Кампании в Синай, Палестина и Месопотамия

Досега бяхме фокусирани основно върху Европа и може да кажеш: "Но защо тогава се нарича Първа световна война? Не трябва ли да бъде Първа европейска война?" В действителност, особено понеже основните европейски сили имали империи в целия свят, това е било световна война. Най-важните фронтове са били Западният фронт и Източният фронт, но е имало много, много, много други фронтове, много други сражения. Много от тях са спомогнали за оформяне на модерния свят, особено на света в двайсети век. Имало е военни действия в Африка между различните колонии, които империите имали в Африка. Имало е фронт в Кавказ между Османската империя и Русия. Япония също е участвала в Първата световна война на страната на Съюзниците. Тя не е била един от основните играчи в ПСВ, но е осигурявала морска подкрепа, помагала е срещу някои от германските колонии в Тихия океан и Китай. Сега в това видео искам да разгледаме това, което в известен смисъл са най-интересните кампании, няколко кампании през Първата световна война, които са помогнали за оформянето на съвременния облик на Близкия изток и до голяма степен държавите, които виждаме днес и много от конфликтите в наши дни в Близкия изток в някаква степен могат да се свържат с това, което е довело до Първата световна война, и това, което се е случило след Първата световна война. И само за да дам контекст, този целият регион ето тук, това което се счита като Близък Изток днес, особено Арабия, е било всъщност под Османска власт. Османската империя е губела властта си през столетията преди двайсети век, особено ако разгледаш Арабския полуостров. Той не е бил под пряка османска власт. Било е много трудно да се управляват различните арабски племена там. Египет по това време, в началото на Първата световна война, е бил окупиран от британците в края на 19-ти век, започнала е британската окупация на Египет, те са го подчинили на практика. И в началото на Първата световна война Египет официално е протекторат на Британската империя. Египет, по всички стандарти, е британско владение. Египет е от голямо стратегическо значение по това време. Всъщност той продължава да има голямо стратегическо значение заради Суецкия канал, който се намира ето тук. Този канал е построен през 1869 година от французите, като свързва Средиземно море и Червено море. За да осъзнаеш неговата важност, трябва да разгледаш картата с по-голям мащаб. Най-бързият начин да се стигне от Европа с кораб в Червено море и в Арабско море и до Индия, която е била важна част от Британската империя, или за да се стигне още повече на изток, до Индийския океан и до Далечния изток. Той има много, много голямо стратегическо значение. Това става причина за различни военни кампании. Често те се наричат общо Близкоизточни кампании, или се разделят понякога на кампания в Синай и Палестина и кампания в Месопотамия. Месопотамия се намира в днешен Ирак. Това е Синайският полуостров, част от днешен Египет. Палестина през 1914 г., това, което тогава се считало като Палестина, сега е част от Израел, част от Западния бряг, част от ивицата Газа и част от Ливан. Както ще видиш, всички тези държави, които сега съществуват като отделни държави, Ливан, Йордания, Сирия, всички те са очертани и оформени от това, което се случва през Първата световна война и след края на Първата световна война. Когато отидем в началото, в самото начало през 1914 г., британците се настаняват ето тук, в южния край на Месопотамия. В хода на войната те продължават да се движат на север по течението на река Тигър. Те се придвижвали все повече на север. В края на войната те всъщност те са завладели това, което можем да разглеждаме като днешния Ирак. В по-голямат си част това е била една много успешна кампания на британците, макар да са имали и някои по-сериозни неуспехи. По-точно в края на 1915 г. британците са били спрени при Кут. Те всъщност били обградени от Османската империя в 147-дневна обсада. След 147 дни те трябвало да се предадат. Те са гладували там. Не са получавали доставки. Измирали са от болести. Това всъщност е снимка на индийски войник след обсадата на Кут, след като са победени от османците, след като са се предали. Въпреки че Месопотамската кампания е била успешна за британците, обсадата на Кут е записана в британската военна история, или световната военна история като едно от най-големите унижения за британската армия, когато толкова много войници е трябвало да се предадат. Те буквално са гладували до смърт. И искам да подчертая, че сега ще говоря за съюзниците на британските войски, но в Близкоизточните кампании, в кампаниите в Синай и Палестина и в кампанията в Месопотамия индийските войски, които са били част от британската империя, са играли важна роля, особено в кампанията в Месопотамия, както и австралийските и новозеландските войски. Когато говорим за британски войски, имаме предвид различни националности, които са били част от Британската империя. През 1918 г. те успели да завладеят голяма част от територията на днешен Ирак, което бихме могли да наречем Месопотамия. От друга страна, предполагам, че можем да кажем от египетската страна на кампанията, първите няколко офанзиви били за османците. Те казали: "Вижте, британците държат Суецкия канал, ако си вземем обратно Суцкия канал, това ще бъде много тежък удар за британците, особено за тяхната способност да достигат до различните пристанища в империята." Така през 1915 г. османците опитали да нападнат и да завземат Суецкия канал. Те били отблъснати. Провалили се. После те опитали отново през 1916 г. Отново не успели. И след това британците предприели нападение. Пак казвам британците, но всъщност това са били египетски войски, те са имали и арабски войски; е, египтяните са араби. Имали са и австралийски войски. Имали са и индийски войски. Започнали нападение, което продължава през цялата Първа световна война. През 1915 г. те успели да защитят Суецкия канал. През 1916 г. те го защитават отново. През 1917 г. те атакуват. След няколко опита те успяват да завземат Газа през 1917 година. Те успяват да завладеят Йерусалим, който е основно източник на престиж. Очевидно Йерусалим е бил обект през хилядолетията на много опити на различни армии да завладеят Йерусалим. Те продължили след това и виждайки, че краят на войната наближава, особено в началото на 1918 г., британците и техните съюзници започнали да грабят територии. Те са знаели, че щом бъде обявено примирие, това е един вид последната възможност да завладеят повече територии, и после бюрократите ще започнат да водят преговори. Така че през 1918 г. британците били на поход за завладяване на територии, особено съюзниците. Те превзели Дамаск. Те стигнали на север чак до Алепо. В края на 1918 г. настъпва краят на войната. Сключено е примирие в края на октомври с Османската империя. Знаем, че Австро-Унгария е подписала тяхното примирие в началото на ноември, както и германците, с което завършва Първата световна война. Тук сега има куп интересни неща, и аз проучих много основно тези кампании. Един от известните филми е Лорънс Арабски. Действието му се развива по време на тези кампании. Това е снимка на Т. Е. Лорънс, който е много, много различни неща, но той е тази интересна личност, която помага за Арабското въстание срещу османците, срещу турската власт. Той е силно замесен в координацията на Арабското въстание срещу османците. В този случай арабите помогнали на съюзниците срещу Османската империя. Най-интересното нещо, резултатът от това, е, и ние вероятно ще го разгледаме по-подробно в следващи уроци, защото в края на войната съюзниците контролират цялата тази територия... ще използвам по-подходящ цвят... контролират цялата тази територия ето тук, и на тях се пада да оформят съвременния Близък Изток. Предварително било договорено, че французите ще получат контрола над днешните Сирия и Ливан. Ливан е ето тук. Сирия, говорим приблизително за ето тази област, включително Дамаск, така че този регион ето тук, а на британците останал контрола на днешните Израел, Палестина, Йордания и Ирак. В началото на 1920 година това е било част от британския мандат. Те го оформят и много от техните решения водят до това, което сега представлява Близкия Изток. Французите на практика контролирали Ливан и Сирия като част от френския мандат. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България