Основно съдържание
Курс: Световна история > Раздел 3
Урок 18: Болести и демографияБубонната чума
Чумата, наречена по-късно от историците Черната смърт, има унищожителен ефект върху европейското население през XIV век.
Преглед
- Разпространението на стопански култури и патогени, в това число и епидемични болести като бубонната чума, се случва често по търговските пътища.
- Бубонната чума, по-късно наречена от историците Черната смърт, е причинена от бактерията yersinia pestis, която живее в популация от гризачи и се разпространява чрез бълхи, които са ухапали инфектирани животни.
- След като чумата се прехвърля върху животни, които са в пряк контакт с хора, болестта се пренася и върху самите хора. Чумата започва да се разпространява по търговските пътища.
- Трудно е да се изчисли точният брой на загиналите от болестта, защото данните ни от този период са ограничени.
- Повечето историци смятат, че чумата убива между 30% и 60% от населението на Европа само за 4 години в периода 1347-1351 г.
Търговия и болести
Разпространението на болестта и търговията вървят ръка за ръка и нито едно събитие не илюстрира тази връзка по-добре от епидемията от чума в средата на XIV век, събитие, по-известно днес като Черната смърт.
В откъс от книгата си Декамерон Джовани Бокачо, който живее във Флоренция, Италия, описва Черната смърт, която застига Флоренция през 1348 г.:
Първо се проявява с появата на определени тумори в слабините или подмишниците, някои от които стават големи колкото ябълка, други като яйце, други по-големи, други по-малки. . .
От двете споменати части на тялото този смъртоносен [бубон] скоро започва да се размножава и разпространява във всички посоки. След това формата на болестта започва да се променя. Появяват се черни петна или черни точки, в много случаи на ръката или бедрото или другаде, първоначално са малко и големи, а след това стават малки, но многобройни.
Историци и предполагат, че Черната смърт започва от Източна Азия, което повдига въпроса как чумата стига до Европа.
За да разберем как се разпространява чумата, трябва да разберем как се предава болестта, както и да опознаем по-широкия икономически и политически контекст, който създава предпоставките за разпространението на Черната смърт.
Произход на болестта
Бактерията, която причинява бубонна чума, се нарича yersinia pestis. Тя може да оцелее в популации на гризачи и се прехвърля в други бозайници, включително хора, чрез ухапвания от бълхи. Вероятно Черната смърт се заражда в Централна Азия в популация от мармоти, малки гризачи, приличащи на прерийни кучета.
Мармотите обикновено избягват контакт с хора, но плъховете лесно биха влезли в контакт както с мармотска, така и с човешка популация. Плъховете също носят бълхи, което ги прави идеално средство – поне от гледна точка на чумата – за разпространение на бубонната чума.
Чумата предизвика епидемия в Китай през 30-те и отново през 50-те години на XIV век, причинявайки смъртта на десетки милиони хора. Епидемията от 1330 г. също се разпространява на запад в Централна Азия чрез търговци, използващи Пътя на коприната.
Историкът Уилям Макнийл твърди, че кервансараите, спирки за почивка на търговците, улесняват разпространението на болестта, тъй като търговците и техните животни взаимодействат помежду си в затворени помещения. Тази близост осигурява нови приемници на болестта, които след това я пренасят на нови места, повтаряйки процеса на заразяване и разпространение на чумата по сухопътните търговски пътища.
Защо развитата търговия прави болестите по-опасни?
Чумата се разпространява
До началото на XIV век няколко италиански свободни градове са установили търговски отношения в Средиземно и Черно море. Генуа има успешна колония в град Кафа на Кримския полуостров, която те управляват с разрешението на монголските владетели в региона. През 1344 г. разногласията между Генуа и монголците водят до военен конфликт.
През 1346 г. чумата достига до монголските войници, които обсаждат град Кафа. Истории от периода ни казват, че чумата е опустошила монголската армия, принуждавайки я да се откаже от обсадата. Някои от тези истории включват и една по-страшна подробност – монголците хвърлят в града мъртвите тела на загиналите от чумата войници с катапулти.
Дали монголците са имали намерение да разпространяват болестта и дали въобще историята е вярна, не е ясно. Но със сигурност някои жители на Кафа са заразени от чума.
Чумата продължава да пътува през Азия, като в крайна сметка стига до големи градове като Багдад и Константинопол. Оттам се прехвърля до Александрия в Египет, Дамаск в Сирия и надолу по Червено море до Мека. Оттам най-вероятно навлиза в търговските мрежи на Индийския океан. Чумата също пътува с търговските кораби на Генуа обратно в Италия. Първо достига пристанището на Месина през 1347 г., а след това болестта се разпространява на север из цяла Европа през следващите няколко години.
Съдейки по двете карти, смяташ ли, че има връзка между разпространението на чумата и важните търговски пътища в Европа?
Последици от чумата
Повечето задълбочени проучвания на Черната смърт се фокусират върху Европа, но това е, защото там има исторически източници и това дава повече възможности за задълбочен анализ, а не заради някакви значителни различия между Европа и Азия в тежестта или въздействието на чумата.
Все пак Европа има по-малко население от Китай. По отношение на смъртните случаи, вероятно чумата е нанесла значително повече щети в Китай. Имайки предвид активната търговия в Индийския океан, не е изненадващо, че откриваме данни, че чумата се разпространява по същото време и из Близкия изток и Южна Азия.
Въпреки че липсата на ясни данни прави извършването на точни изчисления трудно, смъртността от Черната смърт, посочвана обикновено от историците, е между 30% и 60% от населението на Европа за периода 1347-1351 г. Въпреки това, смъртността варира от място на място. В някои райони смъртността е 80% или по-висока, докато други места остават почти недокоснати от болестта.
Каквато и да е реалната стойност, това е огромната загуба на живот, както на хора, така и на животни, която има сериозни икономически последици. Градовете, засегнати от чумата, се обезлюдяват, което довежда до намаляване на търсенето на стоки и услуги и намаляване на производствения капацитет.
С намаляването на работната ръка, работниците започват да искат по-високо заплащане.
Това има няколко значителни последици:
- Крепостничество започва да изчезва, защото селяните получават по-изгодни възможности за заплащане на труда им.
- Високите разходи за работна ръка принуждават земевладелците да търсят по-ефективни и изгодни начини за използване на земята и ресурсите си. Пример за това е инвестирането в животновъдство и приемането на плащания на наеми с пари, а не чрез безплатна работа.
- Високите разходи за работна ръка карат владетелите да наложат контрол върху размера на заплатите, но тези опити често са неуспешни и в някои случаи водят до бунтове.
- Страхът и объркването, породени от чумата, понякога водят до насилие, най-вече поради липса на медицински знания относно разпространението на заразата. Евреи, , и други религиозни и културни малцинства са обвинявани за причиняване или разпространение на чумата и се превръщат в обект на насилие. Трябва да се отбележи, че чумата не създава това социално напрежение, а по-скоро създава условия за подсилване на социалното напрежение, което води до насилие.
Как чумата нарушава икономическите и социални дейности?
Защо е важно да имаме предвид медицинските познания на хората от XIV век по отношение на чумата, когато се опитваме да разберем тяхната реакция на болестта?
Заключение
Въпреки че днес разбираме медицинските аспекти на чумата по начин, който хората от XIV век не биха могли, като историци трябва да опитаме да разберем как хората, които са живели по време на Черната смърт, са осмисляли чумата и какво влияние оказва тя върху техните действия.
От по-широката перспектива на световната история, поуката от Черната смърт трябва да търсим в това как обширните взаимосвързани търговски мрежи, съществували по това време, допринасят за разпространението на болести като чумата и как това драстично променя местните общности, които се заразяват.
Разширяването на търговията носи много ползи като увеличаване на достъпа до материални блага и технологии, както и разширяване на знанията. Чумата обаче илюстрира как засилените междукултурни контакти по търговските мрежи увеличават потенциалните щети, които могат да бъдат причинени от болести.
Не е случайно, че чумната епидемия в средата на XIV век нанася повече щети отколкото епидемията в средата на VI век. По-голямото опустошение се случва, защото светът от средата на XIV век е много по-свързан чрез търговските пътища.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.