If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Мусолини става министър-председател

Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Идването на власт на Бенито Мусолини в началото на 20-те години в Италия се случва доста бързо, а и от историческа гледна точка доста неочаквано. Малко повече информация: през 1915 г. (изписване) 1915 г., той е изгонен от Италианската социалистическа партия заради разногласия по въпроса дали Италия трябва да участва във войната. Официалната позиция на партията е, че Първата световна война е империалистическа война, че Италия няма причина да участва, че тя трябва да запази неутралитет, но в партията има повече националисти и Мусолини е един от тях. Според него напротив, това е възможността на Италия за слава, възможността ѝ да изгради своя империя. И така, през 1915 г. той е отстранен от Социалистическата партия и решава да основе собствена формация, наречена "Съюз за революционни действия". За нея разказвам във видеото за фашизма. Тя често е наричана Миланското фашо (изписване) "Миланско фашо". Формацията е подчертано националистка и подкрепя участието на Италия във войната. В крайна сметка тя участва, но това става не заради партията на Мусолини, която все още не е политически фактор. Споменавам го, защото това показва, че още преди войната, Мусолини има силно националистически уклон, под влияние на който той полага основите на про-националистическа организация, която той нарича фаши. Така той разбира понятието фаши... Терминът е използван много преди Мусолини и се отнася към лига на революционери, лига, обединяваща активисти, търсещи промяна. По-късно Мусолини взима участие във войната като войник, а след края ѝ през 1919 г. решава да реорганизира и поведе партията отново. Сега я нарича "Fasci di Combattimento". (изписване) Fasci di Combattimento, което буквално може да се преведе като "Лига на бойците". Официално на този етап това още дори не е политическа партия, а по-скоро обединение на няколкостотин човека - бройката, която ми е известна, е около 200 човека, които формират тази група. Обединява ги силната анти-социалистическа идеология. Иронията тук е, че Мусолини е членувал в социалистическата партия преди войната, но сега изповядва силно анти-социалистическа и силно националистическа идеология. За да разберем откъде идва тази силно анти-социалистическа или анти-болшевишка идеология, трябва да познаваме историческия контекст в Италия и Европа по това време. Трябва да си припомним, че по време на Първата световна война Руската империя попада под властта на комунистите и след това е управлявана от тях. Оттам и страхът, че комунизмът ще се разпространи в цяла Европа. Освен това водеща партия в Италия в този момент е Италианската социалистическа партия и правителството е ляво. Появява се желание за реакция срещу подобно разпространение на социализма или на комунизма. Те обаче не гледат на това като на група от хора, които се срещат и говорят по темата и евентуално участват в изборите. Те искат активно да принуждават хората. Те искат да сплашват хората, а групите, които тръгват от това движение, са силно анти-социалистически и са против левия уклон на правителството. Те носят черни ризи, затова често са наричани Черните ризи. Няма да го напиша с черно, защото няма да го виждате, ще го напиша със синьо. (изписване) Черните ризи. Това са много свободно организирани банди, често наричани фаши, най-често това са млади мъже, които се събират в градовете в цяла Италия и казват, че вярват в анти-социалистическата идеология, че искат да вдигнат оръжия и да сплашват социалистите и хората с леви убеждения. И така, имаме Черните ризи - оформяща се паравоенна организация. През 1919 г., обърни внимание, тя е много малка, много, много малка, много, много незначителна, но нейното влияние постепенно расте. Имаме все повече и повече формиращи се фаши в цяла Европа. Не в цяла Европа, а в цяла Италия. Тази идеология е много привлекателна, особено за младите момчета в Италия. Самият Мусолини е вдъхновяващ оратор, от онзи тип величествени личности. Не винаги всичко, което той казва, е напълно логично, но пък то наистина събужда човешките емоции и ги кара да мислят, че той е силен лидер, човек, когото те наистина искат да следват. В двете кратки години до 1921 г. (изписване) 1921 г., тази "Лига на бойци" се превръща в истинска национална партия и се преименува в в Национална фашистка партия. (изписване) Фашистка партия. Очевидно не на италиански, на италиански се нарича "Партито национале фасисто", в която Мусолини е водеща фигура. Той е избран в Камарата на депутатите (изписване) Камара на депутатите заедно с още няколко фашисти, но те все още са доста малка партия. Въпреки че вече набират сила, стават популярни, въпреки че стават все по-популярни, те все още не са се отказали от употребата на сила и сплашване. Продължаваме към 1922 г. - всичко се случва доста бързо, но през 1922 г. Италия все още не е в добро положение. Хората не са доволни с лявото правителство, имат усещането, че то е слабо, че не може да вдигне икономиката на крака, да възстанови реда, че крайното ляво е прекалено силно и има прекалено много стачки, че страната не е управлявана добре. Средната класа и елитът не са доволни от всичко това. Затова и фашистите намират все повече и повече последователи. От една страна, да ги наречем, цивилни последователи, но също така има и много нови фаши, които се сформират. Те показват, че употребата на насилие може да постигне целите, които слабото правителство не може да постигне, може да потуши стачките през 1922 г. с усещането, че това помага да се въдвори ред. И така, през октомври 1922 г. (изписване) октомври 1922 г. Мусолини ръководи партията, той свиква събрание от 40 000 фашисти, които в общи линии стигат до идеята, че трябва да осъществят поход към Рим, за да въдворят ред в Италия, за да изискат по-силно правителство. (изписване) И така, през октомври е Походът към Рим, за който са ми попадали няколко версии за размера на този поход, но цифрите, които са ми известни, са от порядъка на 200 000. (изписване) 200 000 фашисти маршируват към Рим. Това става причина правителството и премиера да бъдат отстранени и кралят назначава Мусолини за премиер. (изписване) И така, Мусолини е вече министър-председател. Това е едно супер бързо издигане, което се основава на недоволството на хората от про-лявото правителство и на желанието им да имат силен водач, човек с обаянието на Мусолини. На всяка негова снимка се вижда типичният строг външен вид, който създава впечатлението за наистина силна личност. Той не само става министър-председател, но и е способен да получи диктаторска власт. Законодателят всъщност му дава неограничена власт за една година. (изписване) Диктаторска власт за една година, така че на този етап не можем да го наречем диктатор. По-късно ще видим, че това се случва през следващите години, но всъщност, той получава абсолютна власт. Той може да прокарва каквито закони пожелае; интересен исторически въпрос е защо на този етап законодателят решава да му даде диктаторска власт и защо кралят одобрява това, че една доста силна личност е министър-председател с диктаторска власт. Според мен, а съм любопитен да видя и какво ти мислиш на стената за съобщения, че наистина това е заради.... желанието на хората... от една страна желанието на хората, най-вече от средната класа и елита, да имат силен лидер, някой, който може да въведе ред и да възвърне у хората гордостта да се наречеш италианец. Освен това той е бил подкрепен от Черните ризи, от тази паравоенна организация, пръсната из цяла Италия и способна да всява страх у неговите опоненти. Можеш да си представиш, че някои законодатели всъщност искат да подкрепят силния лидер след толкова много години слабо управление, но освен това те вероятно са били принудени да дадат на Мусолини такава абсолютна власт. Преведено на български език от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България.