If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:09

Видео транскрипция

В предния урок видяхме, че въпреки че Италия е един от първите членове на Тройния съюз, взаимоотношенията им са неловки. Ако погледнем към началото на Първата световна война, Италия се опитва да запази неутралитет с аргумента, че Тройният съюз всъщност играе ролята на нападател, а не на защитник. И както казахме, в началото на 1915 г., през пролетта на 1915 г., Италия подписва тайния Лондонски договор с Антантата. След това през май, Италия обявява война на Австро-Унгария. Въпреки това, Италия не обявява официално война на Германия до 1916 г. И това е обстановката за битката по инталианско - австро-унгарската граница, която те споделят тук. Следващата карта, която ще ти покажа, е уголемено изображение на тази част от картата. И това е тази карта, ето тук. Да започнем от 1915 г. Вече видяхме, че през май Италия обявява война на Австрия. Но не обявява война на Германия до следващата година. 1915 г. - обявява война на Австрия. Първата битка е през юни. Първата битка е при река Изонцо. Сигурен съм, че го произнасям грешно. Река Изонцо служи за тогавашна граница между Италия и Австро-Унгарската империя. Реката преминава през тази местност тук, която всъщност е планинска местност, и както ще видим, на италианският фронт има много, много битки по течението на река Изонцо, всъщност, 12 битки общо. През юни 1915 е първата битка. Първата битка на река Изонцо. Сраженията продължават и през 1916 г. Продължават и през 1916 г., когато е петата битка на река Изонцо. Ще направя стрелката по-дълга. Битките продължават и през 1916 г. И всички те завършват без победител. Много хора умират в тези битки. Това е един много труден терен, по-благоприятен е за защитниците, така че реално нищо не се случва с границата тук. Въпреки всички нападения на италианците, нищо не се променя. И тогава, на 16 май австро-унгарците решават да нападнат. И те нападат границата ето тук. Това нападение се нарича Битката при Асиаго, което е ето тук. Те успяват да проникнат чак до Асиаго и затова битката се нарича така. Но отново, въпреки че те успяват да спечелят малко земя, не успяват да я запазят, понеже войниците се разпръсват и не могат да опазят снабдителните си маршрути. Така че до края на тази битка италианците си възвръщат територията и фронтът не се измесва много в крайна сметка. Така че първите две години от конфликта приключват без значителни промени. Но това не е краят, битките продължават през 1916 г. с шестата битка на река Изонцо, а също и през 1917 г. Сега ще ти покажа битките на река Изонцо, които се случват през 1917 г. В началото на 1917 г. се случват няколко интересни неща. Както може би си спомняш, на Източния фронт през 1917 г. руските сили отслабват. В Русия започва революция и те започват да губят на Източния фронт. Това позволява на Германия да оттегли части от армията си и по това време Италия вече е официално във война с Германия. Така че през октомври 1917 г. австро-унгарците получават подкрепа от германците. И това се случва точно навреме, понеже след 11-тата битка на река Изонцо... Значи стигнахме до 11-тата битка, в края на 1917 г. Та, след 11-тата битка при река Изонцо австро-унгарците не са сигурни, че могат да понесат 12-та битка. Така че германците се появяват точно навреме. И през октомври 1917 г., заедно с австро-унгарците, германците започват офанзива по река Изонцо и това всъщност води до първата значителна промяна на Италианския фронт. Тази битка често се нарича битката при Капорето. Това е град, който се намира тук, но както виждаш, той се намира покрай границата между двете държави и също така е край река Изонцо, така че битката се нарича и 12-та битка на река Изонцо. 12-та битка на река Изонцо. И това се оказва много успешна офанзива. Съсредоточвайки войските си близо до Капорето, в тази точка на фронта, те успяват да пробият Италианския фронт и да навлязат дълбоко в италианската територия. Така че през октомври и ранния ноември на 1917 г. за няколко седмици те успяват да изтласкат италианците до тук, отвъд река Пиаве, не се вижда много добре, но това е река Пиаве. Така, те успели да отблъснат италианците горе-долу до тази граница тук. И това продължава през 1918 г. От тук германците планират последната си пролетна офанзива. Те казват на австро-унгарците: "Ами, изглежда, че вече спечелихме войната, така че ще оставим фронта на вас, би трябвало да можете да нанесете последния удар на италианците. А ние ще се върнем на Западния фронт да се погрижим за Атантата. Защото ако не го направим скоро, американците ще го подсилят." Така че германците се прегрупират на Западния фронт и оставят австро-унгарците да се опитат да победят италианците. Така че през юни 1918 г. австро-унгарците предприемат последната си... това, което се надяват да е последната им офанзива, и тя е по тази граница край река Риаве. За нещастие на австро-унгарците, те не планират това нападение добре. Вместо да се съсредоточат върху една точка, както направили с германците в битката при Карепето, в която успяват да пробият защитните окопи и линии, тук всичко било по-лошо планирано, по-некоординирано и разпръснато по цялата линия. И на всичкото отгоре, италианците разбрали точното време и дата, на която щяла да започне битката. Разбират, че атаката ще дойде в 3 сутринта на 15 юни. Италианците решават, че щом битката е планирана за 3 сутринта на 15 юни това означава, че всички австрийски войници ще са в окопите, готови да нападнат в 3 сутринта на 15 юни, затова италианците обстрелватс артилерията окопите, знаейки че там вероятно има много хора, чакащи да предприемат атака. Така че още преди да започне битката, те успяват да избият много от австро-унгарците, които трябвало да ги нападнат скоро. Нападението също се оказва провал, защото при преминаването на река Риаве, войниците се изолирали. Италианците се възползвали от това и успели да се справят с войниците, които са изолирани на южния бряг на река Риаве. Те успяват да избутат австро-унгарците назад, нанасяйки им тежки загуби и отслабвайки армията им. Някои историци смятат, че италианците са могли да предприемат контра атака и да победят австро-унгарците. Но самите италианци все още се възстановявали от битката при Каперето и решили да изчакат и да се прегрупират. Те чакат до октомври 1918 г. Срещу силно отслабената австроунгарска армия е предприето решаващата италианска офанзива. Битката при Виторио Венето. Виторио Венето е тук. Виторио Венето. Извинявам още веднъж за произношението си на всички италианци. Тук италианците успяват да пречупят австро-унгарците, и да ги победят. Австрийците вече са били отслабнали, започвали да се появяват вътрешни междуособици, империята започнала да се разпада. И така през ноември Австро-Унгарската империя се предава. И не само пред италианците, но се предава пред Антантата. Това слага края на сраженията на Италианския фронт през Първата световна война. Преведено на български език от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България