If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:19

Видео транскрипция

Вече в няколко видео урока говорихме за Византийската империя, която всъщност е продължението на Римската империя след нейния разпад. Самата Византия нарича себе си Римска империя. Но в този урок искам да се потопим в различните елементи и позиционирането във времето на Римската империя, докато тя е все още една единна държава, обединяваща Източната и Западната Римска империя, и държавата, която ще наричаме Византия. Каква е разликата между тях и какво се променя с времето? Нека първо преговорим как стоят нещата около 400 г. Както виждаш, от административна гледна точка, въпреки че се смята за една империя, тя се управлява отделно: западните части – от Рим, а източните – от Константинопол. Повечето историци приемат, че началото на Византия се поставя през управлението на Константин, който мести столицата във Византион и сменя името ѝ на Константинопол. Но както вече говорихме в други видео уроци, през 476 г. Западната Римска империя се разпада и Западът се фрагментира на различни германски кралства, но Източната Римска империя, със столица Константинопол, продължава да съществува. Тук е добре да си припомним, че те наричат себе си не византийци, а римляни. Те се определят като Римската империя. Много, много по-късно историците правят опит да разграничат този период на Римската империя, като я наричат Византия. Империята се разраства по времето на Юстиниан. Той успява да превземе значителна част от Запада, включително Италианския полуостров, но с времето Византия запада, най-вече заради разпространението на Исляма. Ако се пренесем напред във времето, ще видим, че с настъпването на второто хилядолетие, турците мюсюлмани правят набези все по-навътре във Византия. Освен това по време на Четвъртия кръстоносен поход западните кръстоносци превземат Константинопол. Ако отидем до 1453 г., от Византийската империя, или можем да кажем Източната Римска империя, остава само Константинопол, който през 1453 г. е превзет от османските турци, което слага официално края на Византия, Източната Римска империя, която, както виждаш, съществува още 1000 години след падането на Западната Римска империя. След като сме готови с преговора, нека помислим по какво Византия си прилича и по какво се различава от Римската империя. Нека първо помислим за съсредоточаването на властта. Римската империя е кръстена на мястото, където е съсредоточена силата ѝ през по-голямата част от историята. Това място е град Рим. В края на Западната Римска империя столицата се мести в Равена и разбира се, вече споменахме Константин, който мести столицата във Византион, по-късно преименуван на Константинопол, което е началото или там поне са корените на Византийската империя, въпреки че Константин е император и на двете. Спокойно можем да кажем, че Рим е столицата на Римската империя от ранните царски години, чак до първите векове на новата ера. Корените на Византия започват с Константин и особено с промяната на столицата, центърът на властта в обединената империя от Рим във Византион, по-късно преименуван на Константинопол. Сега нека помислим за езика. Официалният език в Римската империя е латински. В ранните години на Византия латинският се използва наравно с гръцкия, но с времето империята се погърчава. Всъщност през седми век Ираклий прави гръцкия официален език на Византия. А сега религията. През по-голямата част от историята римляните вярват в Римския пантеон. Към края на Римската империя, когато управлява Константин, в началото на четвърти век, християнството се легализира, а Теодосий, последният император на Изтока и Запада, прави християнството официалната религия в империята. Тъй като корените на Византия са свързани с Константин, можем да кажем, че империята има християнски характер, който само се засилва и утвърждава с времето. В следващи уроци ще говорим за духовното разделение, което настъпва между Изтока и Запада, между Латинската християнска църква и Гръцката християнска църква, които все повече се отдалечават една от друга, докато не стигнем 1054 г., когато се случва Великата схизма. Ако говорим за право, Римската империя има дълга правна традиция, която просто ще наречем Римско право. Нейното влияние е изключително голямо върху цивилизацията на Запада и затова много от съвременните правни термини идват от латински език. Византия също следва традициите на Римското право. Юстиниан прави опит да реформира Римското право, да го направи по-съвместимо с епохата и по-ясно. Това е т.нар. Юстинианов кодекс. А император Лъв III създава Еклогата. С провеждането на тези реформи Римското право все повече започва да се записва на гръцки, а не на латински, като все повече се засилва влиянието на християнството в законите. Когато говорим за начин на управление, особено в Римската империя, провинцията е основната административна единица, чрез която се управлява империята. Когато император Диоклециан идва на власт, това е малко преди времето на Константин, той прави промени и създава т.нар. тетрархия, в която има двама императори – на Изтока и на Запада, всеки от които има заместник, но освен това той преобразува провинциите. Малки области, които влизат в по-големите диоцези, които пък влизат в още по-големите префектури, които са част от тетрархията. Поглеждайки към Византия, виждаме, че те използват елементи от тази система. Спомни си, че Константин е не само византийски, не само император на Изтока, той е император на Изтока и Запада, той премахва тетрархията, но запазва идията за това раздробяване на земята от времето на Диоклециан. Виждаме тази приемственост до средата на седми век, когато системата добива по-феодален характер по времето на император Ираклий, който прави гръцкия официален език в империята. Казвам, че има феодален характер, защото много прилича на феодалната система в Западна Европа по това време – дава се земя на местни владетели в замяна на военна служба и изпращане на ресурси на императора. В културно отношение нещата, които свързваме с Римската империя, са състезанията с колесници, гладиаторските битки, рожденият ден на императора, Олимпийските игри, които всъщност са наследство от древните гърци, и съществуват повече от 1000 години. Някои от тези традиции изчезват, други се запазват. Като например състезанията с колесници. Дори самият Юстиниан е застрашен от сваляне от престола заради бурно състезание с колесници; също така според Теодосий Олимпийските игри не си подхождат с християнските традиции и изчезват. Императорските празници се запазват, така че Византия със сигурност продължава част от римските традиции, но също премахва някои от тях. Това беше един груб преглед. Приканвам те да се замислиш по тези въпроси. Пропускаме ли нещо? Какви други прилики намираш между Римската империя от Античността и нейното продължение през Средновековието, което историците наричат Византия? Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.