия. Това не е чисто разделение, защото има някои територии, така наречените княжески държави – области, където мнозинството не е ясно определено, които остават спорни. Кашмир, дори до ден днешен, е такъв обект на спорове между Индия и Пакистан. Голяма част от индийския субконтинент е много смесен, като някои области са 60% индуистки и 40 % мюсюлмански, или обратно. Това става причина за едно от най-големите преселения в човешката история като брой на хората, преминаващи границите, а понякога става доста партизански и доста кърваво. Но дори след това Индия все още е една от най-големите мюсюлмански държави. Основателят на Пакистан Мухамад Али Джина и индийският министър-председател са активни членове на движението за независимост, това е Джавахарлал Неру, който ще стане прочут с Движението на необвързаните държави, новоосвободените държави, които не искат да вземат страна по време на Студената война, като всъщност той създава понятието "Трети свят", което сега се свързва с развиващите се страни, но при създаването си е означавало, че те не искат да са в първия свят като съюзници на западните капиталистически държави, не искат да са част от втория свят като съюзници на комунистическия блок. Те са искали да са част от независимия трети свят. В края на 40-те и в началото на 50-те години има движение за независимост и във Френски Индокитай. Тези държави после стават Северен Виетнам, Южен Виетнам, Лаос и Камбоджа, като там значителна личност е Хо Ши Мин, който ще стане много известна личност, когато Френско-индокитайската война прерастне във Виетнамската война, която ще въвлече САЩ в нея като част от стратегията на Студената война за възпиране. През 1950 година виждаме значителни движения за независимост в цяла Африка. През 1951 година Либия получава независимост. От 1956 до 1958 година Тунис, Мароко, Гана и Гвинея получават независимост. Искам да отбележа специално за Гана, която отначало се казвала Злания бряг. Първият президент и министър-председател Кваме Нкрума е един от основателите на Организацията за африканско единство. Той мечтаел за свят, в който тези африкански държави, които са получили независимост, да се обединят, виждал, че Африка ще има много повече влияние, ако е обединена, отколкото ако е разединена. Така че той бил голям привърженик на идеите на пан-африканизма. Движенията за независимост се усилват значително през 60-те години. 1960 година е година на много от движенията за независимост, и както виждаш тук по-голямата част от Африка е независима в края на 60-те години. Тук в синьо са изброени френските колонии, които са получили независимост в този период. В цвят "сьомга" са британските колонии, а в жълто са белгийските колонии. Ще има още промени през следващите няколко десетилетия, но светът започва да изглежда доста подобно на начина, по който изглежда днес. Сега ще завърша с реч на Джавархалал Неру, произнесена във Вашингтон през 1956 година, в която изразява неговото желание за необвързаност. "Опазването на мира е основната цел на политиката на Индия. В изпълнение на тази политика ние избираме да следваме пътя на необвързване в никакви военни или други пактове или съюзи." Необвързаността не означава пасивност на ума или действието, липса на вяра или убеждения, тя не означава примирение с това, което ние считаме за зло. Това е позитивен и динамичен подход към проблемите, пред които сме изправени. Вярваме, че всяка страна има правото не само на свобода, но също и да избира своята собствена политика и начин на живот." Това е много важно, защото, спомни си, той изнася тази реч във Вашингтон, където ще се радват да подкрепи западния блок, капиталистическите страни, които са начело със САЩ, но след като са се борили толкова силно за своята независимост, много от държавите като Индия не са готови да загубят тяхната автономност и да се съюзят с по-влиятелните държави. На финала на това видео ще те оставя с един интересен въпрос, или серия интересни въпроси. Защо голяма част от света придобива независимост през втората половина на 20-ти век? Дали империалистическите страни вече не са имали енергията или властта, или волята да контролират тези колонии? Дали нещо е станало в психологията на тези хора, те са минали тази ужасна война, и са разбрали, че не искат повече да контролират съдбините на другите народи? Дали се дължи на ефикасността на някои от тези движения за независимост, като например движението за ненасилие на Ганди? Или може би някои по-груби битки за независимост, като това, което се случва в Алжир срещу французите? Излишно е да казвам, че светът е фундаментално променен в този период от време. В началото на 20-ти век имаме империалистически свят, предимно контролиран от западноевропейските сили. След две жестоки войни империализмът свършва и се появява светът такъв, какъвто го познаваме днес. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България