Финансови институции

Банките са институции, които приемат и управляват депозити от пари от хората и също предлагат кредити — или заеми — на клиенти. Терминът банка идва от средновековната италианска дума banca - пейка или маса на английски език. Терминът се използва, защото ранните финансови транзакции се провеждат на маса или пейка.

Въпреки че практиката на банкерството, както го познаваме днес произхожда от средновековните италиански градове-държави, тези практики не се появяват от нищото. Те са кулминацията на много векове на развитие. Италия става родното място на банкерството през дванадесети и тринадесети век, защото тя е в центъра на глобална търговска мрежа, която излага италианските търговци и техните финансисти на различни методи на управление на пари. Италианците след това строят върху това знание за да създадат нови и по-добри методи за боравене с финансови обмени.

През 1202, Леонардо Фибоначи публикува книга, наречена Liber Abaci — Книгата на изчисляването. Известен днес с Редицата на Фибоначи, Фибоначи е син на митнически служител — някой, който събира данъци върху внесени стоки - така че той има дългогодишен опит в търговията и финансите. В книгата си Фибоначи обяснява как да използвате математически понятия, които са разработени в Индия и Средния изток и да ги прилагате към бизнеса на търговия и управление на пари. Докато финансите и търговията не са нови за Европа, методите, които Фибоначи въвежда правят възможни много по-сложни финансови изчисления. ${}^1$‍

През средновековния период търговията на далечни разстояния е рискована поради високите първоначални разходи и възможността за неуспешно предприятие. Плащанията за средновековно търговско пътуване изискват няколко стъпки: закупуване на стоки, които може да бъдат разменени на местоназначението, екипиране на кораб или натоварване на животни, и наемане на хора, които всъщност да направят пътуването.

Тъй като успешно търговско пътуване може да донесе големи печалби, разноските за предприемане на търговско пътуване се считат за инвестиция, която си струва. Но търговията отнема дълго време. Забавянето между финансиране на пътуването и събиране на печалбите - предполагайки че пътешествието е успешно — е значително. Едно търговско пътуване може да отнеме месеци или дори години за да се върне до неговото първоначално място с нови стоки за продажба.

Кредитът помага да се запълни празнината между плащането на пътуването и събирането на печалбите. Кредитът има предвид даването и взимането на заем на пари с обещанието, че те ще бъдат изплатени на някаква бъдеща дата. Идеята за даване на заем от пари на търговци в замяна на дял от печалбата на предприятието съществува в много общества. Например партньорства, където инвеститор финансира предприятие на търговец в замяна на дял от печалбите, са обичайни в Абасидския Халифат, Китай на Сонг и в европейски търговски градове.

При всяко от тези условия търговец може да се нуждае да вземе на заем пари авансово за да финансира неговото пътуване. Знаейки че той — почти всички средновековни търговци са мъже - ще бъде способен да изплати дълга, след като продаде своите стоки, той получава заем с обещанието да плати на заемодателя дял от печалбата, ако търговското предприятие е успешно.

Тази практика на даване на заем на пари на търговци в замяна на дял от потенциалната печалба е добре установена практика до времето, когато банкерството се появява в Италия. Даване на заем на пари и събиране на лихва - такса за взимане на заем на пари върху сумата на главницата на заема — е най-простия начин да се правят пари от заеми, но религиозни забрани спират повечето хора да го правят. Лихвата се счита за лихварство от Католическата църква и riba в Ислямския закон. В Юдаизма начисляване на лихви на другари евреи е забранено, но начисляване на лихви на други е приемливо. Във всички тези случаи, забраната за начисляване на лихви е задвижвана от комбинация от опасения, относно кои начини за печелене на пари са етични, особено защото тези практики имат тенденцията да бъдат най-вредни за бедните.

Промяната която настъпва през тринадесети век в Италия относно банкерството и финансите не е изобретяването на кредита. По-скоро, новата идея е, че човек може да прави пари от покупката и продажбата на финансови инструменти - по същество парични договори — като полица за размяна. Печалби, реализирани от законна търговия, или чрез естествени увеличения на стойността на даден предмет, избягват потенциалната такса от лихварството.

Полици за размяна са писмени споразумения, които дават право на притежателя на полицата за определено плащане от трета страна. Можете да мислите за полица за размяна като притежаваща стойност, защото обещава бъдещо плащане. Вместо само да дават заеми на пари на търговци и да чакат те да се върнат за да споделят печалбите, банкери започват да купуват и продават тези полици за размяна като предмети със стойност сами по себе си.

Например, представете си че инвеститор е дал на заем пари на търговец, но се нуждае от тези пари преди търговеца да се е върнал. Инвеститорът може да напише полица за размяна, която дава право на притежателя на дял от печалбата на инвеститора. Тогава той може да продаде тази полица, вероятно на леко намалената цена, за да получи пари сега. Купувачът на полицата след това може да прибере дялът на първоначалния инвеститор от търговеца, когато той се върне.

Медичите от Флоренция не са първото италианско семейство, което се заема с банкерство, но те са най-успешните. От края на четиринадесети век до края на ХVти век Медичите установяват клонове на тяхната банка в главните градове в цяла Европа. Притежанието на клонове в различни градове позволяват на Медичите да правят пари като се възползват от променящите се обменни курсове и следователно избягват извършването на греха на лихварството. ${}^2$‍

Притежаването на банки в много градове, които са готови да уважат полици на обмяна също прави възможно прехвърлянето на големи суми пари из целия континент. Тъй като полица за размяна на Медичи банка може да се осребри във всеки клон, човек може да премества пари без да поема риска на физическо пренасяне на монети. Не само търговци и амбулантни търговци, но също крале и папи взимат назаем от Медичите и други главни банкови фамилии. Това е отчасти, защото никой не е в състояние да дава на заем сумата пари, която е необходима за финансиране на война, например. Това прави банковите семейства много мощни и важни играчи в политиката, както и в икономиката.

Въпреки че различни финансови инструменти и практики се развиват в Китай и Средния изток, само в Европа възниква напълно оформена банкова индустрия. Историците са озадачени защо това е така, особено, тъй като и Китай и Средния изток имат далеч по-развити икономики от Европа преди появата на мащабно банкерство. Развитието на финансови институции в Европа със сигурност черпи силно от информация, получена чрез търговски взаимодействия с тези места.

Така че защо Европа развива банкова индустрия толкова дълго преди Китай или Средния Изток? Една теория е, че и династията Сонг, и Абасидния Халифат са съборени от Монголците около времето, когато италианското банкерство започва да се развива, което може да е спряло икономическото развитие в тези региони. В допълнение някои историци твърдят, че разединената политическа организация на Европа в действителност помага за развитието на банковото дело. Идеята е основателна, тъй като Медичите правят голяма част от тяхното богатство като използват обменните курсове между голямото разнообразие от местни валути в цяла Европа. Големи имперски структури, като тези в Китай на Сонг и Абасидския Халифат, означават обща валута без възможност да се използват обменните курсове.