If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Развитие на нови търговски градове

Търговските градове имат важна роля в обмена на стоки по Пътя на коприната и търговските пътища из Индийския океан.

Преглед

  • Търговските градове играят важна роля в разпространението на стоки по търговските маршрути на Пътят на Коприната и Индийския океан.
  • С техните големи населения, достъп до основни ресурси като храна и стоки, и сложни мрежи от пътища и търговия, големите градове са естествени центрове на урбанизация и развитие, които допринасят за растежа на търговията.
    • Няколко примера за главни търговски градове са Хангжу, Тимбукту, и Малака. Всички са стратегически разположени по главни водни пътища и някои също са разположени по сухоземни търговски маршрути.

Хангжу

Поетично наречен "Рай на земята", китайският пристанищен град Хангжу е заобиколен от хълмисти планини и хълмове. Когато Марко Поло, италиански изследовател, посещава града в края на тринадесети век, когато е на средна възраст, той е кипящ с размени и хора – повече от един милион от тях! Жителите на Хангжу се наслаждават на излишъци от риба и ориз, стоки, които градът също изнася от вътрешността на Китай. Чуждестранните търговци разполагат с техен собствен квартал, или секция в града. До времето на Марко Поло, впечатляващият Гранд Канал на Хангжу - най-голямата изкуствена река в света — е вече на повече от 600 години. Простиращ се почти 800 мили, основната цел на Гранд Канала е да превозва зърно до Пекин. Каналът помага на Китай да остане добре свързан и добре нахранен, което от своя страна позволява на страната да бъде активен участник в международната търговия.
Освен че е най-южната спирка на Гранд Канала, Хангжу е стратегически разположен на Източното Китайско море, което го прави естествен център на търговия. С достъп до океана и морски търговски пътища, Хангжу е приет от династия Сонг за неин столичен град през тринадесети век.
Силната икономика на династията Сонг и успехът на Хангжу вървят ръка за ръка. Излишък на храни и стоки позволяват на династията Сонг и нейната столица да процъфтяват изнасяйки стоки като ориз, порцелан, коприна, желязо, стомана, барут и хартия. Хангжу изпраща стоки от града и околността до точки по Пътя на Коприната и до други, по-далечни търговски партньори чрез морски търговски мрежи из Индийския океан. На пример Хангжу успява да донесе подправки от Южна Азия до Китай.
Карта на Великия китайски канал, започващ в Пекин и стигащ до Ханджоу, дълъг приблизително 1776 км.
Карта на Великия китайски канал, започващ в Пекин и стигащ до Ханджоу, дълъг приблизително 1776 км. Изображението е собственост на Wikimedia Commons
Как династията Сонг влияе на успеха на Хангжу като търговски град?

Тимбукту

Карта на Тимбукту и търговските пътища към Мароко и Европа, към Египет, и към Етиопия и Арабия.
Сахарски търговски пътища. Изображението е собственост на Wikimedia
Друг град, който се облагодетелства от неговото стратегическо местоположение по търговски пътища е Тимбукту или Томбокту. Намиращ се в съвременен Мали в Западна Африка, Тимбукту е разположен на река Нигер и свързва Северна Африка с тропическите райони по-далече на юг.
Тимбукту е част от империята Мали от тринадесети до края на ХV-ти век. Малийските владетели облагат с данък търговията, която преминава през тяхното царство, увеличавайки богатството на тяхната империя. Учени от Северна Африка са привлечени към икономически стабилния град като мирен център, където те могат да се концентрират върху науката. Малийските владетели ценят науката; те посрещат добре мюсюлмански учени и им предлагат места за хранене и сън.
Особено ценни търговски стоки, които преминават през Тимбукту включват каменна сол от Сахарските солни котловини и злато донесено по суша от юга, в това което днес е Гана. Поробени хора са също обменяни по търговските пътища, които преминават през града. Тези хора са най-вероятно не-мюсюлмани, които са доведени от южните части на Африка. Те са търгувани предимно в Северна Африка, но някои от тях се озовават в Сахарските солни мини.
Стоки се движат от север на юг също. Северно Африкански коне, оръжия, книги и месингови купи сменят собственици в Тамбукту преди да се отправят на юг. Цялата тази търговия е направена възможна чрез масивни каравани с камили — 25,000 камили свързват Мали и Северна Африка!
Както при Хангжу, Тимбукту процъфтява защото има взаимноизгодни отношения със своята империя. Когато Тимбукту просперира, империята Мали може да облага с данък търговските стоки, поддържайки икономическа стабилност. Икономическата стабилност на свой ред създава спокойна среда благоприятна за търговия. Освен това малийските владетели насърчават учени да се установяват в града. Като център и на наука и на търговия, Тимбукту е влиятелна част от африканската търговска система и процъфтяващ град.
Защо учени, особено мюсюлмански учени, са привлечени към Тимбукту?
Как търговията в Тамбукту помага на империята Мали, и как стабилността на империята Мали помага на град Тимбукту?
Карта на река Нигер и заобикалящите я съвременни републики – Гвинея, Мали, Нигерия, Бенин и Нигер. Тимбукту се намира в Мали, по поречието на река Нигер.
Карта на река Нигер и заобикалящите я съвременни републики – Гвинея, Мали, Нигерия, Бенин и Нигер. Тимбукту се намира в Мали, по поречието на река Нигер. Изображението е собственост на Wikimedia Commons

Малака

Карта на протока Малака, свързващ търговските пътища между Китай и Индия.
Карта на протока Малака, свързващ търговските пътища между Китай и Индия. Изображението е собственост на Wikimedia Commons
Друг град, който се облагодетелства от неговото местоположение е Малака – известен също като Мелака — в съвременна Малайзия. Основан като пристанищен град през 1390те, Малака лежи на единия край на пролив, тесен проход от вода, свързващ два по-големи водни басейна. Местоположението на града е това, което е известно като морска точка на запушване — сегмент от важен транспортен маршрут, който лесно се управлява. Малакският пролив е най-краткия път между Китай и Индия и за това е често използван търговски маршрут.
За да пазят водния път безопасен, местните власти под султаната на Малака, независима мюсюлманска държава, ръководят и контролират трафика през пролива. Владетелите на Малака плащат на местните жители на районите около пролива Малака — наречени Orang Laut, или Морски Хора — да наблюдават водните пътища около пролива и да изгонват пирати. Orang Laut също помагат за напътстването на търговци към града на Малака. Благодарение на връзката, която Малака поддържа с Orang Laut Малака е безопасна пътна и търговска дестинация.
Както владетелите на Хангжу и Тамбукту, Малайските владетели облагат с данък стоките, които преминават през пролива — но не толкова тежко, че хората да избягват района. Местните власти поддържат добър баланс на безопасност и стабилен доход за тяхната династия, позволявайки на града да процъфтява и търговските стоки да преминават свободно от Китай до Индия.

Въздействията на урбанизацията

Достъп до богатство, знание и стоки от далеч по света управляват урбанизацията в места като Хангжу, Тамбукту и Малака. Въпреки че градските райони са обикновено по-малко здравословни места за живеене, търговските градове привличат хора към тях с техните процъфтяващи икономики и възможности за работа. Тези оживени градове стават местата, където култури, идеи и технологични нововъведения се обменят и разпространяват.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.