If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:10:10

Видео транскрипция

Както видяхме вече бойните действия в Първата световна война спират в края на 1918 г. През 1919 г. е време за мирни преговори. Това се случва на Парижката мирна конференция. На тази конференция участват всички основни воюващи страни, но мирните условия са диктувани от победителите. Основните сили сред победителите са водени от този господин ето тук. Това е британският министър- председател Лойд Джордж, Виторио Орландо от Италия, Жорж Клемансо от Франция и президентът на САЩ Удроу Уилсън. Те се събират на Парижката мирна конференция с много различни схващания как да изглежда мирът. Вече разгледахме "Четиринадесетте точки" на президента Уилсън. Те са много идеалистични. Той говори за това светът да стане демократичен, как народите трябва да определят сами своята съдба, как трябва да има самоопределение, край на империите и свободна търговия, създаване на Общество на народите, което да предотврати избухването на войни като Първата световна война. Европейските страни не са били такива идеалисти, особено французите. Досещаш се, че САЩ са загубили много войници в Първата световна война, но французите са загубили значителна част от техните възрастни мъже в Първата световна война. Страшният Западен фронт е бил на тяхна територия, така че те са искали много повече да накарат германците да платят за стореното. Условията на договора с Германия, Версайският договор, като е важно да се отбележи, че той е само един от многото договори, от Парижката мирна конференция. Той привлича най-силно вниманието, защото е договор с Германия, Версайският договор, и много хора го обвиняват, че донякъде той е причината за Втората световна война. Той дотолкова унижава Германия, толкова е неприемлив, че той позволява личност като Хитлер да се появи и да въвлече Германия отново във война. Версайският договор е договор с Германия. Има и други договори; с австрийците, тъй като вече Австро-Унгария се е разпада, с унгарците, с османците и така нататък. Версайският договор прави няколко неща. Първо, той е в унисон със схващането на французите, той приписва вината на Германия. Хвърля вината за войната на Германия. Според гледната точка това може да се разглежда като много силна страна. Мотивите да се определи Германия като отговорна за войната, е че в края на юли, началото на август 1914 година Германия много прибързано обявява война на Русия, а после и на Франция, след което навлиза в Белгия. Това става в рамките буквално на дни. Било е много ясно, че Германия вече е била мобилизирана за това, че е планирала да го направи, и го прави без голяма провокация. В този момент причината е била мобилизацията в Русия. Тези, които твърдят, че това е твърде пресилено, биха казали, че Германия определено има роля във войната, може би е ескалирала войната, но не тя е започнала войната. Имаме убийството на ерцхерцога Франц Фердинанд на Австро-Унгария. То е било подкрепено от някои среди в Сърбия. След което австро-унгарците налагат много тежки условия на сърбите, да изправят пред съда веднага тези хора, иначе ще им обявят война. Изглежда, че те са искали да обявят война. Те обявяват война през юли 1914 г. Руснаците не оставят това като малък регионален конфликт. Руснаците започват мобилизация, което дава претекст на германците и оправдава техните инвазии, те един вид задействат този празен чек, който са им дали австро-унгарците. Има много вини, които могат да се припишат, но Версайският договор хвърля вината върху Германия. Това оправдава намерението да накарат Германия да плати за войната. Това води до репарации за Германия, което един вид казва: "Германия, вие не трябва да плащате на всички съюзници за всички техни загуби, особено за загубите за техните икономики, а поради това, че вие сте виновни за започването на войната." Репарациите не били само в пари, репарациите били и в злато, и в ресурси. Това били много тежки репарации. Това е интересен въпрос, защото тези репарации се имат предвид често, когато хората казват, че това са били смазващи репарации. Те смазват немската икономика. Това е отворен въпрос. Те са били огромни. В съвременни долари, изчисленията, които съм виждал, са, че те са приблизително около 400 милиарда щатски долара (по курс 2013 г.) Това е много, много голяма сума, но не е толкова голяма за една икономика като тази на Германия. Въпреки че икономиката била в лоша форма в края на ПСВ (Първата световна война). Не е ясно дали само те биха смазали икономиката им. По-скоро, ако си спомниш за причината, това е било по-скоро унижение, поколения германци, много от тях след 10, 20 или 30 години ще нямат нищо общо с Първата световна война, но ще продължават да изплащат репарации на Съюзниците. Така че тук стои въпроса за влиянието върху икономиката и въпроса, че това е било толкова унизително. Как ще видим репарациите траят само 10 години и Германия е изплатила еквивалента на 60 милиарда в съвременна валута, равностойността на 60 милиарда щатски долара през 2013 г. Това се равнява на около 5 милиарда долара по стойността през 1920 година. Освен репарациите, Съюзниците ни искали да водят друга война с Германия, макар че, по ирония, като били толкова крайни в този договор, вероятно стават причина за Втората световна война и възхода на Хитлер. И понеже не искат друга война с Германия, те всъщност немската армия до 100 000 души, което е много малка армия, както вече видяхме в много битки. Имаше сражения с 400 000 или 500 000 човека, така че това е наистина малка, почти колкото полицейска сила, а не истинска армия. Те не можели повече да имат бойни подводници, нито тежка артилерия, нито военни самолети, бойни кораби от никакъв вид. Те имали само подобие на армия, защото те наистина не искали, надявали се да няма друга инвазия на Германия. И освен всичко това от Германия била отнета територия. Някои части били направо части от Германия. Полша била създадена частично като част от Германската империя. Това е новата Полша, която е създадена на Парижката мирна конференция. Тук виждаш, че те срязват Германия на две части. Източна Прусия все още е част от Германия, но сега тя е отделена. Полша е отделена, Германия губи Елаз и Лотарингия, която е присъединила през 1871 г. след Френско-пруската война. Заради полезните изкопаеми Франция иска да си я вземе обратно. Германците, всъщност това е едно от техните спорни твърдения защо са искали да нападнат първи Франция, защото те знаели, че Франция иска да си ги върне в някакъв бъдещ момент. И на всичкото отгоре Германия загубва колониите си. Германия изобщо не е такава голяма империя като британската, или дори като френската, всъщност тя е много млада държава, основана през 1871 г., но е била империя. Имала е колонии в югозападна Африка, ще го покажа с по-тъмни цветове, значи имала е колонии в Африка и в Тихия океан. Имала е колония дори в Китай. И всичко това било разпределено между Съюзниците. Изводът, който се налага от Версайския договор, е това, което повечето историци биха казали, че е един вид тотално отмъщение на германците. Германия считала, че е унизително, някои хора смятат, че това е довело до някои крайности, които ще видим през следващите десетилетия в Германия. Една от победите на Удроу Уилсън, която успял да постигне с Версайския договор, е основаването на Обществото на народите. Обществото на народите. Иронията е, че САЩ не са ратифицирали Версайския договор, защото били подозрителни към подобни наддържавни организации. Той всъщност не бил доволен от някои териториални преразпределения, където териториите само преминавали от една империя в друга, точно обратно на самоопределението. САЩ всъщност не са подписали този мирен договор. САЩ не ратифицират Версайския договор. Въпреки това Версайския договор има голямо влияние върху германците. И още нещо, на Парижката мирна конференция, както вече казах, има множество договори с другите централни сили, като няма да се задълбочавам върху тях, особено за Османската империя, защото това заслужава отделно видео. Голямото влияние върху Австро-Унгария, която вече не е империя. Тя била разделена на различни държави. Австрия била отделена като самостоятелна държава. Всъщност във Версайския договор на Германия е забранено по никакъв начин да не се обединява с Австрия, другата немскоговореща страна. Унгария става отделна държава. Появява се нова държава Чехословакия. Появява се нова държава Югославия. Изведнъж поводът за избухването на Първата световна война, желанието за тази обединена южнославянска държава сега се осъществява на практика. Това са Босна, Сърбия и Хърватска... и Словения са извадени от Австро-унгарската империя. Има голямо пречертаване на картата на Европа. Някои от тези нови държави тук в Източна Европа идват от старата Руска империя. Те обявяват тяхната независимост, някои съществуват кратко, преди да станат сателитни държави или части от СССР, но те са имали тяхната кратка независимост след падането на Руската империя. Картата на Европа се променя драматично след Парижката мирна конференция, Версайският договор, падането на Руската империя и другите договори след края на Първата световна война. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България