Околоната среда и търговията: Епохата на викингите

Между осми и единадесети век, скандинавските народи — често наричани Викинги - пътуват обширно, и нападайки и търгувайки. Околната среда на Скандинавия е сравнително хладна и неблагоприятна за широко-мащабно земеделие. Това означава, че Викингските общности имат тенденцията да бъдат малки и донякъде мобилни, което от своя страна го прави лесно за тях да се включват в далечни пътувания за да нападат и търгуват. Погледнете картата по-долу за местоположения на Викингски селища и пътувани маршрути. За разлика от империите, с които те търгуват, викингите не са една единствена политическа общност, но те наистина споделят много културни черти, като общо семейство на скандинавските езици.

Стоки, които лесно се придобиват, са като цяло евтини. С ограничената транспортна технология на Средновековието, превозването на евтини стоки на дълги разстояния не е печелившо. Луксозните стоки са предмети, които са редки и скъпи. Поради тези черти, способността да се купуват луксозни стоки често е свързана със социалния статус.

Кои стоки са луксозни отчасти се определя от наличието на ресурс или продукт в определен регион. Например, ресурси, като дървен материал, кехлибар и кожи са широко достъпни в Балтийския регион - района около Балтийско море, вижте картата по-долу — по време на викингите... Викингските търговци получават тези стоки от местните жители, понякога чрез търговия, понякога чрез сила и ги транспортират до пазарите по-далеч на юг, като Булгур или Киев - или дори чак до Константинопол или Багдад — където тези стоки не са налични местно. В замяна Викингските търговци получават сребърни монети, коприна, стъкло и други изработени артикули, които те не могат да произвеждат сами.

Как околната среда засяга кои стоки може да бъдат луксозни стоки в даден регион?

Викингите са умели корабостроители и използват тези превозни средства за военни и икономически цели. Типичния Викингски дълъг кораб има и платно, и гребла за задвижване. Той също е много лек и има плитък проект — т.е. дъното на кораба не отива много дълбоко под повърхността на водата. Това прави викингските кораби идеално подходящи за речен транспорт, където те трябва да се движат в плитки води и преноси, къси участъци, където корабите трябва да бъдат пренесени по суша за да достигнат следващия воден път.

Географията между Балтийско и Черно и Каспийско море е плавателна почти изцяло по река. Това дава на викингите предимство, тъй като те вече притежават технологията за да експлоатират географията на най-преките търговски пътища на два от най-големите и най-богатите градове в света през девети век.

Империите са добри пазари за луксозни стоки, защото богатството има тенденция да се концентрира в големите градове, което означава че много потенциални клиенти живеят на едно място. Въпреки че и Абасидната и Византийската империи са лесно достъпни за Викингските търговци от географска гледна точка, по време на периода от осми век до единадесети век, търговията не се случва в голям обем и по този начин търговците имат тенденцията да се съсредоточават върху едно място в даден момент. Така че околната среда е важен търговски фактор, когато се отнася за достъп до пазари, но тя не е единствения фактор, който определя търговските пътища.

Археолозите намират големи залежи на сребърни монети в Балтийските и скандинавските региони по протежение на най-използваните търговски маршрути. Много от тези монети са от империята на Абасидите и са направени в края на осми и ранния девети век. Това ни казва, че викингите са търгували, или пряко или непряко, с Абасидите , чиято столицата е в Багдад.

В средата на девети век доказателства за Викингски търговци в Константинопол се появяват, докато доказателства за търговия с Абасидите намаляват. Отново, двете империи са географски достъпни, така че тази промяна във фокуса е вероятно поради икономически и политически фактори. В средата на девети век Абасидската власт е оспорена от вътрешните региони на Халифата, нарушавайки политическата и икономическа стабилност. Между края на девети и началото на единадесети век Византийската империя се разширява. Това разширяване, съчетано с политическата нестабилност в Абасидната територия правят Константинопол по-привлекателна дестинация за скандинавските Викингски търговци.

Въпреки че политическите и икономическите условия се променят, ресурсите на района на Балтийско море остават търсени. Викингите бавно изчезват, но търговията с традиционно превозваните от тях стоки е взета от нови групи. От началото на дванадесети век, началото на това, което ще стане Ханзеатичната Лига — колекция от търгуващи градове-държави — взима контрол на голяма част от балтийската търговия. Докато Балтийски стоки се търсят, хората намират начини да ги търгуват изгодно.

До средата на единадесети век повечето Викингски общности се покръстват и установяват по-спокойни, постоянни държави. Освен това държави като Киевска Русия и Волжка България се появяват по Викингските търговски пътища, които следват реките Днепър и Волга, блокирайки пътя към по-богати пазари.