Юстиниан и Византийската империя

В предишни уроци говорихме за това как след края на четвърти век, през 390 г., император Теодосий разделя Римската империя. Тогава Константинопол вече е установената столица на империята. Строежът на столицата започва през 324 г. от император Константин на мястото на античния град Византион. Навлизайки в началото на пети век, Източната Римска империя и Западната Римска империя са официално разделени. Те са управлявани отделно една от друга. В предишните уроци говорихме и за падането на Западната Римска империя. Но трябва да имаме едно наум, когато говорим за падането на Запада. Подразбира се, че не е останало нищо нито от управлението, нито от властта. Но това е далеч от истината. Една от причините Западната Римска империя да изчезне са множеството атаки на германските племена. След като Западната империя е отслабена, германските племена я превземат. На Италианския полуостров първоначално се създава кралството на Одоакър, което е превзето впоследствие, в края на пети век, и става владение на остготите, наричани още източни готи, или източни германски племена. Тук, в Северна Африка се заселват вандалите, друго германско племе. А в Иберийския полуостров се настанява друго германско племе – вестготите, познати още като западни готи. Тук сe заселват бургундите и франките. Думата Франция произлиза от "земята на франките". Всички тези земи са на германски кралства, които управляват земите на вече разпадналата се Западна Римска империя. Както се вижда от картата и както говорихме в предишните уроци, само Западната Римска империя запада и е разпокъсана от германските племена. Но Източната империя се запазва, позната е още като Византийската империя, чиято столица е Константинопол. Византийската империя просъществува още 1000 години, но значимостта ѝ отслабва все повече през този период. Все пак има една последна "победа" – идването на Юстиниан на власт. Той идва на власт през 527 г. За това му помага неговият чичо Юстин, който е предходният владетел на Византия. Юстиниан успява да върне голяма част от земите, превзети от германските племена. По време на управлението си Юстиниан успява да превземе отново Италианския полуостров и голяма част от Северна Африка. Юстиниан среща много трудности, особено в началото и в края на управлението си. През 532 г. избухва въстание в столицата Константинопол. Започва като вражда между различните агитки на почитателите на състезанията с колесници, които подкрепят различни отбори, но впоследствие се съюзяват и избухва бунт срещу Юстиниан. Повечето от съветниците на Юстиниан и самият Юстиниан се опасяват, че ще бъдат свалени от власт и убити, и обмислят да избягат от Константинопол. Към този момент са минали едва пет години от управлението му – годината е 532. През това време неговата съпруга императрица Теодора става много важен участник в историята. Тя изнася реч, точно когато Юстиниан и съветниците му мислят да избягат, страхувайки се, че ще бъдат убити. Те смятат, че ще бъдат свалени от власт, но императрица Теодора се намесва с думите: "Настоящите събития са твърде сериозни, за да следвам традициите, че жена не бива да се намесва в мъжкия съвет. Тези, чиито интереси са застрашени от голямата опасност, трябва да помислят за най-мъдрото решение, не да следват традициите. Според мен бягството не е правилният изход, дори и да ни носи сигурност. Невъзможно е човек, веднъж роден в този свят, да не умре един ден, но веднъж дошъл на власт, е неприемливо да избяга. Нека никога не ми бъде отнета тази пурпурна роба, която изразява привилегията ми да бъда императрица, и нека никога не дочакам деня, в който тези, които ме срещнат, няма да ме нарекат императрица. Ако искате да се спасите – казва тя на Юстиниан и съветниците му, – ако искате да се спасите, господарю, няма да е трудно. Ние сме богати. Ето там е морето, там са и корабите. Но помислете за момент дали веднъж избягали на сигурно място няма да замените тази сигурност със смъртта си. Ако се отнася до мен, аз съм съгласна с пословицата, че кралското пурпурно е най-благородното наметало." Така тя казва, че предпочита да умре като императрица, отколкото да избяга и просто да си живее спокойно докрая на дните си. Така тя убеждава Юстиниан и успяват да потушат въстанието, много кърваво при това, като убиват 30 000 души, въстанали срещу тях. По време на този бунт голяма част от Константинопол е изгорена, включително и главната църква Света София, но по заповед на Юстиниан църквата е построена отново. Тя все още се намира в Истанбул. Константинопол е преименуван на Истанбул, когато по-късно е превзет от османските турци. Църквата е превърната в джамия, а сега функционира като музей. Името Света София буквално означава "свещена мъдрост". Думата "София" може да ви е позната от философията, което буквално означава "приятел на мъдростта" – философия. Може би Юстиниан е най-известен с опита си да подобри редица закони. Римската империя, разбира се, винаги е имала закони, но Юстиниан се съветва с правни експерти, които събират законите в страната, правят ги съвместими с тогавашните времена, премахват остарелите закони и добавят нови. Той се занимава с това през цялото си управление, разпространявайки законите си. Те са познати още като Юстинианов кодекс. Тяхното влияние над Византийската империя продължава в следващите 900 години, като дори имат влияние върху някои съвременни правни школи. Както споменахме по-рано, управлението на Юстиниан е считано за връхната точка на Византийската империя. Но приблизително през втората половина на управлението му нещата започват да се влошават и следващите 900 години са години на упадък. През 540 г. се случва значително събитие – чумната епидемия във Византийската империя. Данните показват, че грубо 40% от жителите на Константинопол умират, значителна част от населението на Византийската империя загива. И това я прави по-уязвима на атака от различните германски племена от времето на управление на Юстиниан. И дълго след неговото управление има постоянно напрежение и конфликти със Сасанидската империя на изток. По-късно, през седми и осми век започва възходът на Исляма. Ранните ислямски империи покоряват сасанидите и откъсват територии от Византийската империя, дори и от някои от германските кралства в Иберийския полуостров. Това ни отвежда в средата на осми век. Ако продължим, ще видим как постепенният упадък продължава с нападенията над Византийската империя от османските турци, които също са мюсюлмани. Така стигаме до 1453 г., когато Константинопол пада под властта на османските турци и е преименуван на Истанбул. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.