Ако виждаш това съобщение, значи уебсайтът ни има проблем със зареждането на външни ресурси.

If you're behind a web filter, please make sure that the domains *.kastatic.org and *.kasandbox.org are unblocked.

Основно съдържание

Повече подробности относно Договора от Версай и Германия

В договора от Версай съюзниците наказали Германия за войната.  Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Нека разгледаме по-подробно Версайския договор. Вече споменахме, че той помага за основаването на Обществото на народите, но особено що се отнася до Германия, най-голямата му цел била посочването на виновник за войната. По същество той стоварва цялата вина за войната върху Германия. Това може да се обясни с факта, че Германия е била най-агресивният участник в началото на войната, обявявайки война на Русия и Франция без особена провокация, но това може да се оспори с фактът, че Австро-Унгария вече е била обявила война на Сърбия. Русия вече се е била мобилизирала, но противният аргумент е, че Германия е обявила, че ще подкрепи Австро-Унгария във всичко, което тя предприеме. Логично, много от германците били недоволни от това, че цялата вина за войната е преписана на тях. На всичкото отгоре, както вече споменахме, едно от условията на Версайския договор изисква германската армия да бъде намалена до 100 000 войници, което е не повече от полицейските сили. Също така на Германия ѝ било забранено да влиза в съюз с Австрия. Може би се питаш защо точно Австрия. Ами, в Австрия се говори немски. Съществува силно етническо и лингвистично сродство между германците и австрийците, така че това не е позволено от Версайския договор. Освен това Германия губи своите колонии. Вече говорихме за тези колонии. Тези колонии се намират в Африка, Азия и по крайбрежието на Тихия океан. На всичкото отгоре тя трябва да изплаща репарации. Репарациите са оценени на днешния (от 2013) еквивалент на 450 милиарда американски долара. Въпреки че репарациите не са напълно изплатени, те имат голям ефект върху германската икономика, особено защото те не били изплащани само в пари, а и в ресурси. За да се подсигури, че те ще бъдат изплащани в ресурси, Антантата окупира Саарска област, която се намира ето тук, и която е много богата на въглища, и през следващите 15 години въглищата, добити там, били изпращани във Франция. Репарациите се изплащали не в коя да е валута, а в долари. Това имало голям ефект върху Веймарска Германия, върху Ваймарската република, така се наричало правителството в Германия. След Първата световна война било наречено Веймарска република, защото новата конституция била изработена в град Ваймар. За да изплати паричните репарации, Ваймарската република обезценява своята валута, опитва се да премине към друга валута, в следствие на което имаме супер инфлация в Германия в началото на 20-те години до 1923 година. На всичкото отгоре, когато хипер инфлацията се случила и Германия не можела повече да изплаща репарациите, Франция, за да продължи да иззема ресурси от Ваймарската република, Франция окупира Рурската област. Това е точно ето тук. Тази област е богата на стомана и въглища, които започнали да се изпращат към Франция, за германците и отгоре на това то допълнително отслабило германската икономика. Всичките главни ресурси били изнасяни извън Германия. Това се случва и през 1923 г. Всичко това, унижението от края на Първата световна война, изнасянето на ресурсите, а след това и окупацията на Рурската област, която дори не била част от и без това неблагоприятния за германците Версайски договор, всичко това подпомогнало развитието на все по-крайни партии в Германия. В края на 1923 година това подпомогнало все още малобройните по това време националсоциалисти на Хитлер или нацистите, да опитат да извършат преврат срещу правителството, да организират Бирения пуч (бунт). Въпреки че бунтът се проваля, той подпомага една до тогава много маргинална или много малка партия, той позволява на партията да се разрастне значително. Отгоре на това, нека поговорим за териториалните загуби, всичките териториални загуби. Ето тази малка област тук горе, северната част от източна Прусия, първоначално тя става протекторат на Франция според Версайския договор, а по-късно е иззета от Литва. Вече говорихме за цялата тази област от Германия, от бившата Германска империя, тя е иззета и дадена на новата държава Полша. По-голямата част от Полша е иззета от бившата Руска империя, част е взета от бившата Германска империя, а трета част от бившата Австро-Унгарска империя. По-нататък, част от тази област тук в Силезия е присъединена към Полша, а друга част е дадена на Чехословакия. Тук е известната Елзас-Лотарингия, за която Германия и Франция са се съревновавали в продължение на много, много, много години. Тя е дадена на Франция. Ето този малък участък тук е даден на Белгия, а северната част на Шлезвиг е дадена на Дания. Отгоре на това имаме намаляването на армията и изнасянето на ресурсите. Франция наистина искала да намали възможностите на Германия да атакува някога отново, но освен това тя искала да създаде демилитаризирана област в Рейнланд. Рейнланд включвала... Демилитаризираната област включвала западния бряг на река Рейн, цялата част от Германия, която се намирала на запад от река Рейн, цялата тази област, която също така била окупирана от Антантата. На Германия ѝ било забранено да се милитаризира или да мобилизира войници където и да е на 50 км източно от река Рейн, източно от река Рейн. Така че, разглеждайки Версайския договор, се забелязва, че било направено всичко възможно да се ограничат способностите на Германия да води война. Било ѝ забранено да търгува с оръжия и не ѝ било позволено да има много отбранителни оръжия. Всичко това било с цел да се предотврати това, което Германия направила по време на Първата световна война. Както ще видим, до голяма степен това било катализатор за подпомагането на повече крайни елементи в Германия и е едно от нещата, които подтикнали Германия да се включи във Втората световна война. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България