Международни човешки права

"Ние считаме тези истини за видни от само себе си, че всички хора са създадени равни че те са дарени от своя cъздател с някои неотчуждаеми права, че сред тези права са живот, свобода, и стремеж към щастие." Това е откъс от Декларацията за независимост на САЩ, а САЩ продължава с конституцията си, която е ратифицирана през 1789г., за да стигне до създаването на Закон за правата. Мнозина биха посочили Просвещението като вдъхновение за тези идеи. Томас Джеферсън, който написва Декларацията за независимостта, цитира фигури като Лок, който е сред най-големите мислители на човечеството. На този ранен етап нациите поне включват такива думи в Декларациите си за независимост и в своите Конституции. Въпреки това обаче, 20-ти век е един от най-кървавите векове в човешката история. Имаме Първата световна война, в която по груби сметки умират 17 милиона души. През Втората световна война – 50 до 80 милиона души загиват, някои конкрeтно заради конфликта, но много други заради липсата на храна и глада. Китайците са много засегнати. Над 15 милиона умират по време на японската окупация на Китай. Идеята за геноцид се появява, първо с геноцида на арменците в отслабената османска империя, където над 1 милион души се смята, че са убити а след това през Втората световна война имаме Холокоста, където са убити между 6 и 11 милиона души, грубо 2/3 от еврейското население в Европа и много други. Руската империя, а по-късно Съветският съюз много сериозно страдат през първата половина на 20ти век. Само през Първата световна война загиват 3 милиона руснаци. Малко след войната идва известния се руски глад, който убива 5 милиона души. После в началото на 30-те години имаме съветския глад, при който загиват от 5 до 7 милиона души. Смята се, че това се е случило заради опитите на Сталин за колективизация на земеделието. В края на 30-те години следва чистката на Сталин, при която той преследва политическите си опоненти, и се смята, че е убил поне 3 милиона души. Тези неща били толкова шокиращи за планетата, че хората опитват да ги предотвратят за в бъдеще. През 1920 г. след травмата от Първата световна война е основано Обществото на народите . То било опит да се предотвратят подобни неща в бъдеще с разговор между народите и сътрудничество, така че да не влизат във война, особено с мащаба на Първата световна война. Очевидно е обаче, че този опит бил неуспешен, и идва Втората световна война, в която умират още повече хора, след която се основава малко по-стабилната Организация на обединените нации, отново с идеята за насърчаване на диалог между народите с цел предотвратяване на подобни травми върху планетата. По-рано в новосъздадената програма на ООН беше идеята да се преразгледат схващанията на Просвещението, идеите за правата на човека, които да се заложат в един международен закон. През 1948 г. се появява Всеобщата декларация за правата на човека, изготвена от Обединените нации, която е опит да се създаде универсална декларация на тези права, до които всички хора да имат достъп. Ще представя откъси от нея и ще погледна за неща, които са ужасно близки до идеите в Декларацията за независимост на САЩ, до тези в конституцията на САЩ или пък до идеите на Просвещението. Това е част от встъплението. "Като взе предвид, че признаването на достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни и неотменими права, представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света. Като взе предвид, че пренебрегването и неуважаването на правата на човека доведоха до варварски деяния, които потресоха съвестта на човечеството" – спомни си, че Втората световна война току-що е приключила. "..и че създаването на един свят, в който хората ще се радват на свобода на словото и убежденията си и ще бъдат свободни от страх и лишения бе провъзгласено за най-съкровения стремеж на човека." Следователно сега Общото събрание провъзгласява тази Всеобща декларация за правата на човека като обща мярка, към постигането на която трябва да се стремят всички народи и държави. Може би си мислиш: " Защо изобщо е трябвало да пишат това?" Помисли върху това: Документи като конституциите на различни държави, особено Съединените щати, се прилагат само в тези държави, а сега имаме опит да се напише, да се легализира нещо, което да се прилага за всички човешки същества, на цялата планета, и ето само някои от 30-те члена на тази декларация, на тази Всеобща декларация за правата на човека. "Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си . в дух на братство." Тук наистина се усеща прилика с някои от идеите на Лок през Просвещението, за които сме говорили в други видеа. "Bсеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази декларация без никакви различия, основани на раса цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение." Това е интересно, защото въпреки че започнах това видео с Декларацията за независимост на САЩ и дискусия за конституцията, робството в Съединените щати продължава още над 80 години след написването на Декларацията за независимост. Жените не са имали право да гласуват до началото на 20-ти век. Така че освен, че това е всеобща декларация за цялата планета, опитът всъщност цели също да изясни нуждата тя да се прилага на всички. Всеки има право на живот, свобода и лична сигурност. Никой не трябва да бъде държан в робство или крепостничество: Никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране. Всеки човек, който е обвинен в престъпление, има право да бъде считан за невинен до доказване на неговата вина." Още веднъж срещаме идеи, които са много подобни на това, което виждаме в конституции като тази на САЩ. "Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията. Всеки човек има право да изразява свободно мнението си и да се изразява." Много прилича на първата поправка на конституцията на САЩ. "Всеки човек има право на свобода на мирни събрания и сдружения. Никой не трябва да бъде принуждаван да участва в дадено сдружение. А член 21 е особено интересен. "Всеки човек има право да участва в управлението на своята държава пряко или чрез свободно избрани представители." "Всеки човек има право на достъп, при равни условия, до обществените служби на своята страна. Волята на народа трябва да бъде основата на властта на правителството." Това е сериозно изявление. То заявява позицията, че всеки човек на планетата ще може да живее в демокрация и да участва в демокрация. Комисията, която е написала тази декларация, е председателствана от Елинор Рузвелт, съпругата на Франклин Рузвелт. Това е карта на държавите, които са гласували за тази декларация и това са държавите, оцветени в зелено. Въздържалите се просто решават да не гласуват за декларацията и това са държавите, оцветени в оранжево. И после са малкото, които са гласували против. Държавите, оцветени в сиво, не са били част от Обединените нации по това време. Интересен въпрос възниква, докато гледаш тази карта, а именно защо определени държави имат желание да гласуват за декларацията, и защо други решават да се въздържат по това време. Тези членове на декларацията говорят за хора, които имат право да участват в демокрация, да бъдат равноправни, че всички хора са равни, а в много от тези държави хората нямат еднакви права. Наблюдава се жестока дискриминация на места като Южна Африка например. В много от тези държави няма демокрация, но въпросът е в по-широки мащаби тук. Хубаво е да можеш да напишеш тези чисто идеалистични идеи, но до каква степен те биха имали последствия, и до каква степен всъщност те могат да бъдат приложени? Може да се цитират неща като движението за граждански права в Америка, което повтаря някои от идеите, които са създадени за Всеобщата декларация за правата на човека. Може би те спомагат движението за граждански права или пък движението за граждански права щеше да се случи независимо от това, което Обединените нации прави. В същото време обаче имаме идеи като апартейд. Расизъм и дискриминация в Южна Африка има от началото на колонизацията. Но точно по това време, когато декларацията е приета, възниква официалната политика на апартейд, на дискриминация и сегрегация, подкрепяни от правителството, на предотвратяване на смесването на расите, която влиза в сила и продължават през цялото време до 1991 г. И така някой може да каже, че вероятно нещата биха били по-зле без Всеобщата декларация за правата на човека, или пък вероятно Всеобщата декларация за правата на човека реално не е в състояние да повлияе на неща като тези. В много от държавите по света, не само онези, оцветени в оранжево, но често в много от зелените също, продължаваме да виждаме неща, които се случват в противовес на идеите за всеобщи човешки права. Дори ако ООН приеме някакъв закон и ако една държава не желае да застане зад него, тогава какви действия могат да предприемат другите държави? Икономически действия, може би санкции, военни действия, но до каква степен всъщност хората наистина желаят да правят това? Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България