If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:24

Видео транскрипция

Вече в няколко видеа обсъждахме Кръстоносните походи, но тук ще обърнем внимание на това как Кръстоносните походи дават началото на, както много историци твърдят, първата международна финансова институция – Ордена на тамплиерите. Нека първо да се запознаем с обстановката. Ще ни помогне линията на времето. Това се случва по време на Същинското Средновековие. В други видеа видяхме, че Първият кръстоносен поход е започнат в края на XI век от папа Урбан II с привидната цел да помогне на Византия да си върне територии, завладяни от мюсюлманите – най-вече Светите земи Първият кръстоносен поход е в голяма степен успешен, но кръстоносците не връщат завладяната земя на византийците. Те създават т.нар. Кръстоносни държави, най-важната от които е Йерусалимското кралство. Нека направя няколко пояснения по линията на времето. Зеленото показва периода, в който Йерусалим е под мюсюлмански контрол. Червеното показва периода, в който Йерусалим е под контрола на западноевропейците или е част от Кръстоносните държави, които по своята същност са западноевропейски. Тези червени маркери на линията на времето показват кога тече кръстоносен поход. Както виждаш, Първият кръстоносен поход предизвиква промяна на контрола над Йерусалим: той преминава от ръцете на мюсюлманите в тези на западноевропейските християни. Християните успяват да задържат Йерусалим приблизително 90 години. Можеш да си представиш колко много поклонници пътуват от Европа до свещените места в Светите земи, особено Йерусалим. Но това не е било лесно пътуване. То не само е много дълго – ето това са пътищата, които показах в предишните видеа, по които пътуват кръстоносците, но вероятно са и пътищата, използвани от поклонниците, за да стигнат до Светите земи. Предполагам си даваш сметка, че толкова дълго пътуване през различни кралства по време на Средновековието може да бъде много опасно. Много от поклонниците биват ограбени и други по-лоши неща им се случват, докато пътуват към Светите земи. През 1119 г. малка група рицари, водени от Юг дьо Пайен, отиват при крал Балдуин II, краля на Йерусалим. Не забравяй за създадените Кръстоносни държави. Центърът на Йерусалимското кралство е храмовият хълм на Йерусалим. Там рицарите казват на крал Балдуин II и патриарх Вармунд, патриарха на Йерусалим, че искат да защитават поклонниците по пътя им към Йерусалим. Идеята е приета. През 1120 г. на рицарите е дадено малко пространство на храмовия хълм, за да бъде използвано като щаб и да организират групата си. Латинското име на организацията в превод означава "Бедните рицари на Христа и Соломоновия храм" Частта от името "и Соломоновия храм" идва от това, че щабът им се намира на храмовия хълм, а се вярва, че там, където сега се намира джамията Ал-Акса, е бил храмът, построен от цар Соломон. Краткото название на организацията е "Рицарите тамплиери" Това е техният символ – двама рицари, яздещи кон. Това показва тяхната бедност, макар да не остават бедни за дълго време. Малко по-късно те са признати от папата и много хора започват да даряват пари на ордена. Много хора доброволстват и влизат в Ордена на тамплиерите. Така по времето на Кръстоносните походи Тамплиерският орден става важна институция в Средновековна Европа. Най-често Рицарите тамплиери са свързвани с рицарското звание. Ето тук можеш да видиш един рицар тамплиер, яхнал кон. А това е картина на тамплиери, защитаващи поклонници по пътя им към Йерусалим. Те наистина са го правели. Те са защитници на поклонниците и са активни в бойните действия по време на Кръстоносните походи. Но се оказва, че в своя най-голям разцвет от общо 20 000 рицари тамплиери, само около 10% от тях са войници, или монаси-воини, както понякога са наричани. Останалите тамплиери създават голяма и сложна инфраструктура, която да прави различни неща, за да подкрепя целите на Ордена. Може би най-важното нещо, което те създават, е най-развитата финансова организация за времето си. Ако си жител на Лондон и искаш да идеш на поклонничество до Светите земи, ще ти трябват ресурси, за да го направиш, и ще искаш да имаш достъп до богатството си, когато стигнеш до Йерусалим. Но както можеш да си представиш, ако пътуваш на толкова голямо пътешествие със златни монети в джоба, не само ще ти тежат, но и ще е много опасно. Много хора ще искат да ти отнемат това злато, затова Орденът на тамплиерите създава специална услуга. Можеш да отидеш в техен храм в Лондон и да направиш депозит. Те ти дават документ, според който тамплиерите ти дължат определена сума пари. Когато направиш своето пътешествие и стигнеш до Йерусалим, даваш документа и тамплиерите ти връщат парите. Това е нещо, което приемаме за даденост днес. Мога да отида до банкомат навсякъде по света и в повечето случаи мога да използвам дебитната си карта, за да получа достъп до парите си, но зад това стои една огромна инфраструктура. Сега имаме телекомуникации, имаме сателити, които ни помагат да обменяме информация. Имаме и сървъри, които пазят всички тези данни. По време на Средновековието няма такива неща. Можеш да си представиш колко революционна е идеята да депозираш пари на едно място и след това да можеш да ги изтеглиш на друго. Все още не сме наясно как тамплиерите успяват да реализират всичко това. Това изисква много доверие и начин за предпазване от фалшификации на документите. Те не просто осигуряват този тип депозити и тегления на пари на различни места, но заради всички тези депозити и хора, които им даряват пари, за да подкрепят каузата им, тамплиерите са в състояние да дават и заеми. Много често тези заеми са давани на личности с много власт – крале и аристократи. Тамплиерите често са брокери в огромни трансакции. Именно затова историците смятат, че това е първата международна банка. В други видеа говорим за това как през 1187 г. Саладин успява да превземе Йерусалим, но след това по време на Шестия кръстоносен поход и Баронския кръстоносен поход Йерусалим отново попада в ръцете на християните. Но през 1244 г. градът отново е превзет от мюсюлманите и остава под мюсюлманска власт чак до края на Първата световна война. С превземането на Йерусалим през 1244 г. целта и смисълът на съществуването на Тамплиерския орден стават все по-маловажни. Въпреки това те все още са важна и влиятелна финансова институция. Към края на XIII век кръстоносната идея започва да запада. Провеждат се Седмият и Осмият кръстоносен поход, но те са неуспешни. В началото на XIV век се появява нов герой в нашата история – Филип IV, кралят на Франция, който е натрупал много дългове заради войните си срещу Англия. Голяма част от тези дългове са към Ордена на рицарите тамплиери. Филип е силен владетел, който търси решения за проблема си с дълговете. Той стига до идеята да арестува хората, на които дължи пари и не просто да се отрече от дълговете си, но и да вземе всичките им богатства. И Филип прави точно това. През 1307 г., на петък 13-и, Филип арестува много рицари тамплиери, включително и техния велик магистър – водачът на рицарите тамплиери Жак дьо Моле. Тамплиерите са подложени на мъчения. Те дават показания за много и различни неща, но след това се отричат от тези признания и не искат да се отрекат от отричането си. Затова през 1314 г. Жак дьо Моле заедно с други главни рицари тамплиери, които отказват да признаят показанията си са изгорени на клада в Париж. Това се смята за края на Ордена на тамплиерите, макар да има много легенди за това как те тайно продължават своята дейност. Орденът на рицарите тамплиери е обект на интерес и до днес. Има много легенди, свързани с тамплиерите, но техният най-голям исторически принос, за който рядко се говори, но ние знаем, че се е случил, е, че те поставят основите на съвременната международна банкова система. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.