Империята Шривиджая: търговия и култура в Индийския океан

Взаимоотношенията между различни народи по търговските пътища водят до синкретизъм, или сливане, на религиозни и политически идеи. Империята Шривиджая, която контролира голяма част от Малайския архипелаг в Индийския океан от VII до XII век, е перфектен пример за това културно смесване. Малайският архипелаг е група острови между Индокитай и Австралия и включва съвременна Индонезия, Източна Малайзия и Филипините.

Как изглежда тази империя? За съжаление историците са открили единствено съчинения от Шривиджая от седми век, написани на старомалайски. Но освен тях имаме и археологически находки от империята, които включват будистки скулптури и останките от ступи, или будистки светилища, което ни дава идея за ролята на религията в региона. Имаме достъп и до текстове, написани за империята от китайски и индийски търговци, така че имаме представа каква е била тази империя в очите хората, взаимодействащи с нея.

Шривиджая контролира два много важни пролива между Индия и Китай – Зондския пролив в близост до град Палембанг и пролива Малака. Можеш да видиш Зондския пролив в южната част, а в северната част — пролива Малака, на картата по-горе. Този контрол подсилва търговските пътища до Китай, Индия и дори Арабия. Слонова кост, калай, индийско орехче, сандалово дърво и силно ухаеща камфора и алое, които се използват за медицински цели, са само част от стоките, с които хората в Шривиджая търгуват. Империята има достъп до търговската мрежа за подправки от Индия и стоки като коприна и порцелан от Китай.

Въпреки че нямаме много сведения за политическия обхват на империята Шривиджая, от търговските документи от Шривиджая и Китай става ясно, че Шривиджая е ключов икономически фактор. Китайските документи ни дават доказателства за търговски експедиции на Шривиджая към династията Сун, както и за това, че Китай приема Шривиджая за свой васал. Васалите са държави, подчинени на друга нация. Като васал на Китай, Шривиджая действа като посредник между Китай и други по-малки държави в Малайския архипелаг. Китай смята за голяма чест да даде васален статут на друга държава, така че знаем, че икономическите отношения между двата региона са силни.

Палембанг, основен град на империята Шривиджая, се превръща в добре известна спирка за китайските будистки поклонници на път за Индия, родното място на будизма. Повече от хиляда будистки монаси живеят в града, а будистките пътешественици са посрещани там, за да изучават будистки текстове.

Особено популярна форма на будизма във Шривиджая е ваджраяна будизма, мистична форма на религията, която включва в себе си култивиране на магически или свръхестествени сили чрез янтри, специални символи. Шривиджая става център за този тип будизъм. Местните владетели обединяват идеите на будизма с местните идеи за магия, именно това е сред основните причини ваджраяна будизмът да е толкова популярен във Шривиджая. Това е още един пример за културен синкретизъм. Ваджраяна будизмът произлиза от Индия, но става популярен във Шривиджая по същото време, когато се изграждат търговските отношения между двете страни през VII век.

Влиянието на будизма се отразява и върху политическите структури в империята Шривиджая. Владетелите на Шривиджая вплитат будистката философия в своя обществен образ. Пример за това е надпис с посвещение на парк от 684 г., описващ реч на цар Шри Джаянаса от Шривиджая, в която владетелят е представен като бодхисатва, някой, който вече е постигнал пълно осъзнаване. В речта си владетелят се моли на глас паркът да осигури благоденствие за всички живи същества, с което Шри Джаянаса показа, че се опитва да се наложи като не само политически, но и религиозен лидер. В това посвещение за първи път е записано, че владетелят на Шривиджая претендира за ролята на религиозна фигура. Фактът, че кралят се асоциира с будизма и смята, че това би помогнало на неговия обществен образ, показва значението на будизма в империята Шривиджая през седми век.

Старомалайският език е езикът на бизнеса и търговията в империята Шривиджая. За да се ориентира успешно по пристанищата и пазарите в Малайския архипелаг, човек трябва да може да говори на старомалайски. Установяването на официален език за комуникация прави бизнес отношенията по-ефективни.

Старомалайският език е индонезийски език от Австронезийското езиково семейство. Писмените надписи показват, че старомалайският съдържа думи заемки от санскрит, индо-арийски език, използван в Южна Азия. Персийските и арабските влияния, открити в старомалайския език, предполагат, че езикът се е адаптирал поради влиянието на хората, с които са търгували хората от Шривиджая.

Силата на Шривиджая започва да намалява, след като Чола, южноиндийска династия, атакува империята Шривиджая през 1025 г., придобивайки надмощие във водите около Югоизточна Азия. Вече отслабена, Шривиджая губи все повече сила и територии и в крайна сметка през 1288 г. Шривиджая става част от империята Сингасари.

Въпреки упадъка на империята Шривиджая, търговските пътища, които тази държава спомага да се създадат, продължават да се използват. Пример за това е пътешествието на китайския мюсюлмански дипломат от династията Мин на име Джън Хъ, който пътува през Малайския архипелаг и достига Източна Африка и Арабия. Това, че Джън Хъ успява да измине тези разстояния, показва, че търговските пътища на Шривиджая през Малайския архипелаг остават решаващи за пътуването и търговията дълго след разпадането на държавата.