Четиринадесетте точки на Удроу Уилсън

Сега стигаме до януари 1918 г. и нека да си припомним контекста на това, което се случва, особено по отношение на Първата световна война (ПСВ). Най-напред през април 1917 г., определящото за това, което се случва през 1917 г., е това, че САЩ обявяват война на Германия. Основната причина, която изтъкват, е неограничената война с подводници, която водят германците. Също така пада Руската империя... ...пада Руската империя... Избухва революция, която сваля царя през февруари и март 1917 г. И после през октомври болшевиките завземат властта с преврат. И всъщност след като болшевиките вземат властта, те не са заинтересовани да продължат войната с Германия. Така че е обявено примирие и руснаците започнали преговори по условията на мирния договор с Централните сили. Те сключват Брест-Литовския мирен договор. На всичкото отгоре, понеже Централните сили вече не са ангажирани с Русия и Източния фронт, те се опитали, особено Германия, те върнали войските си на Западния фронт, като искали да го направят преди Съединените щати да успеят да направят значителна мобилизация. Така че имаме надпревара на Западния фронт... от една страна Германия да доведе войските си и да нападне, като евентуално да изолира Франция от войната, преди САЩ да имат възможност да подсилят значително Западния фронт. Тази надпревара е между Германия, която прехвърля войски от Източния фронт, немските армии от Източния фронт срещу пристигането на новите американски войски. Това са обстоятелствата. Никой всъщност не е знаел точно какво ще стане на Западния фронт. Някои военни анализатори смятат, че щом Германия е била способна да воюва на два фронта, срещу голяма империя като Русия, ако те успеят да се фокусират изцяло на Западния фронт, Германия би могла да осъществи решаващ удар. Други казват, че САЩ, тази новоизгряваща сила, която довежда свежи военни сили и има огромен индустриален капацитет. САЩ биха могли, особено ако войната е продължителна, да бъдат решаващият фактор за Съюзниците. Това са обстоятелствата, при които президентът Удроу Уилсън на осми януари 1918 г. изнася реч на общата сесия на Конгреса. Това е част от текста на речта, аз просто ще прочета някои цитати, няма да чета всичко. Той говори за много неща, най-вече защо се включваме в ПСВ, какви са моралните причини на ПСВ, като неговата реч е най-известна с формулирането на "Четиринадесет точки". Сега ще я прочетем, защото тя обяснява доста от това, което се случва с Версайския договор, който по същество е мирен договор с Германия, който, по ирония, САЩ не са ратифицирали, но той води до голямо напрежение на Парижката мирна конференция и след Първата световна война между тези, които са идеалисти подобно на Удроу Уилсън, и тези, които са малко повече отмъстителни, особено срещу Централните сили. Ето това е част от речта: "Ние влизаме в тази война поради нарушаването на реда, които се случиха, и които трогнаха незабавно, и които направиха живота на нашия собствен народ невъзможен, освен ако те не бъдат коригирани и светът не бъде застрахован веднъж завинаги срещу повторението им. Това, което ние искаме от тази война, следователно не е нещо чуждо за нас. То е, светът да стане добро и безопасно място за живот..." Това е много идеалистично. Спомни си, че всички други, особено европейските сили, всички те се борят за разпределение на територии, на империи, кой от коя колония да се възползва. "...и особено той да бъде сигурно място за всяка миролюбива държава, подобно на нашата, която иска да живее собствения си живот, да определя собствените си институции, да гарантира законност и справедливи отношения с другите народи в света, срещу силата и егоистичната агресия. Всички народи в света се повлияват от този интерес, и самите ние, ние виждаме много ясно, че ако няма справедливост за другите, няма справедливост и към нас. Програмата на световния мир, следователно, е нашата програма, и тази програма, единствено възможната програма, както я виждаме ние, е тази." Това са неговите "Четиринайсет точки" и аз ще се опитам да дам контекст за всяка от тях. Първата точка е: "Открити мирни споразумения, договорени открито, след което вече няма да има частни международни договорки от никакъв вид, а дипломацията ще се води винаги честно и пред очите на обществото." Тук обяснението е, че след като болшевиките идват на власт, те започват да разкриват всички тайни договори и споразумения, в които е участвала Руската империя. Ние вече говорихме за всички обвързаности и съюзи, които водят до Първата световна война, така че тук Уилсън иска да каже: "Нека всичко да се прави открито. Така всички ще знаят, ще има повече прозрачност за това, което може да се случи или да не се случи, в зависимост от техните действия." Втора точка: "Пълна свобода на корабоплаване в открито море, извън териториални води, независимо в мир или във война, освен ако моретата не бъдат затворени изцяло или частично от международни действия с цел изпълнение на международни договори." Вече няма да има британски блокади, няма да има неограничена война с подводници, единственият случай, когато може да се определя какво да се случва в открити води е ако международната общност вземе решение, че иска да наложи международни договори. Трета точка: "Премахване на всички икономически бариери и създаване на равноправни търговски условия сред всички държави, които спазват мира и се ангажират с неговото опазване." Това означава свободна търговия. Четвърта точка: Адекватни гаранции, дадени и поети, че националните армии ще бъдат намалени до възможно най-малък размер, необходим за вътрешната сигурност." Той се опитва да отмени част от милитаризма, от поддържането на армии, които са направили възможно Първата световна война да достигне до мащаба и светкавичността, с която се е случила. Пета точка: "Свободно, непредубедено и напълно безпристрастно решение на колониалните претенции, при строго съблюдаване на принципа, че при разрешаването на всички тези въпроси, свързани със суверенитета, интересите на засегнатите народи ще имат равна тежест със справедливите претенции на правителствата, чиято съдба трябва да бъде определена." Това е много сериозно, и вероятно изобщо не се харесало на французите и британците. Това на практика означава самоопределение на народите в тези държави, като техните интереси имат еднакво значение. "Свободно, непредубедено, напълно безпристрастно решение на всички колониални претенции." Това е много сериозно нещо. Спомни си, че излизаме от този период на империи, повечето европейски сили все още смятат, че тези международни империи са важна част от техния престиж. Шеста точка: "Освобождаване на цялата руска територия и такова уреждане на въпросите, отнасящи се до Русия, които ще осигурят най-доброто и свободно сътрудничество на другите държави в света, за осигуряване на безпрепятствени и неунизителни възможности за независимо определяне на нейното политическо развитие и национални политики и за гарантиране, че тя е добре посрещната в в обществото на свободните държави с институции по неин избор..." Това цялото е едно изречение и после има интервал, точка и запетайка, предполагам, че той сам чете това, " и освен, че е добре посрещната, ще получи съдействие от всякакъв вид, какъвто може да ѝ е нужно и би поискала. Отношението към Русия от нейните братски държави в следващите месеци..." Спомни си, че те се договарят с Централните сили в Брест-Литовск, "...ще бъде сериозна проверка на тяхната добра воля, на тяхното разбиране на нейните нужди, както е определено от техните собствени интереси, и от тяхното интелигентно и великодушно съчувствие." Тук той казва... Уилсън не знае дали Съюзниците или Централните сили ще спечелят на Западния фронт, но е било известно, че Централните сили диктуват условията на Русия с Брест-Литовския договор. Това е било като един вид тест на добрата воля, на разбирането на нуждите на тази нововъзникнала държава, която болшевиките са овладяли. Очевидно е, че по това време няма противопоставяне между САЩ и бъдещия Съветски съюз, който ще се появи. Те искат да дадат на Русия възможност да бъде себе си. Седма точка: "Белгия, както ще се съгласи целият свят, трябва да бъде освободена и възстановена, без опит за ограничаване на суверенитета ѝ, на който тя се радва заедно с всички други свободни държави." Това е очевидно. Когато германците преминават през Белгия, това е начин да стигнат до Франция. Това е причината Великобритания да се включи във войната, така че напуснете Белгия. Осма точка: "Всички френски територии трябва да бъдат напуснати и завзетите територии да бъдат възстановени, и щетите, нанесени на Франция от Прусия през 1871 г. по отношение на Елзас и Лотарингия, което подкопа мира в света в следващите почти петдесет години, трябва да бъдат поправени, за да може мирът да бъде възстановен в полза на всички." Елзас и Лотарингия, това споменахме няколко пъти. Това е тази област ето тук. Тя беше завзета от Германия, по-точно след обединението на Германия по време на Френско-пруската война, този регион, богат на полезни изкопаеми. Това е една от причините, поради които Франция вероятно влиза във война с Германия, и това, заради което Германия напада Франция, тъй като се съмнява, че Франция може да иска да си върне тази територия. 9: "Преначертаването на границите на Италия трябва да се направи по ясно различим национален признак." Къде се говори италиански? 10: "Народите в Австро-Унгария, чието място сред държавите бихме желали да бъде гарантирано, трябва да стане при най-свободна възможност за самостоятелно развитие." Това също е много сериозно. Това е разкъсването на една империя. Това е още една точка, свързана със самоопределението в тези Четиринадесет точки. Австро-Унгария, вече казахме, е била империя. В нея живеят много различни националности. Ето тук са чехите. Словаците някъде ето тук. Има австрийци, които говорят немски език, ето тук. Имаме унгарци, приблизително ето тук. Словенците са горе-долу тук. Хърватите са приблизително тук. Босненците са някъде тук. Има много, много други народи, особено като се приближиш до границите с Румъния и Украйна. Нека се оставят тези народи да се самоопределят, да определят собствената си съдба в някаква степен. Тук са всички тези народи. Това е десета точка. "Най-свободна възможност за самостоятелно развитие." Той не казва, че е задължително да имат собствени държави, но да им се даде възможност да се самоуправляват по някакъв начин. 11 точка: "Ръмуния, Сърбия и Черна гора трябва да бъдат напуснати, окупираните територии възстановени; На Сърбия да се даде свободен и сигурен достъп до море, и отношенията между няколкото балкански държави да бъдат определени чрез добронаменерено зачитане на исторически наложените граници на принадлежност и националност; международни гаранции за политическа и икономическа независимост и териториална цялост на няколко балкански държави трябва да бъдат дадени." Това е като полагането на основите на бъдещата държава Югославия, която ще бъде приблизително ето тук. Това е един вид държава на южните славяни, което е основната причина Гаврило Принцип да извърши атентата срещу ерцхерцога Фердинанд, за който някои считат, че е искрата, разпалила ПСВ. "Турските части от настоящата Османска империя трябва да получат гарантиран суверенитет, но другите народи под турска власт трябва да получат несъмнени гаранции за тяхната сигурност и абсолютно ненакърнима възможност за самостоятелно развитие..." Отново – самоопределение. "...и Дарданелите трябва да са постоянно отворени за свободно преминаване на кораби и търговски съдове на всички държави при международни гаранции." Значи Дарданелите, говорихме вече за тях, те са точно ето тук, това означава да има връзка между Егейско и Черно море. Наближаваме края. После следва: "Независима Полска държава трябва се създаде, която да включва териториите, населявани от безспорно полско население, като трябва да се гарантира свободен и сигурен достъп до море, и чиято политическа и икономическа независимост и териториална цялост трябва да се гарантират с международен договор." Полша не е съществувала като отделна държава преди Първата световна война. А ето тук Удроу Уилсън я предлага. Тя ще бъде създадена върху приблизително тази територия тук. И последната, 14 точка. "Трябва да се създаде обединение на държавите при специални условия с цел да станат възможни взаимни гаранции за политическата независимост и цялост и на големите, и на малките държави." Това е много важно, това е точката, която води до създаването Обществото на народите. Когато говорим за големите идеи, това е една такава голяма идея, особено по това време. Защото в Европа непрекъснато възникват междуособни войни. Но тогава защо не се съюзим на това средно ниво и да създадем един клуб на всички народи за разрешаване на спорове и гарантиране, че няма да има отново световна война. Това е една много, много голяма и идеалистична представа, и това е създадено в резултат на Версайския договор, който е съставен по време на Парижката мирна конференция след Първата световна война. Лошото за Обществото на народите е, че въпреки че то е плод на тази идея на Удроу Уилсън, Версайският договор и Обществото на народите не са ратифицирани от САЩ. САЩ никога не влиза в Обществото на народите, което го прави един вид кухо, и Обществото на народите не е имало авторитета да спре Втората световна война само няколко десетилетия по-късно, а по-късно то е заменено от Организацията на обединените нации. Това е наистина голяма, много голяма идея. Тъй като тези големи идеи на Удроу Уилсън, тези идеалистични идеи... всички в Европа говорят за територии и империализъм, как да подчинят други народи, да контролират техните ресурси, и сега идва американският президент и казва, че самоопределението е всичко. Това е с цел да се направи светът по-сигурен за демокрацията, за търговията, за откритите договорености. Това е много силна идея. Това ще постави основата на една по-идеалистична страна американската външна политика през 20-ти век. Някои считат, че има друга, много по-практична страна, която се опира на собствените интереси, но това е идеалистичната страна на американската външна политика, особено през 20-ти век. За неговата дейност в тази област Удроу Уилсън получава Нобелова награда за мир след няколко години. Това тук е снимка как изглежда Нобеловата награда, двете ѝ страни. И сега да скицирам някои от напреженията на Парижката мирна конференция, на която не всички са такива идеалисти. Очевидно е, че тези европейски сили, които са дали много повече жертви от американците, въпреки че и американците са платили значителна цена, загубили са много войници, дадени са много, много човешки жертви. Но очевидно, ако си французин, германците са били на твоя територия. Загубил си значителна част от населението, голяма част от мъжкото население. И вероятно си ядосан. И Жорж Клемансо, който е министър-председател на Франция, той е бил доста скептичен към тези "Четиринадесет точки". Ето тук е един цитат от него, той всъщност има много знаменити цитати. "Господин Уилсън ме занимава с "Четиринадесет точки", когато самият Бог има само десет." Това един вид предсказва някои напрежения между Клемансо и британците, европейските Съюзници от една страна, и американците от друга, на Парижката мирна конференция. Те един вид повече търсели възмездие, особено срещу германците, докато американците, по-точно Удроу Уилсън, бил настроен по-идеалистично. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България