Крепостничеството в Европа

Представи си, че си беден европейски земеделец през Средновековието. Политическата ситуация е следната: не притежаваш земята, на която живееш. Наета е от барон или херцог. Ти и съседите ти споделяте помежду си ралото и комбинирате воловете си във впряга за да орете заедно земята. Няма голяма обществена мобилност: родителите ти и дедите преди теб са обработвали същата земя. Дори нямаш законното право да напускаш владението без разрешението на господаря си. Ти си крепостен слуга във феодалната икономика.

Терминът феодален е труден, защото малко учени днес могат да се постигнат съгласие какво означава. Историците през седемнадесети век и юристите, учили през Средновековието, решават да дадат общо наименование на разнообразните уговорки между собствениците и арендаторите на земята, съществували в Северозападна Европа през Средновековието, които започват с упадъка на империята на Карл Велики в края на девети век и отмират след Черната чума и селските бунтове през четиринадесети век. Въпреки, че тези споразумения са доста разнообразни, те са насъбрани заедно под етикета на феодализма, от средновековният латински термин feudum, отнасящ се до поземлено стопанство. Съвременните историци спорят дали е полезно или не това безформеното обединение в общ термин на управлението на тези стопанства. Вместо да се потапяме в дълбоки спорове как да организираме тази история, нека обсъдим някои общи черти на тези стопанства. За тази наша цел е важно как е била обработвана земята от комбинация от работна ръка на хора, които са свободни, и хора, които не са свободни. Нека поговорим как се е случило това.

Европа започва да действа под система на споразумения за право на собственост върху земя в края на осми - началото на девети век от н.е. Charlemagne основава графства и посочва графове, които да управляват части от неговите владения. Но още след смъртта му неговата империя се разпада. Графовете, получили земя от двора на Карл Велики, започват да трупат своя собствена местна власт, упражнявайки контрол над хората, които живеят в земите им. Те дължат вярност на църквата на владетелите, което гарантира техните права да притежават земята, но всеки средновековен господар установява свой собствен набор от правила. Ако пътувахте в Европа от Ранното Средновековие, щяхте да се озовете в в стотина малки господарства, всяко със свое собствено феодално имение или поземлено стопанство, всяко със собствен местен съд.

Земята в тези феодални имения се обработва от земеделски работници, които не са свободни хора, или от крепостни слуги. За да разберем какво точно е крепостен, трябва да се върнем малко назад в историята и да посетим Римската империя.

Робството е в основата на Римската империя: поробени хора обработват полята, чистят къщите, добиват камъни и сол от кариерите и понякога служат като счетоводители на богатите римляни. Огромни владения отглеждат ценни култури като маслини и грозде. За да функционират тези имения се нуждаят от много поробени хора.

Почти петдесет годишната криза в Империята през трети век от н.е. води до гражданска война, икономически упадък и прекъсване на търговията в Римската империя. Това означава временен край на търговията на големи разстояния с вино и зехтин. Със забавянето на имперската завоевателна политика, по-малко военнопленници и отвлечени деца са превръщани в роби, а хората от елита, притежаващи земеделски стопанства, трябва да търсят другаде работна ръка на ниска цена. Без централизирана икономика, на която да се опрат, именията трябва да започнат да разчитат само на себе си, като произвеждат храна и изделия без външна помощ.

С упадъка на градската икономика, плебеите от низшите класи се преселват от града към провинцията и влизат в нов вид трудови споразумения със земевладелците. Нито напълно роби, нито наистина свободни, тези бивши градски жители са наречени крепостни-coloni. Крепостните са земеделци-изполичари. Те не притежават собствена земя. Наемат я от собственика на земята в замяна на част от реколтата, произведена в техния участък. С появата на тази трудова система римските императори създават закони, които обвързват крепостните към земята и превръщат социалното им положение в наследяемо - предава се от родител на дете. Крепостните имат право да се женят, но не могат да се женят за хора, които не са крепостни. Не могат да напускат земята, към която са зачислени. Не могат да водят в съда дела срещу своите господари.

Тази система, както и тези ограничения, в крайна сметка ще станат известен като крепостничество. Подобни системи независимо една от друга възниква в няколко различни общества.

Има важни разлики между робството и крепостничеството. Робството описва система, в която човек може да бъдат купен и продаден като собственост; заробените хора се считат за човешки същества с права. Погледнете в превода на този закон от Ранното Средновековие от Бавария, район, който сега е част от Германия: "веднъж осъществена продажба не трябва да се променя, освен ако е установен недостатък, които продавачът е укрил по отношение на роб или кон или друга продавана жива стока..: за животните има недостатъци, които продавачът понякога може да се скрие."

Класифицирането заробени хора като добитък е типичен по времето, по което е писан този закон; робите не са били считани за хората. Крепостните , обаче, са били хора по силата на закона, въпреки че те са с далеч по-малко права от свободните селяни (бедни земеделци с нисък социален статус). Свободното движение на крепостни е ограничено, техните права на собственост са ограничени, и те дължат всякакъв вид ренти на господарите на земята.

Тъй като германските народи изпреварват Западната Римска империя през пети век и отвъд, много имперски институции започват да се рушат. Конкурентни сили и интереси унищожават традиционни търговски пътища между части на Римската империя. Елити, независимо дали чрез умения в битка или друга политическа власт, контролират земята и хората, които живеят на нея. Римските земеделски имения не изчезват, но земята преминава в други ръце и с други предназначения. Земевладелците преминават от отглеждането на грозде и маслини за износ към производство зърно и животни за прехрана.

Като римските coloni пред тях средновековни селяни или крепостни слуги могат да притежават собственост и да се женят, но имат ограничени правата. Според правило, известено като merchet или за женитба Крепостен слуга трябва да плащат такса за да се женят извън владението на господаря си, тъй като го лишава от източник на труд в резултат от напускането. "Ако [крепостен селянин] умре бездетен", пише историк Барбара Тучман, "неговата къщата, инструменти и всички вещи се връщат на господаря съгласно правото на morte-main [от мъртвите ръце], според теория, че те само са били отдадени под наем на крепостния селянин за да се труди приживе."

Арендаторите на земя – тоест хората, които не притежават земята, която обработват – дължат някакво плащане на своите господари. Това може да е част от реколтата, дни труд в собствените ниви на господаря, наречен домен, или пари. Размерът на сумата и видът на плащането не се влият от пазарните закони, а са принудителни. През Средновековието няма стандартен наем, но фермерите-арендатори имат няколко начина да оспорват искания от тях наем. Господарят на имението – този, който определя условията на споразумението за наем, също е начело на местното правосъдие. Mоралната икономика, в която културната или политическата намеса ограничава пазарните цени и свободата на договаряне – се налага от учението на църквата. Тази система гарантира, че господарят има право да управлява, а бедните фермери имат право на неговата закрила. Цените са установени от усещането за справедливост. Има например библейски забрани срещу начисляване на лихви, които се прилагат през този период. Когато споделените ценности на общността са нарушени, селяните отхвърлят системата и се бунтуват. Уил Дюрант пише в „Историята на цивилизацията“: „Самата общност следователно е главният източник на закона. Баронът или кралят може да дава заповеди, но това не са закони. Ако той изисква повече от обичайното, ще бъде разочарован от всеобщата съпротива."

Господарите на имението не винаги са благородници. Много имения в Англия например са манастири. В сведения от английско абатство от XIII век, крепостен селянин на име Хю Милър плаща три вида наем: паричен, трудов и наем под формата на храна. Всяка година Милър плаща по три шилинга и едно пени – приблизително \266 долара днес. Той обработва земята на абата три дни в седмицата, с изключение на една седмица на Коледа, една на Великден и една по време на летния фестивал. В допълнение към парите и труда, Милър дължи на игумена по 37 кг пшеница, 18 снопа овес, три кокошки и петел на година, плюс пет яйца за Великден.

Предвид всичко това, каква полза има в крепостничеството? Защо крепостният слуга би търпял тези практики?

Без мир, гарантиран от обединеното управление на Карл Велики крепостният слуга се нуждае от защитата на господаря. При липсата на силно централизирано управление, заплахата от насилие дебне отвсякъде: от бандити и въоръжени групи на други военачалници. В замяна на това, което дава на домейна, крепостният може да очаква защита от частната армия на господаря. Господарите също се нуждаят от крепостните; недостигът на работна ръка, причинен от война и болести, ограничава наличната работната сила в Западна Европа. Това е една от причините условията на крепостничеството да ограничават правата на селяните да се преселват — това поддържа набора от работна ръка на господарската класа. Въпреки че условията на тези споразумения могат да се различават значително, тъй като те произхождат от различни източници – "варварските" кодекси на германските кралства, църковното право и римски наредби относно собствеността,някои трудови практики са сравнително стандартни.

Несвободните земеделци, които господарският елит ръководи, издържат военни единици, които защитават техните имоти, както и хората, които е работят и живял в тях. Богатството, създавано от тези феодални стопанства, подхранва кръстоносните походи и след Черната чума и Селското въстание, ще започне да се натрупва в селската класа. Това ще доведе до занаятчийска специализация, разрастването на градовете и търсенето на стоки от отдалечени места. Всички тези фактори ще доведат до нарастване на икономиките на гилдиите, Ренесанса и колонизаторските пътешествия на Откривателите.