Арабия след Първата световна война

В началото на Първата Световна Война Великобритания вече имала влияние в Близкия Изток. Египет вече бил британски протекторат. Това става официално в началото на Първата световна война и те не получават своята независимост до 1922 година. Британците не им я дават просто така, те се борят за нея, те въстават срещу британското управление и печелят, така че през 1922 г. имаме независим Египет. Кувейт също е британски протекторат през 19-ти век и те не получават своята независимост до 1961 г. Знаем, че британците желаели да получат помощта на арабите, да убедят арабите да въстанат срещу османците, за да могат да се бият срещу тях на фронтовете в Палестина, Синай и Месопотамия. По-точно те се опитали да убедят този господин, Хюсеин Бин Али, който по това време, в началото на Първата световна война, е шариф на Мека. За да го убедят, те му обещали нещо. Имаме цяло видео за кореспонденцията на Хюсеин и Макмеън. В замяна на неговата помощ те му обещават независима арабска държава, която ще включва цялата тази територия, освен може би тази област тук. С това обещание от страна на британците, той се съгласява да включи силите си в арабския бунт, да въстане и да помогне на британците. От там нататък през 1916, когато имаме арабския бунт, той се провъзгласява за крал на Хиджаз. Малък урок по география, това тук е Хиджаз. Намира се на западния бряг на Арабския полуостров, където се намират много влиятелните градове Мека и Медина. Може би се чудиш какво е станало с Хиджаз. Не е ли целият този регион тук Саудитска Арабия? Да, точно така. Нещо се случило скоро след като той се провъзгласил за крал на Хиджаз през 1916 г. Една друга група, саудитите в област Наджд, която се намира ето тук, през 1925 г. те успешно превземат Наджд и имаме Ибн Сауд, който се провъзгласява за крал на Наджд и Хиджаз от 1926 г. до 1932 г. По-късно той ги съединява в Саудитска Арабия и става първият крал на Саудитска Арабия до 1953 г. Така се появила Саудитска Арабия. Нека продължим. Нека се върнем на Първата световна война. Имаме въстанието на арабите. Хюсеин Бин Али се обявява за крал на Хиджаз. Двама от неговите синове активно съдействат в британската битка срещу османците. Този тук е Фейзал бин Хюсеин. Бин Хюсеин буквално означава син на Хюсеин. Този тук е Абдула. В края на войната, разглеждахме това в урока за кампаниите в Синай, Палестина и Месопотамия, обединените британски и арабски сили успяват да навлязат в това, което днес е северна Сирия. Те успяват да навлязат в това, което е днешен северен Ирак. Както може би се досещаш, арабите желаят след войната да основат своя държава. Но те са малко несигурни по отношение на бъдещето си заради някои неща, които се случили по време на войната. Знаем, че докато британците се опитвали да убедят Хюсеин бин Али да въстане срещу османците, те имали тайно споразумение с французите, споразумението Сайкс-Пико, да разделят цялата тази територия между британците и французите. Но те не говорели за независима държава на арабите. Няколко години по-късно, през 1917 г., все още по време на войната, имаме декларацията на Балфур, според която британците смятали да основат държава за евреите. Месец по-късно, всъщност в края на този ноември 1917 г. руснаците обявяват публично споразумението Сайкс-Пико. Всичко това кара арабите да се чувстват несигурни. Те получават уверение от британците, че това не е много сериозно споразумение, те трябва просто да продължат да се бият за тях. Така че в края на войната те искали да получат това, което им се дължало. Фейзал бин Хюсеин присъства на Парижката мирна конференция през 1919 г. През 1919 г. имаме Парижката мирна конференция. И само да поясня, по това време не било очевидно че ще възникне това, което имаме днес, конфликтът между Израел и арабските народи. Фейзал бин Хюсеин искал да се свърже със световната Ционистска организация, с надеждата, че те ще му помогнат да основе независима арабска държава. Той не мислел, че те ще основат независима еврейска държава, но си казал, че ако те смятат да имат родина тук, за да получат тази родина ще трябва да подкрепят независима арабска държава, и той може би ще им изпрати маслиново клонче. Това тук е цитат от Фейзал бин Хюсеин. По това време той се опитвал да получи подкрепа за независима арабска държава, която, както се опитвал да докаже, му била обещана в кореспонденцията между баща му и Макмеън. Това е Фейзал. "Ние, арабите, силно симпатизираме на ционисткото движение." "Нашата делегация тук в Париж е напълно запозната с предложението, изложено вчера от ционистката организация на Мирната конференция и го считаме за умерено и уместно. Ние ще направим всичко по силите си, доколкото ни засяга, да помогнем, и приветстваме евреите сърдечно с добре дошли у дома. Очаквам с нетърпение и моят народ също е нетърпелив за бъдеще, в което ние ще ви помогнем и вие ще ни помогнете, така че страните, които ни интересуват, да могат да заемат местата си в общността на цивилизованите народи в света. Но той излага това изискване, че ще направи това, защото искал тяхната подкрепа за независима държава и той излага това изискване, че ще ги подкрепи, ще подкрепи декларацията на Балфур само ако той получи независима държава. Това, което той наистина искал, е независима държава. Той изрично подчертава, че ако той не получи независима държава, всичко, което е казал, няма да се случи. Така че през 1920 г. имаме Севърския договор. Оказва се, че споразумението Сайкс-Пико имала много повече тежест, отколкото това, което Макмеън обещал на Хюсеин, защото според Севърския договор тази област била разделена съгласно Споразумението Сайкс-Пико. Тук горе цялата тази област била дадена на Франция, те го нарекли мандат, по същество било окупация от Франция, но те го нарекли мандат. Антантата искала да се нарича така, така че не изглеждало сякаш Франция получавала нещо. Мандат е един вид, че трябва да се помогне на тези хора да основат държава, да основат институции, така че евентуално да получат независимост. Антантата искала да изглежда така, сякаш централните сили и османците не им давали нищо, не им давали тази територия, а им давали повече отговорности. Няма нужда да казвам, че те искали да окупират тази територия, така че когато Фейзал бин Хюсеин се обявил за крал на Сирия през 1920 г., те го отстранили. Той нямал възможности да се бори с това отстраняване. Тази област тук, това съответства на Споразумението Сайкс-Пико и цялата тази област тук станала британски мандат. В земите на днешен Ирак имало въстание през 1920 г., те смятали, че ще получат своята независимост. Те били свободни от османците, но внезапно британците се появили и взели властта. Така че през 1920 г. имаме въстание срещу британците. Британците започнали да осъзнават, че е много скъпо да се опитват да задържат контрола, може би трябва да назначат някого. Пак ще могат да запазят това като протекторат, като територия под мандат, ако назначат някой арабски лидер за крал на региона. Те назначили Фейзал бин Хюсеин за крал на Ирак. Той е крал на Ирак под протекцията или влиянието на британците от 1921 г. до 1933 г., когато те най-накрая получават своята независимост през 1932 г. от британците. Когато биват отстранени от Сирия, неговият брат Абдула, син на Хюсеин бин Али, става крал на Йордания. По-късно те получават независимост през 1946 г. след Втората световна война, и той става крал на Йордания. Сирия и Ливан не получават своята независимост до края на Втората световна война. Ливан получава независимост през 1943 година, Сирия получава независимост от французите през 1946 г. И знаем, че мандатът на Палестина, който британците запазват, продължава да бъде критична точка по време на Втората световна война и по-късно след основаването на държавата Израел малко по-късно, тя става много конфликтна точка в международните дела. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България